Решение № 943 от 21.03.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 943 гр. Варна, 21.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Орлин Чаракчиев при участието на секретаря Ани Люб. Динкова като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело № 20223110104123 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Д. Д. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. „К.“ № * срещу „Х. Б.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „А. К.“, № *, с която са предявени обективно-кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т.2 от КТ, чл. 224, ал.1 и чл. 221, ал.1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 9038,12 лв., представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за месеците от септември 2021 г. до февруари 2022 г., включително; сумата от 701,71 лв., представляваща нетно обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 11 дни; сумата от 1275,80 лв., представляваща нетно обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, ведно със законната лихва върху главниците , считано от датата на депозиране на исковата молба – 30.03.2022 г. до окончателното им изплащане.

В исковата молба ищецът, чрез адв. Н. С., поддържа, че е заемал длъжност „Регионален мениджър” в предприятието на ответника с месторабота - гр. В., ул. „П.“ № *от 18.05.2021 г. при основно трудово възнаграждение от 2641,83 лв. Излага, че на 18.02.2022 г. едностранно е прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда и поканил работодателя да му заплати дължимото трудово възнаграждение и обезщетение за неспазено предизвестие, ведно със законната лихва за забава. Поддържа, че му се дължат следните суми: 9038,12 лв. нетно трудово възнаграждение за месеците от септември 2021 г. до февруари 2022 г., включително; 701,71 лв. нетно обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 11 дни; 1275,80 лв. нетно обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие. По изложените съображения моли за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Х. Б.” ООД не е депозирал писмен отговор на исковата молба

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

В проведено по делото на 20.02.2023 г. открито съдебно заседание редовно 1 призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищецът от своя страна е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяването му в съдебно заседание.

В срока за отговор и в проведеното открито съдебно заседание ответникът не е оспорил твърденията на ищеца за наличие на ТПО с ответника в периода, за който се претендира изплащане на трудово възнаграждение, по силата на което ответникът се е задължил да заплаща на ищеца трудово възнаграждение в претендирания размер; че в процесния период ищецът реално е положил твърдения обем от труд при ответника; падеж на задължението за плащане на дължимото трудово възнаграждение и размер на претенцията; прекратяване на ТПО в хипотезата на чл. 327, ал.1, т.2 от КТ и размер на полагаемия ПГО към този момент.

Твърденията на ищеца се подкрепят и от представените с исковата молба писмени доказателства, сред които трудов договор № *г., заявление от Д. М. от 11.02.2022 г., трудова книжка на ищеца, фишове за работна заплата за м. 09.2021 г., м.10.2021 г., м.11.2021 г., м.12.2021 г., м. 01.2022 г. и м. 02.2022 г.

По изложените съображения съдът приема, че предявените искове за реално изпълнение се явяват вероятно основателни.

Ответникът не е оспорил и размерът на претенциите.

Предвид посоченото, съдът намира, че в случая е установено наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК, поради което исковите претенцииследва да се уважат по този ред.

Предвид изхода на спора право на разноски в производството има ищеца, който обаче не е представил доказателства за сторени такива.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. чл. 1 от ТДТССГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Държавата, по сметка на ВРС, държавна такса от 462,55 лв.

Доколкото постановеното решение е неприсъствено, респективно не подлежи на обжалване, не е необходимо допускането на предварителното му изпълнение в частта за присъденото трудово възнаграждение по реда на чл. 242, ал. 1 ГПК.

Воден от горното и на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК, съдът РЕШИ:

ОСЪЖДА „Х. Б.” ООД , ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.

„А.К.“, № * ДА ЗАПЛАТИ на Д. Д. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. „К.“ № * сумата от 9038,12 лв., представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за месеците от септември 2021 г. до февруари 2022 г., включително; сумата от 701,71 лв., представляваща нетно обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 11 дни; сумата от 1275,80 лв., представляваща нетно обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, ведно със законната лихва върху главниците , считано от датата на депозиране на исковата молба – 30.03.2022 г. до окончателното им изплащане, на основание чл. 128, т.2 от КТ, чл. 224, ал.1 и чл. 221, ал.1 от КТ.

ОСЪЖДА „Х. Б.” ООД , ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.

„А.К.“, № * да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Варна държавна такса в размер на сумата 462,55 лв., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2