Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 188 от 09.04.2024, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно частно гражданско дело 213/2024
Вид
Определение № 188
Подписан
09.04.2024
В сила
09.04.2024
Състав
Минка Петкова Трънджиева, Венцислав Стоянов Маратилов, Димитър Пандалиев Бозаджиев

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 74, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 188 гр. Пазарджик, 09.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно частно гражданско дело № 20245200500213 по описа за 2024 година Производството е по чл.274 във връзка с чл.248 ал.3 от ГПК.

Обжалвано е от адв. Т., в качеството и на особен представител на ответника П. К., определение № 7/03.01.2024г., постановено по гр.д. № 3172/2022г. по описа на ПРС, с което е оставена без уважение молба с вх.№ 27278/20.11.2023г. за изменение на протоколно определение от 15.11.2023г., в частта за разноските.

Излага оплаквания за неправилност на определението и за нарушаване на закона при постановяването му.

С молба по чл.248 ГПК било направено искане за изменение на определението , в частта относно разноските, само относно осъждането на ответницата П. Я. К. да заплати разноски за експертиза в размер на 187 лв.

Ищецът бил направил разноски за заплащане на депозит за особения представител в размер на 300 лв., за държавна такса и за депозит за вещо лице в размер на 187 лв..

Процесуалният представител на ищеца, депозирал молба , с която направил отказ от иска, поради извършване на частично плащане на задълженията, изплащане на цялото задължение за таксите с разноските и сключване на споразумение за разсрочено плащане на остатъка.

Не били представени доказателства относно изложеното в молбата, като 1 причина за направения отказ от иска. Не било установено дали действително е извършено частично плащане и пълно погасяване на задълженията след предявяване на иска , като по този начин ответницата е дала основание за предявяване на иска. Съдът се мотивирал с това , че назначаването на съдебно- почерковата експертиза било поради оспорването от особения представител на ответника, поради което и следвало да бъдат възложени разноските за тази експертиза на ответника.

Изложените мотиви били нелогични, противоречиви и неправилни.

Нямало нито правна, нито житейска логика част от разноските в производството да се възложат на ищеца /за особен представител, за ДТ и др./ а сторените от ищеца разноски за съдебно-почерковата експертиза да се възложат в тежест на ответника. В молбата за прекратяване на производството процесуалният представител на ищеца изложил твърдения, че ответникът е заплатил цялото задължение за таксите и разноските Частният жалбоподател не споделя и становището на съда, че особеният представител на ответника не бил оспорил молбата за прекратяване и от същата се установявало, че ответникът с поведението си е дал повод за предявяване на иска.

Съгласие на ответника не било необходимо ,а и процесуалния представител на ответника нямал заявена претенция за разноски.

Моли определението да бъде отменено и молбата по чл.248 от ГПК – уважена.

Отговор от другата страна не е постъпил.

Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните , прие за установено следното:

Производството пред РС Пазарджик е образувано по предявен иск от „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД против П. К. за установяване съществуването на парично вземане ,за което е издадена заповед за изпълнение.

С предявяването на иска е заявена и претенция за заплащане на разноски в заповедното и исковото производство.

При условията на чл.47 ал.6 от ГПК адв. Т. е назначена за особен представител на ответницата.

2

Адв. Т. ,като процесуален представител ,е оспорила иска ,като е направила всички възражения в интерес на ответницата, включително е оспорила и автентичността на договора , представен от ищеца.

С определение на съда , поради направен частичен отказ от иска – за определен период ,без да е заявена никаква сума, първоинстанционният съд е прекратил производство.

По въззивна частна жалба въззивната инстанция е отменила това определение.

С протоколно определение от 27.09.2023 година съдът е открил производство по оспорване на договор № 101400197/16.10.2002 г. досежно автентичността на подписа положен в графа „абонат“ и е допуснал експертиза .Определил е разноски ,платими бюджета на съда в размер на 180 лева.

С молба от 13.11.2023 година е направен отказ от иска , като в молбата е посочено ,че е извършено частично плащане на главницата ,като са платени таксите и разноските. Постигнато било споразумение за разсрочено плащане.

В тази молба липсва каквото и да е искане за присъждане на разноски.

С протоколно определение от 15.11.2023 година , поради направения отказ от иска , съдът е прекратил производството ,обезсилил заповедта за изпълнение и осъдил ответницата да заплати разноски в размер на 187 лева в полза на бюджета на съда. Не са изложени мотиви за присъждането на разноските.

