Решение № 153 от 11.04.2023, Районен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Ямбол, 11.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Марина Хр. Христова Иванова при участието на секретаря Е.Г.А.В. като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско дело № 20222330102402 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявен от М. К. Г., А. Г. А., Р. Х. Х. и Г. Х.

Х. против М. П. Д. иск за признаване на установено по отношение на ответницата, че ищците са собственици всеки от тях на посочени в молба от 21.09.2022 год. идеални части от недвижими имоти – лозе и 3 бр. ниви, находящи се в землището на с. З.,общ.

Т. , подробно описани , по силата на наследствено правоприемство. Прави се искане за отмяна по реда на чл. 537,ал.2 от ГПК на КНА, издаден на ответницата.

В исковата молба се твърди, че ищците са наследници по закон на Г. А. Г., поч. на *** год. Приживе последния придобил собствеността върху процесните недвижими имоти с НА от 2015 год. , като след придобиването им ги владял и се разпореждал с тях непрекъснато и необезпокоявано до момента на смъртта си, а след това ищците като техни собственици продължили да ги владеят и да се разпореждат с тях. Имотът лозе бил ползвал първоначално лично от наследодателя, с в последствие от ищците, нива с площ 21, 310 дка била обработвана от наследодателя на ищците до смъртта му в качеството му на ЗП, а останалите две ниви били отдавани под наем. След смъртта на наследодателя трите ниви били отдадени под наем от ищците.

През м. август 2022 год. при справка в Имотен регистър ищците установили, че в полза на ответницата е бил съставен КНА за собственост на имотите по силата на давностно владение, който ищците оспорват по изложени съображения. Иска се уважаване на претенциите, както и присъждане на разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, с който предявеният искът е оспорен като неоснователен по подробно изложени съображения. Предявен е и насрещен иск с правно основание чл. 124,ал.1 от ГПК.

Ответницата посочва, че е владяла процесните имоти необезпокоявано повече от 10 години, т.е. от 2001 год. до настоящия момент. Била регистрирана като ЗП и заедно 1 със сина си П. Д. И. обработвала нивите. Последните никога не били отдавали под наем или аренда. Никой от останалите наследници не бил предявявал претенции към земите и ответницата ги считала за свои. Наследниците били водили иск по чл. 97,ал. 1 ГПК, вр. чл. 12,ал.4 ЗСПЗЗ и доказали, че земите са собственост на наследниците на Г.

Л. В., а не на бащата на наследодателя на ищците А. Г. Л.. Последния починал през 2001 год. и тогава наследниците загубили интерес към земята.

За издадения през 2015 год. НА ответницата узнала едва през 2022 год. , когато било установено, че не е регистриран в СГКК- Ямбол. Посочва се, че част от представените договори за наем /от 2021 и 2022 год./ са неистински , т.к. са съставени за нуждите на делото. Освен това през стопанските 2021-2022 и 2022 – 2023 год. ответницата не била заявила за обработка процесните земи и същите били обявени за бели петна. Развиват се подробни съображения за неоснователност на иска. Иска се отхвърляне на предявения главен иск, уважаване на насрещната претенция, както и отмяна по реда на чл. 537,ал.2 ГПК на НА. Претендира се и присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа от процесуалния представител на ищците.

Ответницата оспорва предявения иск и моли за уважаване на насрещния такъв чрез упълномощен адвокат.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С НА №*** год. наследодателят на ищците /видно от удостоверение за наследници №*** год. е бил признат за собственик по давностно владение и наследство на процесните недвижими имоти лозе и три ниви, находящи се в землището на с. З..

С договор за наем на земеделска земя от *** год., вписан в СВ на същата дата , Г. А. Г. е отдал под наем за срок от пет стопански години на Н. В. П. един от процесните имоти – нива №***.

С договор за наем на земеделска земя от *** год., вписан в СВ на същата дата , Г. А. Г. е отдал под наем за срок от пет стопански години на Г. Х. В. един от процесните имоти – нива №***.

