Решение № 407 от 06.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 407 гр. Пловдив, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Габриел Р. Русев при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно наказателно дело № 20265330200635 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена жалба от И. Р. Н., против наказателно постановление № 25-1030003222/29.05.2025г. на Началник група в ОД на МВР- Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл.104А от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз-2539/17.12.20212г. на МВР са му отнети общо 8 контролни точки. В жалбата си, жалбоподателят оспорва по същество вмененото му нарушение. Моли съда да отмени обжалваното НП.

Въззиваемата страна в молба-становище оспорва подадената жалба.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят поддържа жалбата.

В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима.

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа 1 обстановката: на 02.05.2025г. в 15.05 часа в гр. Пловдив, на бул. Цар Борис ⅠⅠⅠ Обединител, жалбоподателят, като водач, управлявал автобус Мерцедес Цитаро, с рег. № *******, в посока бул. Христо Ботев, като по време на управление на автобуса и смяна на пътните ленти от крайна лява към крайна дясна, използва мобилен телефон без устройство позволяващо използването му, без участие на ръцете му. Водача държи телефона с дясната ръка. Нарушен бил чл.104а от ЗДвП.

В показанията си актосъставителя – И. Д., дадени в открито съдебно заседание, потвърждава авторството на съставения от него акт като описва обстоятелствата по съставянето му и категорично потвърждава, че в конкретния ден и час, извършеното нарушение. Изцяло потвърждава констатациите посочени в АУАН. Съдътдаде вяра на показанията на актосъставителя. Същите са логични, последователни и изцяло кореспондират с всички събрани по делото доказателства.

Съдът изгради своите фактически изводи и въз основа на събраните по делото писмени доказателства.

От приложената по делото заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, се установява, че АУАН и НП са издадени от упълномощени за това длъжностни лица.

Обстоятелствата, посочени в приетите по делото писмени доказателствени средства се ценят с правна преценка за достоверност, като настоящият състав изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, като същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти.

Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка, намира за установено от правна страна следното:

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество.

От събраните по делото доказателства се доказа по несъмнен и категоричен начин, жалбоподателят да е извършил вмененото му нарушение.

Актосъставителят в съдебно заседание потвърди с категоричност извършеното нарушение – „Водачът на автобуса, тъй като говореше по телефона, нямаше как да забележи, че покрай него минамава с моторите……Водачът говореше по телефона, сигурен съм в това“ (свид.Д., стр.21) Ето защо, посочената в АУАН и НП фактическа обстановка се установява по категоричен и несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Презумптивната доказателствена сила за съставения АУАН, предвидена в разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП, е налице.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за 2 установено, че действително на датата, мястото и по начинът, отразени в АУАН и НП, жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. Налице е точно описание на нарушението, доколкото в АУАН и НП е бил употребен изразът „използване на телефона без участие на ръцете му“. Съдържа се коректно описание на нарушение, за да може деецът да разбере защо е бил наказан. Следва да се отбележи, че е налице произнасяне и на Административен съд гр. Пловдив по сходен случай за извършено нарушение по чл. 104А ЗДвП, където отново в обстоятелствената му част на АУАН и НП е употребен изразът „без участие на ръцете му“, а именно Решение № 2117 от 10.11.2021г. на АдмС – Пловдив по к.а.н.д. № 2343/2021г.

Ето защо настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай се установява с категоричност факта на извършено нарушение. Установената по делото фактическа обстановка, която категорично обосновава извод за наличие на извършено нарушение, се подкрепя изцяло от доказателствения материал, от анализа, на който може да се направи извод, че изложените в наказателното постановление фактически обстоятелства съответстват на действителното положение, интерпретирани са правилно и са оценени обективно, в съответствие с материалния закон.

Администратичното нарушение е осъществено и виновно при форма на вина пряк умисъл, доколкото жалбоподателят като водач на МПС е съзнавал, че не следва да използва мобилният си телефон, докато шофира без наличието на устройство, позволяващо използването му без помощта на ръцете, като въпреки това е управлявал процесния автомобил и е говорил по телефона, целейки този резултат.

Санкционната норма е правилно определена и съответна на извършеното нарушение. Относно размерът на наложеното наказание, съдът прие, че същите съответстват на закона, тъй като е определен в твърд размер в закона и наказаващият орган няма възможност за индивидуализация на размера му.

Правилно и законосъобразно е проведена цялата административнонаказателна процедура по ангажиране на административната отговорност, повдигане на административно обвинение и налагане на административно наказание. В този смисъл не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до ограничаване или нарушаване правото на защита на нарушителя или да водят до невъзможност нарушителя да разбере в точно какво административно нарушение е обвинен.

Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Издаденият акт и въз основа на него НП, отговарят на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, респективно на чл. 57 от ЗАНН.

По отношение на контролните точки, съгласно Наредба № Iз2539/17.12.20212г. на МВР за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни 3 точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, действаща към настоящият момент, в чл. 6, ал. 1, т.17 от същата, за използване на мобилен телефон по време на управление на превозно средство освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му (чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП) се предвижда отнемане на 8 контролни точки.

Не на последно място следва да се отбележи, че случаят не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от подобни нарушения на ЗДвП, доколкото се касае за нарушение използване на мобилен телефон, по време на управление на МПС, като не са изложени твърдения, а не са и представени доказателства, за наличие на обстоятелства, които да я понижават. Следва да се вземе предвид и справката нарушител/водач на жалбоподателя видно от която същия има множество нарушения на ЗДвП, също така жалбоподателят е бил водач на автобус, като е транспортирал хора, и с говоренете си по телефона е застрашил живота и здравето на пътниците, което завишава обществената опасност на деянието и дееца.

Представената справка от жалбоподателя е създадена за целите на настоящото производство, не се ползва нито с обвързваща, нито с материална доказателствена сила, няма подпис, печат, нито доказателства от кой орган е издадена. Няма доказателства за кой мобилен телефон се отнася, нито е посочено дали обхваща входящи и изходящи повиквания, поради което не се цени от съда с доверие.

Предвид гореизложеното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, издадено в съответствие с материалния и процесуалния закон.

При този изход на спора, право на разноски има въззиваемата страна в размер на 70.00 евро юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд – Пловдив

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление

№

25-1030003222/29.05.2025г. на Началник група в ОД на МВР- Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на И. Р. Н., ЕГН: **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 лева (25.56 евро) на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл.104А от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз-2539/17.12.20212г. на МВР са му отнети общо 8 контролни точки.

ОСЪЖДА И. Р. Н., ЕГН: ********** да заплати на ОД на МВР – 4

Пловдив, сумата от 70.00 евро разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Пловдив, по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5