Протокол № 733 от 21.10.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 733 гр. Варна, 21.10.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана К. Стоянова при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева

Сложи за разглеждане докладваното от Диана К. Стоянова Търговско дело № 20213100900881 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 09:17 часа се явиха:

Ищецът С. А. Г. ЛТД , редовно призован, представлява се от адвокат С. Д., редовно преупълномощена от АД „Д. и Л.“ и приета от съда от днес.

Ответникът Н. Ф. Ш. СА, редовно призован, представлява се от адвокат Р. М. , редовно назначена за особен представител и приета от съда от днес.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

АДВ. М.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ на основание чл. 143 от ГПК пристъпи към изясняване фактическата страна на спора.

АДВ. Д.: Поддържам предявените искове.

АДВ.

М.: Оспорвам исковата молба, поддържам допълнителния отговор по допълнителната искова молба. отговора и

СЪДЪТ на основание чл. 146 от ГПК докладва делото, като се 1 придържа към изготвения проекто-доклад, обективиран в Определение № 1465 от 30.09.2022 год., както следва:

Производството е образувано по предявени от “С. А. Г.” ЛТД срещу „Н. Ф. Ш.” СА иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от Закона за задълженията и договорите, вр. чл. 327, вр. чл. 318 от ТЗ, да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 13246.20 щатски долара, представляваща неплатена продажна цена по договор за доставка на 20.070 метрични тона бункерно гориво за зареждане на моторен кораб „Н.

Ф.“, с ИМО № 8933095 в пристанище Варна, на територията на Република България, въз основа на заявка с дата 06.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Иск с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 800.00 щатски долара, представляваща неплатено възнаграждение за влачене на моторен кораб „Н. Ф.“, с ИМО № 8933095 във Варненския залив, на територията на Република България.

Иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 7325.55 щатски долара, представляваща неустойка за забава, дължима поради неизпълнение на задължението за плащане по договор за доставка на 20.070 метрични тона бункерно гориво за зареждане на моторен кораб „Н. Ф.“, с ИМО № 8933095 в пристанище Варна, на територията на Република България, начислена по 20.07 щатски долара на ден за периода 06.12.2018г. до 06.12.2019г.

Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право са:

В исковата молба се твърди, че въз основа на заявка от страна на ответника корабособственик до ищеца с дата 06.12.2018г., между страните е сключен договор за доставка на 20.070 метрични тона бункерно гориво при единична цена 660 щатски долара за метричен тон, за зареждане на моторен кораб „Н. Ф.“, с ИМО № 8933095 в пристанище Варна, на територията на Република България. Договорът е включвал и извършване на влачене на кораба срещу уговорено възнаграждение 800 щатски долара.

Съгласно заявката корабът е следвало да пристигне във Варна на 06.12.2018г., а бункероването е следвало да бъде осъществено в периода 11-13.12.2018г. В 2 заявката е посочено плащане на цената и възнаграждението да бъде извършено в 45 – дневен срок след датата на доставка на горивото.

Ответникът поел ангажимент за авансово плащане на сумите по договора за доставка и влачене. При забавено плащане е потвърдено в заявката, че ще бъде заплатена неустойка в размер на 1 щатски долар за метричен тон.

Ищецът твърди, че е осъществена доставката на бункерово гориво на 14.12.2018г., като е съставена бункеровъчна разписка № Е3100007758 от същия ден, подписана от представител на ответника и на „Лук Ойл – България Бункер“ ЕООД. За доставеното гориво била издадена фактура № 004926/14.12.2018г. за сумата от 14046.20 щатски долара, включваща 13246.20 щатски долара продажната цена на горивото и 800.00 щатски долара за влачене на кораба. Ответникът не заплатил нито авансово, нито след доставката на горивото дължимите суми по договора, поради което е влязла в сила неустоечната клауза и се дължи и сумата от 73325.55 щатски долара, неустойка начислена по 20.07 щатски долара на ден за периода 06.12.2018г. до 06.12.2019г.

По изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати процесните суми.

По делото е постъпил отговор от ответника „Н. Ф.

Ш.” С.А., чрез назначения му особен представител. В отговора ответникът не оспорва обстоятелството, че е сключен договор за доставка на гориво и за влачене на кораб, по който е издадена фактура № 004926/14.12.2018г. за сумата от 14046.20 щатски долара, включваща 13246.20 щатски долара продажната цена на горивото и 800.00 щатски долара за влачене на кораба. Оспорва се иска за неустойка по основание и размер, като забавата следва да се счита от датата на издаване на фактурата 11.11.2021г., поради което неустойка би се дължала от тази дата.

