Определение № 44486 от 12.12.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 44486 гр. София, 12.12.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20231110105461 по описа за 2023 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Н. Н. Т., ЕГН **********, Я. Н. Т., ЕГН ********** и Н.И Т. от град София, ул. „***, чрез пълномощник адвокат Й. В. П. и адвокат Н. С. Р. от САК, с адрес - гр. София, 1000, *** против Софийски градски съд, гр.С****

След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

Съдебните книжа са редовно връчени на ответника, като в предвидения от закона срок последният е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковата претенция.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като обсъди твърденията и възраженията на страните с исковата молба и отговора на исковата молба, за да се произнесе съобрази следното:

Ищецът твърди, че със заявление peг. № РД-97-00-4976 от 12.11.1998 г. Л.А.Д - и нейния брат Н.А.Д - наследодатели на Н. Н. Т., Я. Н. Т. и Н. И Т. поискват реално възстановяване на отчуждения по реда на ЗОЕГПНС от техния баща недвижим имот: пл. № 8 по кадастралния план на град София, представляващ градина от 1500 кв. м., който попада към днешна дата в двора на посолството на Русия. Извършен е мълчалив отказ от страна на областния управител, който бива обжалван на 05.01.2000 г. пред Софийски градски съд (СГС), където е образувано адм. д. № 839/2000 г., III-А отделение.

Твърди се, че с решение по делото от 26.06.2001 г. мълчаливият отказ е отменен, като на ищците е определено обезщетение с жилищно - компенсаторни записи. Твърди се, че Л. и Н.Д. подават жалба срещу него пред Върховен административен съд, който с решение от 1

10.03.2003 г. по адм. д. № 6905/2002 г. оставя в сила първоинстанционния съдебен акт.

Твърди се, че на 14.06.2004 г., първоинстанционният съд постановява решение, с което допуска поправка на явна фактическа грешка, направена от съда в диспозитива на постановеното от него решение от 29.06.2001 г., като се уточнява, че предвиденото обезщетение не следва да се извърши с жилищно - компенсаторни записи, а с компенсаторни записи.

Твърди се, че съдът, без да провежда втората съдебна фаза съгласно производството по ЗОСОИ, архивира делото. Твърди се, че на 30.01.2017 г. защитата на Л.Д подава молба до съда, с която поисква продължаване на производството. С разпореждане от 24.02.2017 г. съдът насрочва съдебно заседание за 27.09.2017 г. Поради нередовно призоваване съдебното заседание е отложено за 28.03.2018 г., а следващото заседание по делото е насрочено и се провежда на 12.12.2018 г. Твърди се, че с решение от 18.12.2018 г. по адм. д. № 839/2000 г. на II - в състав, Гражданско отделение, по описа на СГС, съдът определя стойността на признатото право на обезщетение с компенсаторни записи на правоимащите Л. и Н.Д. за одържавения от наследодателя им недвижим имот, в размер на 60 200 лв., или по ½ /една втора/ид. ч., равняваща се на компенсаторни записи на стойност 30 100 кв. за всеки един.

Твърди се, че на 25.01.2019 г. защитата на жалбоподателите подава молба за допълване на решението в частта за разноските, тъй като съдът е пропуснал да ги присъди с решението си. С Определение от 08.05.2019 г. СГС уважава молбата, а определението влиза в сила на 07.06.2019 г.

Твърди се, че на 12.06.2019 г. наследодателите на ищците подават до Инспектората към ВСС заявление срещу нарушаване на правото на разглеждане на делото в разумен срок по реда на Глава трета “а” от Закона за съдебната власт. Твърди се още, че с писмо от 15.01.2020 г. Министърът на правосъдието признава, че е налице нарушение на правото на разглеждане на делото в разумен срок, като предлага сключването на споразумение за обезщетение в размер на 1100,00 лева за всеки един от заявителите. Твърди се, че аргументите за определяне на така предложената сума се свеждат до това, че делото се откроява с известна фактическа и правна сложност като констатацията се основава на изготвения по преписката констативен протокол от 15.08.2019 г.

Ищецът твърди, че е очевидно, че делото не се отличава с такава сложност, която да оправдае подобна продължителност на производството, както твърди администрацията.

Твърди се още, че в протокола изрично е отбелязано, че при проверката не се констатират действия от страна на заявителите, които да са довели до неоснователното забавяне на производството и така определеният размер на обезщетение е необосновано нисък с оглед на констатациите на Министъра и Инспектора и именно затова заявителите не са не съгласили с предложената сума и не подписват споразумението в определения от властите едномесечен срок.

Твърди се, че междувременно Л. и Н.Д. подават молба до Областния управител за издаване и регистриране на компенсаторните записи във връзка с признатото им право на обезщетение. На 10.01.2020 г. жалбоподателите получават писмо от 07.01.2020 г. на 2

Областния управител на Област София, с което са информирани, че Агенцията за публичните предприятия и контрол отказва да регистрира записите, тъй като в съдебното решение било погрешно изписано името на наследодателя на жалбоподателите, както и не бил посочен правилно номера на административната преписка, по която е образувано съдебното производство, поради което Л.Д и Н.Д трябвало да поискат от съда да отстрани допуснатата очевидна фактическа грешка. Твърди се, че Л. и Н.Д. депозират молба по делото за поправка на 17.01.2020 г.

Твърди се, че с решение от 25.06.2020 г. молбата за поправка на очевидно фактическа грешка е частично уважена при което Областният управител обжалва пред ВАС така постановеният съдебен акт.

Твърди се, че на 04.07.2021 г. след тежко боледуване умира Н.А.Д. Единствен наследник на лицето е другия ищец в производството - неговата сестра Л.А.Д, която е конституирана в съдебното производство включително и като наследник на брат си.

