Определение № 3562 от 23.08.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3562 гр. Варна, 22.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иванка Д. Дрингова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Елица Н. Желязкова като разгледа докладваното от мл.с. Елица Н. Желязкова Въззивно частно гражданско дело № 20243100501576 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 57926/16.07.2024 г. при ВРС, подадена от „Енерго – Про Продажби“ АД, чрез адв. Б., в която е обективирано искане за отмяна на Разпореждане № 26424/28.06.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 4493 по описа на ВРС за 2024 г., в частта, в която не е прието възражение с вх.№ 41972/27.05.2024 г. по чл. 414а ГПК, депозирано от „Енерго – Про Продажби“ АД в частта за разноските в общ размер на 425 лв., представляващи адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. и държавна такса по заповедното производство.

В частната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваната част от съдебния акт. Жалбоподателят поддържа, че не е дал повод за образуване на заповедното производство.

Твърди, че кредиторът е следвало да го покани да изпълни и да му даде достатъчен срок за това преди да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Счита, че заявителят е следвало да уреди спора по доброволен начин, а не чрез инцииране на заповедно производство, за което се генерират разходи. Намира поведението на кредитора за недобросъвестно, като излага, че заповедният съд не е обсъдил възраженията му за злоупотреба с права от страна на заявителя. Излага, че размерът на главницата е в пъти помалък от претендираното адвокатско възнаграждение, което води до извод за недобросъвестно поведение на насрещната страна. По изложените съображения моли за отмяна на разпореждането в обжалваната част, за приемане на възражението по чл. 414а ГПК в частта за разноските.

Евентуално моли за намаляване на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на заявителя поради прекомерност. Претендира разноски.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК заявителят А. В. е депозирал отговор на частната жалба, чрез адв. Н. К., с който изразява становище за 1 неоснователност на депозираната жалба и моли за потвърждаване на атакуваното разпореждане в обжалваната му част.

При извършената служебна проверка съдът намира частната жалба за редовна и допустима, подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

По същество настоящият състав намира частната жалба за неоснователна, по следните съображения:

Производството пред ВРС е образувано въз основа на заявление с вх. № 30595/12.04.2024 г., депозирано от А. В., чрез адв. Н. К., за издаване на заповед за изпълнение срещу „Енерго - Про Продажби“ АД за сумата от 38 лв., представляваща стойност на недължимо платени такси за възстановяване на преноса на ел.енергия, начислени по фактура №ТП**********/13.03.2023 г. и фактура № ТП 3301813476/14.03.2023 г.

С разпореждане от 15.04.2024 г. заповедният съд е уважил изцяло заявлението, като е постановил да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК за исканите суми, както и за сумата от 25 лв., представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса. Със същото разпореждане длъжникът е осъден да заплати на процесуалния представител на заявителя – адв. К. сумата от 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Издадената Заповед № 1990/15.04.2024 г. е връчена на длъжника на 23.04.2024 г. В едномесечния срок по чл. 414а, ал. 1, вр. чл. 412, т. 8 ГПК, длъжникът е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение с твърдение, че е изпълнил задължението си и е представил доказателства за заплащане на сумата от 38.39 лв., представляваща стойност на недължимо платени такси за възстановяване на преноса на ел. енергия, начислени по горепосочените фактури, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане. Във възражението поддържа, че не дължи разноски, тъй като не е дал повод за предявяване на вземането.

В тридневния срок по чл. 414а, ал. 3 ГПК е постъпило становище от заявителя, с което се признава, че вземането за главница и законна лихва е погасено, но се посочва, че претендираните със заявлението разноски не са заплатени.

С обжалваното разпореждане съдът е приел възражението по чл. 414а ГПК в частта за сумата от 38.39 лв., представляваща стойност на недължимо платени такси за възстановяване на преноса на ел. енергия, начислени по фактура

№

ТП**********/13.03.2023 г. и фактура

№

ТП

3301813476/14.03.2023 г., ведно със законната лихва, като не е приел възражението в частта за разноските в общ размер на 425 лв., представляващи адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38 ал. 1, т. 2 ЗАдв и държавна такса по заповедното производство.

Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

В случая не е спорно, че жалбоподателят е заплатил претендираните със заявлението суми за главница и лихва, като спорът в настоящото производство се свежда до това дали длъжникът е дал повод за предявяване на вземането от кредитора с подаване на заявление по чл. 410 ГПК.

2

Съгласно разпоредбата на чл. 414а, ал. 2 ГПК, ако с поведението си длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, той може да възрази, че не дължи разноски за производството. Цитираната разпоредба е аналогична на нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК, според която когато ответникът не е дал повод за завеждане на делото и признае иска, разноските се възлагат в тежест на ищеца.

В случая длъжникът „Енерго - Про Продажби“ АД е платил задължението за главница и лихва в срока за доброволно изпълнение по чл.

412, т. 8 ГПК, което действие представлява такова по признание на вземането на насрещната страна. Настоящият състав намира, че въпреки наличието на признание на вземането, то не е налице другото кумулативно изискване длъжникът да не е дал повод за предявяване на вземането.

Предмет на заявлението по чл. 410 ГПК срещу „Енерго - Про Продажби“ АД са вземания за недължимо заплатени суми по издадени от дружеството фактури за възстановяване снабдяването с ел. енергия.

Основанието, на което дружеството длъжник е издало процесните фактури е чл. 21 от ОУ на „Енерго - Про Продажби“ АД, като още с Решение №125/07.08.2015 г. по търг. дело №990/2015 г. на 1-во ТО на ВКС, съдът е обявил разпоредбата на чл. 21 от ОУ за неравноправна клауза. Изложеното води до извод, че към датата на издаване на процесните фактури /13.03.2023 г. и 14.03.2023 г./ енергийното дружество е било наясно, че вземанията въз основа на тях са недължими. Когато предмет на вземане е нещо, дадено без основание, изискуемостта за вземането настъпва от момента на неоснователното разместване на блага, поради което в случая за заявителя не е било налице задължение допълнително да кани „Енерго - Про Продажби“ АД да му върне неоснователно събраните суми, доколкото последното е било наясно, че същите са недължими изначално. Паричните вземания са носими на осн. чл. 68, б. "а" ЗЗД, поради което и длъжникът знаейки, че дължи връщане на неоснователно събраната сума е могъл да изпълни доброволно преди кредиторът да подаде заявление по чл. 410 ГПК без да чака да бъде поканен, за да изпадне в забава.

На следващо място, съдът не споделя оплакванията за недължимост на разноски в полза на заявителя поради прекомерния размер на адвокатското възнаграждение на адвокат Н. К.. В случая длъжникът е дал повод за завеждане на делото, като съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК страната, в чиято полза е постановено решение /в случая заповед за изпълнение/ има право на разноски за един адвокат. Следва да бъде отбелязано, че в случая уговореното адвокатско възнаграждение е по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, като адвокатът е предоставил безплатна правна помощ на заявителя, поради което съдът не споделя доводите в жалбата за недобросъвестно упражняване на процесуални права.

Поради изложените мотиви, настоящият състав намира, че обжалваното разпореждане, с което не е прието възражението на „Енерго - Про Продажби“ АД по чл. 414а ГПК в частта за присъдените със заповедтта разноски, е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора, не се следват разноски на жалбоподателя. Няма искане от насрещната страна, поради което съдът не дължи произнасяне в този смисъл.

Воден от горното, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 26424/28.06.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 4493 по описа на ВРС за 2024 г., в частта, в която не е прието възражение с вх.№ 41972/27.05.2024 г. по чл. 414а ГПК, депозирано от „Енерго – Про Продажби“ АД срещу Заповед № 1990/15.04.2024 г. по ч.гр.д.

№ 4493/2024 г. по описа на ВРС в частта за разноските в общ размер на 425 лв., от които 400 лева, представляващи адвокатско възнаграждение на осн. чл.

38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. и 25 лева държавна такса по заповедното производство.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4