В срока за обжалване на определението е постъпила молба от адв.Т. , която моли акта в частта , с която са присъдени разноски в тежест на ответницата да бъде изменено.

Излага съображения че при прекратяване на производството , съобразно чл.78 ал.3 от ГПК разноските се възлагат в тежест на ищеца.

Писмен отговор от другата страна няма.

По тази молба съдът е постановил обжалваното определение, като приема ,че причината ,поради която ищецът е направил отказ от претенцията си е именно поведението на П. Я. К., която е извършила частично плащане на задължените, изплащане на цялото задължение за таксите с разноските и сключване на споразумение за разсрочено плащане на остатъка в хода на процеса и е станала повод за завеждане на делото. Разноските следвало да се 3 понесат от ответника. Назначаването на съдебно-почеркова експертиза било по искане и по повод възражение на особения представител на ответника, което също обосновавало извода, че тези разноски следва да се заплатят от ответника, в полза на ищеца, който внесъл определения депозит за вещото лице. Последното не е вярно , тъй като съдът е разпоредил плащане на възнаграждението от бюджетните средства на съда.

При така установената фактическа обстановка , съдът намира ,че частната жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице в установения в закона срок , против подлежащ на ожалване съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Отказът от иска е изявление на ищеца, отправено до съда, че не поддържа занапред иска си, тъй като е неоснователен. Касае се за процесуално действие и в теорията се приема, че то е обратно по съдържание на признанието на иска. С него страната, която е сезирала съда, заявява че се отказва от търсената защита, признавайки заявените в исковата си молба твърдения за неоснователни. С тази възможност ищецът, съгласно чл. 233 ГПК, разполага във всяко положение на делото. Когато това изявление достигне до съда, отказът е заявен и единствената възможност, с която разполага съдът е да прекрати производството по делото /съответно ако е въззивна или касационна инстанция следва и да обезсили обжалвания акт/.

Доколкото, при заявен отказ от иска, съдът е уведомен за изявлението на сезиралата го страна, че правната й претенция е неоснователна, той не разполага с възможност за преценка, а е обвързан с направеното изявление.

Няма нужда и изискване направеното изявление за отказ да бъде мотивирано. Нормата на чл. 78 ГПК ясно определя как се понася отговорността за разноски. По тълкуването на чл. 74, ал. 4 ГПК в хипотеза на отказ от иска е налице практика на ВКС /например определение № 843 от 17.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6176/2014 г., IV г. о., ГК/, с която е дадено тълкуване, че при прекратяване на производството по делото поради направен отказ от иска, ответникът безспорно има право на разноски, които е направил в процеса, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК . Ищецът не дължи разноски само, ако отказът от иска, е породен от факти, настъпили след предявяването на иска, като ищецът веднага след това се е отказал от иска си. В този случай отговорността за разноски се понася от ответника .

4

Конкретната хипотеза не е такава. Ищецът е направил отказ ,като е изложил определени обстоятелства , мотивирали го да предприеме това процесуално действие, но не е представил доказателства ,не е обосновал и искане за разноски. Съдът не се е произнасял по отговорността за разноски въобще , поради което и не е имал основание да възложи разноските ,платени от бюджета на съда на ответника. Без значение е ,кой е направил искането за събиране на доказателства.

Процесуалното поведение на ищеца предполага поемането от него на разноските по делото.

Като не е постановил определението си в този смисъл , първоинстанционният съд не е подходил съобразно принципа за присъждане на разноски, без да има основания за това, поради което и очевидно не е мотивирал акта си по този въпрос.

Молбата на адв.Т. по чл.248 от ГПК ,като особен представител на ответницата, е основателна.

Поради изложеното , съдът намира ,че определението , с което е оставена без уважение молбата за изменение на акта в частта относно разноските следва да бъде отменено, като бъде отменено и протоколното определение в частта , с която сторените разноски от бюджета на съда са възложени на ответницата.

Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 7/03.01.2024г., постановено по гр.д. № 3172/2022г. по описа на ПРС, с което е оставена без уважение молба с вх.№ 27278/20.11.2023г. за изменение на протоколно определение от 15.11.2023г., в частта за разноските.

Изменя определението , като го отменя в частта , с която е осъдена П. Я.

К., ЕГН **********, с адрес: гр. Пазарджик, ул. „Преспа“ № 63, ет.4, ап. 12 да 5 заплати по сметка на РС Пазарджик сумата от 187 лева, представляваща сторени разноски за експертиза.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6