Решение № 319 от 14.11.2022, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 319 гр. С.З., 11.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Диана Д. Иванова като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Въззивно търговско дело № 20225501000345 по описа за 2022 година

Обжалвано е решение № 239/31.05.2022г., постановено по гр.д. № 1558/2021г. по описа на Районен съд – К., с което е отхвърлен предявения от “Й.Б.“ ЕАД срещу А. Й. К., иск с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК, за сумата от 397,92 лв., представляваща неустойки за предсрочното прекратяване на договорен абонамент за мобилни услуги, от които: 195,30 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 14.11.2018г. за мобилен номер ***, 42,48 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 13.11.2018г. за мобилен номер *** и 160,14 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 12.12.2018г. за мобилен номер ***, за което е издадена заповед № 402/28.09.2020г. за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 711/2020г. по описа на РС - Н.З. като неоснователен.

Въззивникът “Й.Б.“ ЕАД излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на постановеното решение. Посочена е съдебна практика.

Развити са подробни съображения във връзка с направените оплаквания.

Направено е искане да се отмени решението на РС и да се постанови друго, с което да се уважи предявения иск. Прави искане на основание чл.78, ал.5 1

ГПК, в случай, че размера на претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно по размер, същото да се намали до минималните размери съгласно Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Няма направени доказателствени искания.

В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия, с който се взeма становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Изложени са съображения по направените във въззивната жалба оплаквания. Моли съда да потвърди обжалваното решение като законосъобразно и правилно. Няма направени доказателствени искания.

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.92 от ЗЗД.

Ищецът „Т.Б.“ ЕАД /сега “Й.Б.“ ЕАД/ моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника А. Й. К., че съществува изискуемо вземане „Т.Б.“ ЕАД за сумата от 397, 92 лв. представляваща неустойки за предсрочното прекратяване на договорен абонамент за мобилни услуги, от които: 195, 30 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 14.11.2018г. за мобилен номер ***, 42, 48 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 13.11.2018г. за мобилен номер *** и 160, 14 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 12.12.2018г. за мобилен номер ***. Претендира съдебни разноски.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК, назначеният особен представител на ответника оспорва иска по основание и размер, като излага подробни съображения.

Видно от приложеното ч.гр.д №711/2020г. по описа на Районен съд Н.З. се установява, че по подадено от „Т.Б.“ ЕАД заявление е издадена заповед № 402/28.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника А. Й. К. за сумата 397, 92 лв. неустойки за предсрочно прекратяване на договори, както и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 180 лв. и държавна такса в размер на 25 лв. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, за което кредиторът е уведомен на 20.01.2021 г. и с оглед разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, на 22.02.2021 г. е предявен иска по чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 4 от ГПК.

По делото не е спорно, че между страните са съществували облигационни правоотношения за предоставяне и ползване на мобилни услуги по фиксирани номера ***, *** и ***, което се установява от сключени допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги, с мобилен номер 359895067720 от 14.11.2018г., договор за лизинг от 13.11.2018г., ценова листа за абонаментни планове от 14.11.2018г., допълнително споразумение от 14.11.2018 г., с предоставено за 2 ползване мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J6 Plus Dual Grey, договор от 13.11.2018 г. за ползване на мобилен номер *** и договор от 12.12.2018 г. за ползване на мобилен номер *** с предоставено за ползване мобилно устройство TABLET PRESTIGIO GRACE 3157 7 4G Dual Mint.

Между страните са сключени два договора за лизинг, както следва: договор за лизинг от 14.11.2018г., по силата на който ответникът взел мобилно устройство марка SAMSUNG Galaxy J6 Plus Dual Grey на изплащане посредством 23 месечни вноски в размер на 22.59 лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор, както и с правото след изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна сума от 22.59 лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ / чл.1, ал.2 от договора за лизинг/ и договор за лизинг по силата на който на 12.12.2018г. дружество предоставило на ответника мобилно устройство марка TABLET PRESTIGIO GRACE 3157 7 4G Dual Mint на изплащане посредством 23 месечни вноски в размер на 3.59 лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор, както и с правото след изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна сума от 3.59 лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ /чл.1, ал.2 от договора за лизинг/.

В т.11 на договорите за мобилни услуги е уговорено, че в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока посочен в него по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора или други документи, свързани с него, в това число приложимите Общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: (а) неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение на неустойката по предходното изречение, потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове съответстваща на оставащия срок на договора; и (б) в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, Потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора.

