Решение № 248 от 22.04.2024, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. В.Т., 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Любка Милкова

Явор Данаилов при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20234100500896 по описа за 2023 година

В.Т.:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №930/19.07.2023г., постановено по Гр.д.№ 443/2023г. по описа на РС – НАМАЛЯВА по предявените от П. А. Ц., ЕГН **********, М. А. Ц., ЕГН ********** и П. А. Ц., ЕГН ********** против Н. А. Ц., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител Д. Х. Д., ЕГН **********, искове са правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН извършеното от А.П. Ц., ЕГН **********, б.ж. на гр. В.Т., починал на ***., с Нотариален акт № 109, том 4, дело № 484/17.9.2019 г. на нотариус Д.Т. в полза на Н. А. Ц., ЕГН ********** дарение на 4/10 (четири десети) идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. В.Т., представляващ апартамент, находящ се в гр. В.Т., ул. „К.П.В.", заедно с прилежащата му изба, съответния процент идеални части от правото на строеж и 1/6 ид. ч. от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор ***, както и от сградата с идентификатор ***, представляваща гараж № 2, разположен в поземлен имот с идентификатор ***, заедно със съответния процент идеални части от правото на строеж върху поземления имот, със сумата от 19 659.09 лева, като ВЪЗСТАНОВЯВА запазените части на П. А. Ц., ЕГН **********, М. А. Ц., ЕГН ********** и П. А. Ц., ЕГН ********** общо със сумата от 19 659.09 лева или с по 6 553.03 лева за всеки от ищците от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.В.Т., представляващ апартамент, находящ се в гр. В.Т., ул. „К.П.В.", заедно с прилежащата му изба, съответния процент идеални части от правото на строеж и 1/6 ид. ч. от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор ***, както и от сградата с идентификатор ***, представляваща гараж № 2, разположен в поземлен имот с идентификатор ***, заедно със съответния процент идеални части от правото на строеж върху поземления имот, осъден е ответника Н. А. Ц., действащ чрез своята майка и законен представител Д.

Х. Д., да заплати: на П. А. Ц. сумата от 188,76лв. – разноски за производството съразмерно с уважената част от иска, на М. А. Ц. сумата от 298,03лв. - разноски за производството, съразмерно с уважената част от иска, на адв.Р. В. - ВТАК - сумата от 357,62лв. – възнаграждения за процесуално представителство на ищците П. А. Ц. и П. А. Ц., 1 както и са осъдени ищците П. А. Ц., М. А. Ц. и П. А. Ц., да заплатят на Н. А. Ц., действащ чрез своята майка и законен представител Д. Х. Д., сумата от 350,99лв. – разноски за производството, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

В срока по чл.259 ал.1 ГПК против постановеното първоинстанционно решение, е постъпила въззивна жалба от малолетния ответник Н. А. Ц., действащ чрез своята майка и законен представител Д. Х. Д., чрез пълномощник адв.В. К. – ВТАК, с която претендира неговата отмяна, и отхвърляне на предявените субективно съединени искове по чл.30 ал.1 ЗН, с присъждане на направените по делото съдебни разноски. Излага се, че порокът на съдебното решение се състои в това, че съдът неправилно е определил пазарна оценка на дарените от наследодателя на страните 4/10 ид. части от недвижимите имоти, приемайки, че тя възлиза на сумата 52 771,51лв. /4/10 от 131 928,28лв./. Посочва се, че съдът необосновано и незаконосъобразно е приел, че с нотариалния акт за дарение е учредено право на ползване на майката на въззивника Д. Х. Д. само върху 4/10 ид.части от имотите, а не върху целите имоти, с оглед на което РС неправилно е отказал да кредитира дадената в писменото заключение на ВЛ пазарна оценка на имотите, отчитаща наличието на право на ползване върху целите апартамент и гараж, предмет на дарението, която възлиза общо на сумата 93 700лв. /81 300лв. за апартамента + 12400лв. за гаража/, а 4/10 ид. части от нея /частта на А. Ц./ на 37 480лв. Сочи се, че договорът, оформен с нотариалния акт, е породил правно действие и Д. Х. Д. има валидно учредено право на ползване върху целите дарени на въззивника имоти.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от насрещните страни –ищците по делото, чрез пълномощника им адв.В. – ВТАК, с който оспорват въззивната жалба като неоснователна и молят да бъде отхвърлена, респ. първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният в условията на първоначално субективно съединяване иск с правно основание чл.30 ал.1 ЗН, потвърдено, по развити съображения по съществото на спора, като считат, че решението на РС не страда от пороците, посочени във въззивната жалба. Претендират направените по делото съдебни разноски.

В срока по чл.263 ал.2 изр.1 ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от ищците П.

А. Ц. и П. А. Ц., чрез пълномощника им адв.В. – ВТАК, срещу първоинстанционното решение в частта, с която е прието, че е налице валидно учредено право на ползване на трето за сделката лице, върху притежаваните от наследодателя идеални части от имотите, е неправилно и е в противоречие с материално – правните и процесуално – правните норми и молят да бъде отменено, и уважени предявените искове за размера над 6553,03лв. до размера на 14 851,83лв. за възстановяване на запазената част на П. А. Ц. и запазената част на П. А.

Ц. от наследството на А.П. Ц., като бъде намалено извършеното дарение на недвижими имоти с НА №153, том 18, вх.рег.№7104/17.09.2019г. на СВ-В.Т. в полза на Н.А.Ц. до този размер, по подробно развити съображения по съществото на спора. Излага се, че първоинстанционният съд неправилно е намалил стойността на дареното имущество с дадената стойност от ВЛ на ¼ идеална част от правото на ползване върху дарените имоти в полза на майката на ответника – Д. Х. Д.. Посочва се, че въпросното право на ползване е било въведено в процеса реално от вещото лице, като, нито процесуалния представител на ответника, нито лично явилата се в първото открито СЗ по делото „ползвателка“ не са направили възражение за наличието на твърдяното впоследствие право на ползване, и за ищците не е налице правен интерес да оспорват право, което не е надлежно предявено в процеса. Сочи се, че неправилно РС е определил наследствената маса, намалявайки стойността й с пазарната оценка на правото на ползване върху ¼ идеална част от дарените имоти.

С насрещната въззивна жалба е предявено искане от адв.В. – ВТАК по чл.38 ал.2 ЗА за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказвана безплатна адвокатска помощ на доверителите й във въззивното производство.

В срока по чл.263 ал.3 изр.2 ГПК е постъпил писмен отговор на насрещната въззивна жалба от насрещната страна – малолетния Н. А. Ц., действащ чрез своята майка и законен представител Д. Х. Д., чрез пълномощника му адв.В. К. – ВТАК, с който оспорва насрещната въззивна жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, като му бъдат присъдени разноски. Посочва се, че правото на ползване е вписано в НА за дарение на 2 имотите, който е приложен към ИМ, и не е било необходимо ответникът да се позовава на него, за да възникне правото на ищците да го оспорват. Оспорват възражението на ищците за липса на валидно учредено право на ползване върху дарените имоти, освен, че не е направено своевременно, и като неоснователно по развити съображения.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е и частна жалба с вх.

№18856/11.10.2023г. от адв.В. като пълномощник на ищците по делото, против Определение №2012/28.09.2023г. по гр.д.№443/2023г. на ВТРС, с което е оставена без уважение молбата по чл.248 ал.1 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, подадена от ищците П. Ц., М. Ц. и П. Ц., и от адв.В. – ВТАК, досежно дължимото й адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА за оказаната от нея безплатна адвокатска помощ на третия ищец П. А. Ц.. Претендира се обжалваното определение по чл.248 ал.1 ГПК да бъде отменено, вместо което да бъде уважена подадената молба по чл.248 ГПК.

Твърди се, че искът по чл.30 ал.1 ЗН е конститутивен и неоценяем и при това положение следва при определяне на съдебните разноски по делото да бъде съобразено дали искът е уважен или отхвърлен, а не да се присъждат разноски съразмерно с уважена/отхвърлена част от иска, т.к. такава хипотеза не съществува, съответно направените по делото разноски да се присъдят изцяло в полза на ищците по делото, респ. да се отменят присъдените в тежест на ищците съдебни разноски в размер на 350,99лв.

В срока по чл.276 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от ответника, чрез адв.К. – ВТАК, с който оспорва същата и развитите в нея доводи като неоснователни и моли да бъде отхвърлена. Излага се, че при съотнасяне на стойностите на недвижимия имот, предмет на дарението, респ. стойността на имуществото на наследодателя и възстановената в полза на ищците част от същото е безспорно, че искът не е уважен изцяло и разноските следва да бъдат присъдени по компенсация, както е процедирано с решението по делото, а цитираната от частните жалбоподатели съдебна практика е неотносима.

В СЗ жалбоподателят по въззивната жалба Н. А. Ц., действащ чрез своята майка и законен представител Д. Х. Д., чрез пълномощника си адв.В. К. – ВТАК, поддържа въззивната си жалба и моли да бъде уважена. Оспорва насрещната и частна въззивни жалби и моли да бъдат отхвърлени. Релевира възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ответника по въззивната жалба М. А. Ц. за въззивното производство адвокатско възнаграждение в размер на 1500лв., което счита за прекомерно завишено, с оглед предмета на спора и материалния интерес по въззивната жалба.

В СЗ въззивниците по насрещната въззивна жалба П. А. Ц. и П. А. Ц., чрез пълномощника си адв.Р. В. – ВТАК, поддържат насрещната си въззивна жалба и молят да бъде уважена. Оспорват въззивната жалба, подадена от ответника в процеса, и молят да бъде отхвърлена.

В СЗ ответникът по въззивната жалба на Н. А. Ц. – М. А. Ц., чрез пълномощника си адв.В. – ВТАК, оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена. Претендира съдебни разноски за въззивното производство в размер на 1500лв. заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък по чл.80 ГПК. Оспорва възражението на въззивника Н. А. Ц. по чл.78 ал.5 ГПК като неоснователно.

Частните жалбоподатели П. А. Ц., М. А. Ц. и П. А. Ц., чрез пълномощника си адв.Р.

В. – ВТАК, поддържат частната жалба против първоинстанционно определение по чл.248 ал.1 ГПК №2142/28.09.2023г. и молят да бъде уважена.

В СЗ адв. Р. В. - ВТАК сезира съда с искане по чл.38 ал.2 ЗА за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната от същата безплатна адвокатска помощ по всички жалби в настоящото производство.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната и насрещна въззивни жалби са подадени в срок, от активно процесуално легитимирани страни, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

3

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

При проверка за правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната и насрещната въззивни жалби, съдът счита, че подадените въззивна и насрещна въззивни жалби, разгледани по същество, са неоснователни и недоказани, а първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Предмет на разглеждане пред РС – В.Т. са били предявени от ищците П. А. Ц., М. А.

Ц. и П. А. Ц., чрез пълномощника им адв.Р. В. – ВТАК, в качеството им на законни наследници на техния баща А.П. Ц., с ЕГН **********, б.ж. на гр.В.Т., починал на ***, против ответника по делото Н. А. Ц., действащ чрез своята майка и законен представител Д.