Твърди се, че с решение от 27.04.2022 г. по адм. д. № 6942/21 г., Трето отделение, ВАС отменя частично решението на СГС. Ищецът твърди, че до постановяване на съдебния акт на ВАС, ищците са възпрепятствани да заведат настоящия иск, тъй като делото пред СГС не е окончателно приключило, а техен приоритет е да се защитят в производството по поправка на очевидна фактическа грешка, което е от първостепенно значение за регистрацията на компенсаторните записи.

Твърди се, че на 21.06.2022 г. Л.Д депозира молба в областната администрация за продължаване на процедурата по регистрация на записите, като прилага съдебните решения за поправка и моли преписката да бъде изпратена и до Агенцията за публичните предприятия и контрол.

Твърди се, че докато подготвя завеждането и защитата си по настоящето дело, на 10.10.2022 г. умира и Л.А.Д. Нейни наследници по закон са ищците в настоящото производство - съпругът ѝ Н. И Т. и двете им деца - Я. Н. Т. и Н. Н. Т..

Твърди се, че след като установява, че няма движение по преписката, на 16.01.2023 г. защитата отново се обръща към Областния управител за предприемане на действия.

Твърди се, че към днешна дата компенсаторните записа все още не са регистрирани и не е ясно какво се случва с преписката.

При горното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди Софийски градски съд да заплати на Нейно Н. Т., Я. Н. Т. и Н. И Т. сумата от 20 000 лв. (по 6 666.67 лв. за всеки един от тях) за претърпените от наследодателите им вреди от нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, ведно със законна лихва за периода от 12.06.2019 г. (датата на подаване на заявлението в Инспектората към ВСС) до изплащане на вземането.

Иска се и да бъдат присъдени на ищците направените разноски, включително и тези за адвокатски хонорар.

Ответникът с отговора на исковата молба твърди, че исковите претенции са 3 недопустими и неоснователни.

На първо място, ответникът твърди, че в практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) въвежда понятието “пострадал” за лицето, легитимирано да претендира нарушение на Конвенцията, в това число на чл. 6, като приема съобразно чл. 34 от Конвенцията, че това е физическото или юридическото лице, което е пряко или косвено засегнато от твърдяното нарушение.

Твърди се, че като “пряк пострадал” се определят лицата, пряко засегнати от нарушението, а “непряк пострадал” са лица, лично засегнати от нарушение срещу друго лице, имащи валиден личен интерес от преустановяване на нарушението. Твърди се още, че в практиката на ЕСПЧ се приема, че ако прекият пострадал е починал преди внасянето на жалбата и е заявено нарушение на Конвенцията (например нарушение на изискването за разумен срок на производството, водено приживе от починали) от наследник, съдът може все пак да признае легитимацията на близки на пострадалия да подадат жалба, ако правото, чието нарушаване се твърди, принадлежи към категорията на прехвърляемите права или когато наследникът е бил конституиран в производството по делото на мястото на починалия си наследодател. Съдът обаче последователно отрича процесуалната легитимация на наследници, предявили претенции за ненаследими права на своя наследодател след смъртта му. При това се иска от ответника, че лицето, встъпило в правата на наследодателя си като страна в националното производство, има качеството на "непряко пострадал" и е легитимирано да предяви претенцията за нарушение на чл. 6 ЕКПЧ. Такава легитимация по отношение на наследими права (напр. имуществени) има и наследникът, който не е участвал в това си качество в производството пред националния съд.

Ответникът твърди, че в настоящия случай претенцията е за обезщетение за неимуществени вреди, които съобразно правната доктрина и съдебната практика са ненаследими права, тъй като зависят от личната преценка на пострадалия. Сочи се, че ищците не са били конституирани като страни по процесното дело и същото е приключило с участието само на Л.Д като наследник на нейния брат. Предвид това се твърди, че ищците не са активно легитимирани да предявят иск за репариране на причинените неимуществени вреди на техните наследодатели, претърпени в резултат на твърдяното в исковата молба забавено правосъдие. Твърди се още, че българският законодател неизменно следва посочената международна съдебна практика, като при въвеждането на задължителното административното производство като предпоставка за допустимост на иска по чл. 2б ЗОДОВ по отношение на приключили съдебни дела с изменение на ЗОДОВ ( чл.8) през 2012 г., не променя разпоредбата на чл. 6, ал.1 ЗОДОВ. Това следва да се тълкува в смисъл, че правото на обезщетение при смърт на увредения се наследява, ако неимуществените вреди са били предявени приживе от починалия пред съдебен орган. Ответникът твърди, че е постоянна съдебната практика, съобразно която по правило правото на обезщетение за причинени неимуществени вреди е строго лично и неговата защита зависи единствено от преценката на носителя му. Когато пострадалият е предявил претенция за обезвреда по реда на глава III - а ЗСВ, той реално все още не е предприел действия за съдебна защита на 4 правата си и има пълната възможност да прецени изобщо да не предприема такива, независимо от изхода на административното производство. В този смисъл съдебното производство по реда на чл.2б ЗОДОВ не е естествено и независимо от волята на пострадалия продължение на административното производство по реда на глава III а ЗСВ, предвид което не е допустимо наследникът да взима решение за съдебна защита на неимуществени вреди на пострадалия наследодател. Твърди се, че именно тези правила и логика следва и законодателят, като изрично не е изменил, заедно с чл.8 и чл.6, ал.1 ЗОДОВ, тъй като така би се отменил строго личния характер на преценката на пострадалия дали да търси съдебна защита за накърнените му неимуществени блага или не. Ответникът моли да се съобрази и приетото с решение № 272 от 27.01.2020 г. по гр. д. № 924/2019 г., Г. К., IV Г.