По делото са представени заверени копия на: Фактура № 7283303067/15.01.2019г. за отчетния период на потребление от 15/12/2018г. до 14/01/2019г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти 254.18лв. /с ДДС/; крайна фактура №7286082478/15.03.2019г. с начислени суми: 237.78 лв. договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти; 399.80 лв. незаплатени лизингови вноски; 263.66 лв. незаплатени далекосъобщителни услуги; фактура

№7282228413/18.12.2018г. за отчетния период на потребление от 12/12/2018г. до 17/12/2018г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти -14.32лв. /с ДДС/; фактура № 7283542351/18.01.2019г. за отчетния период на потребление от 18/12/2018г. до 17/01 /2019г. с начислена 3 за периода сума за разговори и месечни абонаменти-57.80лв. /с ДДС/; фактура № 7284857342/18.02.2019г. за отчетния период на потребление от 18/01/2019 г. до 17/02/2019 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти -0.40лв. /с ДДС/; крайна фактура №7286214759/18.03.2019г., в която са начислени суми: 160.14лв. договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти, 75.39 лв. незаплатени лизингови вноски, 58.20лв. незаплатени далекосъобщителни услуги; кредитно известие №7284662501 за отчетния период на потребление от 15/02/2019г. до 14/02/2019г. с начислена за периода сума 263.66лв. /с ДДС/; кредитно известие №7284857342 за отчетния период на потребление от 18/01 //2019г. до 17/02/2019г. с начислена за периода сума за плащане 58.20лв. /с ДДС/ и фактура №7286082478/18.01.2019г. за отчетния период на потребление от 15/02/2019г. до 14/03/2019г. с начислена за периода сума за плащане 901.24лв. /с ДДС/.

По ч.гр.д № 711/2020г. по описа на Районен съд Н.З. са приложени Общи условия на договор за лизинг, подписани от лизингополучателя А. Й.

К. /л.27/ и Общи условия на мобилния оператор за взаимоотношения с потребителите на ел.съобщителни услуги /л.61/.

По делото е представено писмо 19.02.2019 г. /л. 49 от гр.д. № 1558/2021 г. по описа на Районен съд – К./ с покана за доброволно плащане, съгласно която ищецът уведомява ответницата за възможността доброволно да заплати претендираното задължение в 10 - дневен срок, с последиците при неплащане, за което няма данни да е връчено на ответницата.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 92 от ЗЗД , неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. За да бъде уважен предявеният иск по чл. 92 ЗЗД, ищецът следва да установи, че съществува валидна уговорка за неустойка при прекратяване на договора по вина на потребителят преди изтичане на срока му и че договорът е прекратен по реда, предвиден в договора и закона.

В настоящия случай в т. 11 от договорите за мобилни услуги е уговорена неустойка, в случай на прекратяване на същите по вина на потребителя, в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, а също така потребителят дължи и разликата между стандартната цена на предоставеното устройство / в брой, без абонамент/, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му, каквато съответства на оставащия срок на договора.

По делото не е спорно, че ответницата не е изпълнила задълженията си по процесните договори да заплаща ежемесечно уговорените абонаментни такси и лизингови вноски.

В процесните договори не е посочен начинът за предсрочно прекратяване /разваляне/ на договора, поради неизпълнение на задълженията на абоната по него, нито редът за уведомяване на абоната за упражняване на това право от страна на мобилния оператор. Налице е препращане към 4

Общите условия на мобилния оператор за взаимоотношенията с потребителите на електронни съобщителни услуги.

Съгласно разпоредбата на чл. 75 от Общите Условия, мобилният оператор има право да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя при условията на чл. 19б "б" и чл. 19 б "в". В чл. 19б "в" от ОУ е предвидена възможност за дружеството едностранно да прекрати индивидуален договор с потребител, който не е платил дължими от него суми. В цитираната клауза на ОУ изрично е предвидено развалянето на индивидуалния договор като възможност за доставчика-изправна страна, но не е предвидено автоматично разваляне/прекратяване при настъпване на определени обстоятелства. Поради това наличието на тази клауза в Общите условия, не изключва приложението на императивната разпоредба на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, съгласно която, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Това означава, че развалянето има действие, само след получаване от длъжника на едностранното писмено изявление на кредитора /предвид сключените между страните писмени договори по аргумент от чл.