Решение № 363 от 18.03.2026, Районен съд - Велико Търново
- Съд
- Районен съд - Велико Търново
- Дело
- Гражданско дело 228/2025
- Вид
- Решение № 363
- Подписан
- 18.03.2026
- В сила
- 16.04.2026
- Състав
- ГАЛЯ ИЛИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 363 гр. Велико Търново, 18.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря МАЯ К. ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20254110100228 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени обективно съединени положителни установителни искове за установяване съществуване на вземане на взискател по подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. Правното основание на предявените искове е чл.422 ал.1, вр. с чл.415 ал.1 от ГПК вр.чл.79 ал.1 от ЗЗД, вр чл.86 ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба се излагат твърдения, че на основание договор за издаване на револвираща международна с чип и предоставяне на кредитен лимит/овърдрафт/ по разплащателна сметка *** ищецът е предоставил на ответника в качеството кредитополучател банков кредит-овърдрафт по картова разплащателна сметка в размер на 1000лв., като срокът на ползване на овърдрафта е 11.12.2009г. и същият се подновява автоматично по реда на ОУ на Банката. Сочи се, че кредитът е усвоен до максималния размер на отпуснатия лимит и частично погасяван ,като в исковата молба са посочени датите и сумите на усвояването му и на частично погасяване. В исковата молба се излагат твърдения, че поради изпадане на ответника в забава за плащане на сумите по кредита, вземането станало изцяло предсрочно изискуемо и на длъжника била връчена по реда на чл.47 ал.5 от ГПК покана за предсрочната изискуемост на 29.05.2023г., като Банката счита кредита за предсрочно изискуем от 10.08.2023г. Излагат се твърдения, че за претендираните суми по кредита, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК и ищецът предявил настоящите положителни установителни искове. Моли съда да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 1000лв.-непогасена главница по договор за издаване на кредитна карта ***, сумата 1933,51лв.-просрочена договорна лихва, за периода 06.02.2019г.-09.08.2023г., сумата 1250,32лв.-просрочена наказателна лихва, за периода 06.03.2019г.-09.08.2023г., законната лихва, начислена за периода 10.08.2023г. до 15.08.2023г. в размер на 3,28лв..,сумата 39лв.годишна такса за поддръжка за 2019г., на основание чл.10 от договора; сумата 45,60лв.разноски за връчване на покана за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от 1 ГПК и изпълнителен лист по частно гр.дело 2397/2023г по описа на ВТРС. Претендира разноски.
1
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от особения представител на ответника, в който исковите претенции са оспорени като неоснователни по съображения изложени в отговора. Особеният представител заявява, че няма яснота кой е подписал договора и кой е усвоил средствата по него.
С определение от 10.06.2025г съдът, по искане на ищеца, е допуснал привличане и конституирал в качеството на трето лице помагач на страната на ищеца-„АПС Бета България"ЕООД.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 11.12.2007г. между ищеца "Първа инвестиционна банка" АД и ответника С. М. А. е сключен договор за издаване на револвираща международна кредитна карта и предоставяне на кредитен лимит/овърдрафт/ ***, по силата на който договор Банката предоставила на кредитополучателя банков кредит-овърдрафт по картова разплащателна сметка в размер на 1000лв., със срок до 11.12.2009, като срокът се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен период, при условията на чл.19.1.1 от ОУ на ПИБ за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa. Съгласно чл.18 от ОУ картодържателят има задължение ежемесечно до падежа или на следващия работен ден, да внася минималната погасителна вноска, посочена в извлечението. Съгласно чл.14 от ОУ, за ползваният овърдрафт титулярът ползва гратисен период със срок до 45 дни и в случай, че до датата на падежа титулярът погаси пълния размер на дебитното салдо по сметката си, формирано до края на последния отчетен период, Банката не начислява лихва върху ползваните до падежа суми. В чл.14.1 е посочено, че при непогасяване до датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо по сметката за последния отчетен период банката начислява на 19-то число на месеца, следващ отчетния период лихва върху пълния размер на непогасените суми в размер на фиксирания лихвен процент, уговорен в договора, като лихвата се начислява за всяка отделна трансакция, считано от датата на извършването й до датата на погасяването. В чл.15 от ОУ е посочено, че титулярът се задължава да заплаща на Банката дължимите съгласно Тарифата такси и комисионни във връзка с договора и ОУ.
В чл.7 от процесния договор за овърдрафт кредит е визирано, че при непогасяване до датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо, формирано до края на последния отчетен период, държателят на картата заплаща на банката, след изтичане на първите три отчетни периода, ГЛП в размери, както следва: при извършване на безналични плащания на ПОС терминал-16%, а за всички останали трансакции-18%. В чл.8 от договора е посочено, че при неплащане на месечна погасителна вноска или надвишаване на разрешения кредитен лимит се начислява наказателна лихва в размер на лихвата за ПОС транзакции с надбавка 12%.
В т. 28 от ОУ е предвидена възможност за банката при неплащане на което и да е задължение в срок по-дълъг от 5 работни дни след настъпване на изискуемостта му и след писмено уведомяване на ответника да обяви овърдрафта за предсрочно изискуем.
При сключване на договора ответникът декларирал, че е запознат с Общите условия и с Тарифата за таксите и комисионните на банката.