Приети са и договори за наем от *** год. и *** год., сключени между ищцата М.

К. Г. и Д. С. Т. с предмет временно и възмездно ползване на ниви № ***, №***, № ***.

Приети са копия от анкетни карти за регистрация на земеделски стопанин от 2017 год. и 2019 год. на Г. А. Г., като в същите е посочил като използвана земеделска земя нива с № *** в землището на с. З.; копие от регистрационна карта на земеделски производител Г. А. Г.; Справка за дейността към 27.01.2015 год.; Справка за дейността към 13.01.2016 год.

С НА № *** год. ответницата М. П. Д. е призната за собственик по наследство и давностно владение на процесните четири недвижими имоти.

С решение №*** год. на ОСЗ – Т. , на наследниците на Г. Л. В. е възстановено правото на собственост върху процесните земеделски имоти . Приет е и протокол за въвод във владение № *** год.

От представеното удостоверение за наследници се установява, че Г. Л. В. е починал на 20.06.1961 год. , като е оставил четирима наследници по закон – негови деца. Ищците са част от наследниците на сина на общия наследодател - А. Г. Л., а 2 ответницата е един от наследниците на дъщерята на общия наследодател И. Г. П..

По искане на страните по делото са приложени в цялост копия от НД № *** год. на нотариус П. К. и копие от НД № *** год. на нотариус С. М...

Приета е и справка от ОСЗ – Т. Я., видно от която , за периода 2006 – 2014 год. процесните земеделски имоти не са заявени за ползване, за стопанската 2014/2015 год. трите ниви са заявени за ползване от Г. А. Г.; за стопанската 2015/2016 год. заявен за ползване е имот № *** от *** ЕООД, а останалите не са заявени; за стопанската 2016/2017 година нива № *** е заявена за ползване от Н. В. П. , а нива № ***. от *** ЕООД; за стопанската 2017/2018 год. и 2018/2019 год. отново заявени за ползване са горепосочените две ниви от същите две лица; за стопанската 2019/2020 година заявен за ползване от Н. В. П. е имот № ***, а от Г. А. Г. имот № *** ; за стопанската 2020/2021 година заявен за ползване от Н. В. П. е имот № ***, а от Г. А. Г. имот № ***; за стопанската 2021/2022 год. процесните три ниви са заявени за ползване от Д. С. Т. с едногодишен договор за наем, а за стопанската 2022/2023 година и четирите имота са заявени за ползване от „***“ЕООД с едногодишен договор за наем.

Установява се от изискана справка от СГКК – гр. Я., че в КК на с. З. като собственик на процесните земеделски земи е бил вписан Г. А. Г. въз основа на НА №*** год.,като информацията е била пренесена от КВС.

Въз основа на новопредставени документи от *** год. като собственик на имотите е бил вписан и „***“ЕООД . НА на Г. А. Г. е бил вписан в СГКК въз основа на заявление от 08.08.2022 год. подадено от А. Г. А..

Приети са още 3 бр. договори за наем за стопанските 2016/2017; 2017/2018 и 2018/2019 год. , сключени между Г. Х. В. и „***“ ЕООД – пренаемател, за имот с № ***.

Представени са и списъци на собствениците селско – стопанска техника в с. З., както и актуализирани списъци на земеделските стопанства.

С писмо изх. № *** от *** год. на ОД на ДФЗ е посочено, че М. П. Д. е кандидатствала по Директни плащания на площ за кампании 2010 и 2011 г.

По делото са събрани и гласни доказателства.

В показанията си св. Т. заявява, че от 2000 година работи в *** на с. З..

Познавала Г. А. Г. и баща му А.. Земите постоянно били работени от Г. Г., който в селото знаели като Л.. Работел ги още преди свидетелката да отиде в кметството.