По делото е постъпила допълнителна искова молба, в която излага становище за неоснователност на възражението за по–късна дата на забава от страна на ответника.

В депозирания допълнителен отговор е направено оттегляне на възражението, че забавата следва да се счита от датата на издаване на фактурата 11.11.2021г.

Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК указва на ищеца, 3 че носи доказателствената тежест да докаже, че е налице валидно сключен договор за продажба на бункерово гориво и за извършване на влачене на кораб, в количество и вид посочено в процесната фактура, че на ответника е било доставено горивото по вид и стойност по процесната фактура и за ответника е възникнало основанието за плащане, че е настъпил падежа възнаграждението за влачене, за плащане на продажната цена и че е уговорена клауза за неустойка в размер на 1 щатски долар за метричен тон, че се дължи неустойка в претендираните размери и период.

Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК указва на ответника, че носи доказателствената тежест да установи положителните факти, на които се позовава /плащане, давност и др./.

На основание чл. 146, ал. 2 от ГПК съдът намира, че не са налице факти, за които страните не сочат доказателства.

АДВ. Д.: Нямам възражения по доклада.

АДВ. М.: Нямам възражения по доклада.

На основание чл. 146, вр. 374 от ГПК СЪДЪТ, като взе предвид становищата на страните намира, че проекта за доклад следва да бъде вписан като окончателен.

Водим от горното СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

ВПИСВА в протокола проектодоклада, изготвен с Определение № 1465 от 30.09.2022 год. като окончателен доклад по делото.

АДВ. Д.: Моля да приемете писмените доказателства, които са представени с исковата молба. Други няма да соча.

АДВ. М.: Няма да соча доказателства. Не се противопоставям да бъдат приети представените с исковата молба писмени доказателства.

СЪДЪТ по доказателства намира, че следва да бъдат приети представените с исковата молба писмени такива, като допустими и относими към предмета на спора, поради което

4

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото заверени за вярност преписи от представените с исковата молба писмени доказателства, както следва: УАПС на „С. А. Г." ЛТД; УАПС на „Дерион Инвест" СА; Справка от ДГТ „Пристанищна инфраструктура" за м/к „NIKA FORTUNE", с ИМО № 8933095 с изх. № В-2312/03.12.2021 г.; Постоянен сертификат за регистрация на М/К „NIKA FORTUNE'", с ИМО № 8933095;

Сертификат за класификация на М/К „NIKA FORTUNE", с ИМО № 8933095;

Молба за доставка на бункерно гориво от 06.12.2018 г. от „Н. Ф.

Ш." С.А. до „С. А. Г." ЛТД.; Молба за доставка на бункерно гориво от 06.12.2018 г. от „С. А. Г. ЛТД. до „ОВ" Лимитед;

Потвърждение за доставка на бункерно гориво от 06.12.2018 г. от „ОВ" Лимитед до С. А. Г. ЛТД; Бункеровъчна разписка № 3100007758 от 14.12.2018 г.; Фактура № 004926/14.12.2018 г.; Фактура № 004926С/11.11.2021 г.; Определение № 481 от 07.02.2019 г. по ч.т.д. № 123/2019 г. на ОС - гр. Варна; Заповед № В-3-10/12.02.2019 г. на директора на Дирекция „Морска администрация" - гр. Варна; Определение № 260947/21.09.2021 г. по т.д. №363/2019 г. на ОС - гр. Варна; Определение № 1636 от 07.12.2021 г. по ч.т.д. № 821/2021 г. на ОС - гр. Варна; Заповед № В3-260/17.12.2021 г. на директора на Дирекция „Морска администрация'' - гр.

Варна; Изпълнителен лист № 260326/20.12.2021 г. по т.д. № 363/2019 г. на ВОС, ТО, IV-ти състав.

АДВ. Д.: Представям списък с разноски и доказателства за извършването им. Не представям платежния документ за държавната такса, която е платена за публикация в ДВ.

АДВ. М.: Не правя възражение по разноските.

С Ъ Д Ъ Т намира, че представения списък по чл. 80 от ГПК и приложените към него доказателства за извършването им следва да бъдат приложени по делото, с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото, представения с от ищцовата страна списък по чл. 80 от ГПК от 18.10.2022 г. и приложените към него доказателства за извършването им.

С оглед изявленията на процесуалните представители на страните, СЪДЪТ счете спора за изяснен от фактическа страна, поради което и на основание чл.149, ал.1 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ: