Решение № 135 от 08.04.2022, Районен съд - Видин
- Съд
- Районен съд - Видин
- Дело
- Административно наказателно дело 124/2022
- Вид
- Решение № 135
- Подписан
- 08.04.2022
- В сила
- 13.10.2023
- Състав
- Андрей Живков Дечев
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 123а · Закон за акцизите и данъчните складове
- чл. 124, ал. 1 · Закон за акцизите и данъчните складове
- Чл. 126 · Закон за акцизите и данъчните складове
- чл. 126, ал. 1, т. 2 · Закон за акцизите и данъчните складове
- чл. 126, ал. 2 · Закон за акцизите и данъчните складове
- чл. 128, ал. 2 · Закон за акцизите и данъчните складове
- чл. 43, ал. 1 · Закон за акцизите и данъчните складове
- чл. 44 · Закон за акцизите и данъчните складове
РЕШЕНИЕ
№ 135 гр. В., 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Андрей Ж. Дечев като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно наказателно дело № 20221320200124 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от „Синофууд Кооперейшън“ ООД ЕИК 204563820, със седалище и адрес на управление: гр. В. Т., ул. „Н.Г.“, № 41, ет. 3, представлявано от Т. ТР. АЗМ. - управител, против Наказателно постановление № 287/14.12.2021г. на Началник отдел „ Митническо разузнаване и разследване“ към Териториална дирекция Митница - Р., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 126, ал. 1, т. 2 от ЗАДС, чл.
124, ал. 1 от ЗАДС и чл. 128, ал. 2 от ЗАДС – „имуществена санкция“ в размер на 3782,72 лева лв. за извършено административно нарушение по чл. 126, ал. 2 от ЗАДС и са отнекити в полза на държавата девет кашона, съдържащи 108 бр. ПВЦ бутилки от 2,250 мл., с общо количество 243 литра с 43,4 %vol и десет кашона, всичките съдържащи 240 бр. стъклени бутилки от 500 мл. с общо количество 120 литра с 55,4 % vol.
Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно и необосновано. Същият не заема становище в с.з.
Ответната страна не заема становище в с. з., като от административнонаказващия орган е постъпило възражение срещу жалбата с искане да се потвърди атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и обосновано, а жалбата да се отхвърли като неоснователна.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 22.05.2021г. около 11.00 ч. на ГКПП „Д.М. 2 В. - К.“ на трасе изходящи товарни автомобили при извръшена проверка на МПС – т.а. марка „Ф.“, модел „Д.“ с рег. № ЕН 6208 КТ, управляван от В.И.И. са били открити девет кашона, съдържащи 108 бр. ПВЦ бутилки 1 от 2,250 мл., с общо количество 243 литра с 43,4 %vol и десет кашона, всичките съдържащи 240 бр. стъклени бутилки от 500 мл. с общо количество 120 литра с 55,4 % vol. От представената ЧМР се установило, че в клетка 1 „Изпращач“ е посочено „С.К.“ ООД ЕИК 204563820., в клетка 2 „Получател“ – Bahbli di Huang Linhua, Altopascio, Italy. В клетка 4 „товарен пункт е посочено Г.О., Б., 21.05.2021г. В приложената INVOISE с посочен продавач „Синофууд Кооперейшън“ ООД и купувач посоченото италиянско дружество е заверена с печат на продавача.. При провелката на иззетите кашони се установило, че същите съдържат 108 бр. ПВЦ бутилки от 2,250 мл., с общо количество 243 литра с 43,4 %vol и десет кашона, всичките съдържащи 240 бр. стъклени бутилки от 500 мл. с общо количество 120 литра с 55,4 % vol., измерени със служебен уред – денситомутър. Установено било,у че стоката е собственост на „Синофууд Кооперейшън“. Стокакта е натоварена в Г.О..
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетеля ИР. ЕМ. СТ. - актосъставител и административнонаказателната преписка.
Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следните съображения:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
В хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на това основание.
Налице е неправилно приложение на материалния закон. Чл. 126 от ЗАДС установява задължението за надлежното документиране на начисляване, плащане и обезпечаване на акциз, т. е. съставянето и съхранението на редовни документи, удостоверяващи тези факти, и то от правоимащи лица, а не самото начисляване, плащане или обезпечаване на акциза.