Заедно с баща си А. гледали бостани, обработвали земите . Свидетелката ***. В един момент мисли, че започнал да ги преотдава на други да ги работят , но винаги си пазел едната нива- голямата, която не давал да я работят. За земите не знаела да имат нещо общо други наследници с тях. Не познавала ответницата и не я е виждала. След 2015 – 2016 год. свидетелката помагала на Г. с попълване на декларациите за земеделски производител. Описвали и трите ниви. Не познавала сестрите на А. Л., но познавала техните деца, които в разговори и казвали, че те са получили някакви земи и си имат техни дялове. Г. починал скоро 2020-2021 година. Миналата години дошли да искат удостоверение за наследници на Г. Л. и едно удостоверение за придобиване на земите по давност. Свидетелката не познавала хората които го искали, нито свидетелите. През цялото време Г. се афиширал като собственик на земите. И други хора в селото знаели, че това е неговата земя. Освен трите ниви и лозята, мисли , че имало още една нива.

Свидетелката лично е виждала Г. да обработва земите. Лозята не се работели от пет години. От роднините на А. Г. Л. знаела, че те са си получили земята- М. Т. Ж..

3

Свидетелят И., син на ответницата посочва, че майка му имала наследствена земя в с. З., около 101 дка, местностите ***, *** и ***. Освен ниви имало и лозе, като лозето било изоставено. Тези ниви били наследствени от нейната майка И. П.

Парушева. Когато отишли да ги търсят през 2000 година извикали и дядо А.- брат на баба му. Той казал в кметството, че тези земи се полагат на И. П. и нейната дъщеря М.

П.. От 2000 година започнали да ги работят, сеели зърно, дини пъпеши. Това било до 2007 – 2008 година някъде, когато свидетелят заминал за чужбина. След това 1- 2 години майка му била производител. След като заминал вуйчо му Г. Ж. обсебил нивите. През това време майка му си била в З.. Тя нямала възможност да обработва тези ниви. Известно време брат му обработвал нивите, след като заминал, но малко ги работил, т.к. се разболял. Свидетелят не познавал вуйчо си Г. Ж., нито е ходил при него. От 2008 година до смъртта на този вуйчо не знаел какво се е случило с нивите.

Свидетелят знаел, че е имало дело, което са водили неговата майка и баща за тези земи и било спечелено.Доколкото свидетелят знае делото е спечелено и пак не е дадена земята.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Така предявеният първоначален иск и насрещен иск е положителен установителен по своя характер и намира правното си основание в нормата на чл.

124,ал.1 ГПК, съгласно която всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на установителните искове е наличието на интерес от търсената защита. В конкретния случай съдът намира, че за ищците/ищцата по насрещния иск е налице правен интерес от предявяване на положителен установителен иск и той произтича от възникналия между страните спор за правото на собственост ,т.к. както наследодателят на ищците, така и ответницата са се снабдили с КНА за собственост по наследство и давностно владение върху целите имоти.

Когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота /било констативни или такива за правна сделка/, то разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, като всяка страна следва да докаже своето право, т. е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание. Същевременно т.к. и двата оспорени в процеса нотариални акта са за придобиване право на собственост по силата на наследство и давностно владение следва да се вземе предвид и практиката обективирана в РЕШЕНИЕ № 95 ОТ 10.06.2019 Г. ПО ГР. Д. № 2609/2018 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС , според която съдът следва да съобрази множество обстоятелства: началото на давностния срок, вида на владението - добросъвестно или недобросъвестно, кога настъпва ефектът на придобивната давност според ТР № 4/17.12.2012 г. по тълк. дело № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС, дали давността е изтекла приживе на наследодателя или след неговата смърт, дали приживе наследодателят е предал владението на някои наследници или не, дали след смъртта на наследодателя някои от наследниците са установили самостоятелно владение върху целия имот със съгласие на останалите или са отблъснали тяхното владение - ТР № 1/6.08.2012 г. по тълк. дело № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, дали наследодателят е упражнявал фактическата власт в съвладение с някои от наследниците си и дали имотът е придобит от него в условията на съпружеска имуществена общност.