С договор за цесия от 12.12.2024г. ПИБ е прехвърлила вземанията по процесния 2 договор за кредит на „АПС Бета България“ЕООД.
По делото е прието като доказателство заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че на ответника е предоставен банков кредит овърдрафт от ПИБ в размер 1000лв., като от кредитната карта са извършвани усвоявания и погасявания, посочени по вноски в заключението, като за периода 29.12.2007г.-26.04.2018г. са извършвани усвоявания от кредита, а погасяванията са в периода 15.01.2008г.-20.12.2018г.
Вещото лице е посочило, че кредитът е обявен в просрочие считано от 06.02.2019г., като общият размер на дължимата сума към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК е 4271,71лв., от които :1000лв.-главница, договорна лихва в размер на 1933,51лв., за периода 06.02.2019г.-09.08.2023г.; наказателна лихва в размер на 1250,32лв., за периода 06.03.2019г.09.08.2023г., законна лихва в размер на 3,28лв. за периода 10.08.2023г.-15.08.2023г., годишна такса за поддръжка в размер на 39лв. и разноски ЧСИ 45,60лв.
Ищецът “Първа инвестиционна банка” АД, гр.София е депозирала на 16.08.2023г. до Великотърновски районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК против длъжника С. М. А. въз основа на извлечение от счетоводни книги на Банката.
Издадена е заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК ***, и изпълнителен лист от 18.08.2023г. по ч.г.гр.д.№*** на Великотърновски районен съд против длъжника С. М. А. за сумата от 1000 лв., представляваща главница по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка с № ***, сключен на 11.12.2007 г., ведно със законната лихва от подаването на заявлението в съда – 16.08.2023 г. до датата на изплащане на вземането, сумата от 1933,51 лв. , представляваща просрочена договорна лихва за периода от 06.02.2019 г. до 09.08.2023 г., сумата от 1250,32 лв., представляваща просрочена наказателна лихва за периода от 06.03.2019 г. до 09.08.2023 г. , сумата от 3,28 лв. , представляваща законна лихва за периода от 10.08.2023 г. до 15.08.2023 г., сумата от 39,00 лв., представляваща годишна такса за поддръжка за 2019 г., сумата от 45,60 лв., представляваща разноски за връчване на покана чрез ЧСИ, както и направените разноски по делото за сумата от 85,43 лв. - държавна такса и сумата от 50,00 лв.
– адвокатско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК и след дадени на заявителя указания, заявителят “ПИБ” АД е предявила настоящите положителни установителни искове.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявените положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1, вр. с чл.415 ал.1 от ГПК са допустими - предявени са от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на присъдено нещо съществуването на вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.
Разгледан по същество, иска за установяване дължимост на исковите претенции е 3 основателен и доказан. Съображенията за това са следните:
Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумата, за която е била издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си да установи по безспорен начин неговото съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
От събраните доказателства се установява, че между страните е възникнало облигационно договорно правоотношение, породено от сключен на 11.12.2007г. договор за издаване на кредитна карта и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт). По силата на договора банката е предоставила на ответника-титуляр по посочената в договора банкова сметка правото да ползва до 11.12.2009г. кредитен лимит в размер до 1000 лева, като срокът за ползване се подновява автоматично при условията и по реда, предвиден в ОУ на банката.
Прието е, че с подписване на договора, титулярът се е запознал с ОУ и приема прилагането им при уреждане на отношенията между него и банката. Съгласно ОУ срокът за ползване на кредитния лимит /овърдрафта/ е посочения в договора, като същият се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен срок при условие, че титулярът не е уведомил банката за прекратяване на договора най-късно 60 дни преди изтичане на текущия срок.
Усвояването на кредита се установява от заключението на съдебно-счетоводната експертиза.
Не се твърди от страните, съответно не са ангажирани доказателства за отправено от коя да е от страните по договора до другата предизвестие за прекратяване на договорната връзка.
Съгласно чл.7 от договора за всички операции, изпълнени до размера на текущия кредитен лимит, отчетени през съответния период, титулярът има право на гратисен период, при условие, че до датата на падежа на съответния отчетен период погаси задълженията си до пълния размер на дебитното салдо, формирано през същия отчетен период. Към датата на подписване на процесия договор гратисният период е 45 дни. При непогасяване на пълния размер на дебитното салдо в срок, титулярът заплаща годишна лихва, в размер на приложимия към датата на начисляване БЛПкк за български левове, като лихвата се начислява върху непогасените суми по всяка отделна трансакция за действителния брой дни, считано от датата на регистриране на операцията в картовата система на Банката, до датата на погасяването.
Договорено е, че при непогасяване на падежа на минималната погасителна вноска или надвишаване на текущия разполагаем кредитен лимит, титулярът заплаща на Банката за дните на просрочие наказателна лихва съгласно действащата Тарифа и по реда, предвиден в Общите условия.
Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, ответникът е преустановил плащанията на месечните погасителни вноски на 20.12.2018г. След като не е изпълнил задължението си да върне усвоения кредит, то за банката е възникнало правото да обяви кредита за предсрочно изискуем, поради настъпили обстоятелства по т.28 от ОУ.
Разпечатката съдържа 34 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/24bb1bf6-27ee-4791-80a2-81b8c0071c56