Разпоредбата на чл. 126 от ЗАДС обезпечава съставянето на редовна документация, която да удостоверява начисляването, плащането и обезпечаване на акциза. Задължени да водят /и съответно да разполагат/ с такава документация са само регистрирани по ЗАДС лицаСъгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАДС изчерпателно посочва кои лица могат да начислят акциза и сред тях няма нерегистрирани такива. Това са лицата, които могат да създават документи, удостоверяващи начисляването на акциза, които са и лицата, разполагащи с тях.
Съответно чл. 44 от ЗАДС определя кой може да плати акциза, като състави редовни документи за това и отново са посочени само регистрирани лица. Лице, което не е регистрирано не може да притежава документи, удостоверяващи начисляването и плащането на акциза, тъй като именно то като производител или складодържател би следвало да ги съставя и държи. Поради изложеното жалбоподателят няма задължение да съставя и да разполага с документи, удостоверяващи начисляването, плащането или обезпечаването на акциза, и не може да носи отговорност по чл. 126 от ЗАДС. Идеята на 2 законодателя е да санкционира по чл. 126 от ЗАДС лица, които макар и редовно регистрирани по закона /като производители или складодържатели, респ. вносители/ не изпълняват задължението си да съставят редовни документи, които удостоверяват начисляването, плащането и обезпечаването на акциза, а не да санкционира тези, които изобщо не са се регистрирали като производители или складодържатели, но въпреки това извършват присъщи дейности за такива. Лице което не е регистрирано като производител или складодържател не може изобщо да произвежда и съхранява стоки на склад и няма как да съставя такива документи изобщо. Такова лице не може и да притежава документи, удостоверяващи начисляването и плащането на акциза, тъй като именно то като производител или складодържател би следвало да ги съставя и държи. Такова лице не може да отговаря по чл. 126 от ЗАДС, защото същото няма законова възможност да състави и разполага с редовни книжа за това.
При това пълното неплащане, частичното неплащане или избягването на обезпечаване на дължимия акциз, представляват отделни съставомерни деяния, които са обявени за административни нарушения с разпоредбата на чл. 123а от ЗАДС, и наказуеми с глоба, съответно имуществена санкция в двоен размер на дължимия акциз, чието заплащане е избегнато, но не по-малко от 1 000 лева. Адресати на такава санкция могат да бъдат и нерегистрирани лица, какъвто е жалбоподателя, но в случая административното наказание не е наложено за нарушение по чл. 123а от ЗАДС. Налагането на административно наказание без да е доказан съставът на съответното административно нарушение което се претендира, е в пряко противоречие с принципа на законоустановеност на основанията за ангажиране на административнонаказателна отговорност /чл. 6 от ЗАНН/.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административно -наказващият орган, а това е Териториална дирекция Митница - Р..
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН В.ският районен съд РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 287/14.12.2021г. на Началник отдел „ Митническо разузнаване и разследване“ към Териториална дирекция Митница - Р., с което на жалбоподателя „С.К.“ ООД ЕИК 204563820, със седалище и адрес на управление: гр. В.
Т., ул. „Н.Г.“, № 41, ет. 3, представлявано от Т. ТР. АЗМ. - управител е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 126, ал. 1, т. 2 от ЗАДС, чл.
3
124, ал. 1 от ЗАДС и чл. 128, ал. 2 от ЗАДС – „имуществена санкция“ в размер на 3782,72 лева лв. за извършено административно нарушение по чл. 126, ал. 2 от ЗАДС и са отнети в полза на държавата девет кашона, съдържащи 108 бр. ПВЦ бутилки от 2,250 мл., с общо количество 243 литра с 43,4 %vol и десет кашона, всичките съдържащи 240 бр. стъклени бутилки от 500 мл. с общо количество 120 литра с 55,4 % vol.
ОСЪЖДА Териториална дирекция Митница - Р. да заплати на „С.К.“ ООД ЕИК 204563820, със седалище и адрес на управление: гр. В. Т., ул. „Н.Г.“, № 41, ет. 3, представлявано от Т. ТР. АЗМ. - управител, сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд-гр. В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4