Определение № 303 от 09.04.2025, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 303 гр. Монтана, 09.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Албена Миронова

Александра Нанова като разгледа докладваното от Александра Нанова Въззивно частно гражданско дело № 20251600500201 по описа за 2025 година Производството е въззивно и e по реда на чл. 278, във връзка с чл. 229, ал. 1, т. 4 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).

Образувано е въз основа на частна жалба подадена от „ххххх“ АД, ЕИК 202527341, действащ чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г.

Б., срещу Определение № 103 от 27.01.2025 г., постановено по гр. д. № 2232/2024 г., по описа на Районен съд-гр. Лом, 5-и състав, с което производството по това гражданско дело е спряно до приключване на гражданско дело № 1937/2024 г., по описа на Районен съд-гр. Лом, 5-и състав с влязъл в сила съдебен акт.

В обстоятелствената част на частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно. Излага се, че спряното производство е образувано въз основа на подадена искова молба, след упражняване от длъжника на правото му на възражение по чл. 414 от ГПК, при което съдът следвало да вземе предвид началния момент, от който искът по чл. 422 от ГПК се счита за предявен. От последното се обосновава, че другото гражданско дело е заведено след като длъжникът е узнал за издадената заповед, т. е. покъсно и като такова следвало да се прекрати служебно. Сочи се, че искането за обявяване на договора за потребителски кредит за недействителен или в условията на евентуалност на отделни негови клаузи, може да се въведе и като възражение в спряното исково производство. Счита се, че процесното 1 съглашение има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Насочва вниманието към това, че в този случай съдът има задължението служебно да извърши проверка за неравноправни клаузи в потребителския договор.

Въз основа на така изложеното от частния жалбоподател се прави искане съдът да отмени определението за спиране и делото да бъде върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК въззиваемата Ц. Ц. Д. , действаща чрез процесуалния си представител адвокат С. С., е подала отговор на частната жалба. Последната се счита за неоснователна. Твърди се, че гр. д. № 1937/2024 г. по описа на Районен съд-гр. Лом има преюдициален характер спрямо спряното дело. Счита се, че в случая между споровете по двете граждански дела има обусловеност, която трябва да бъде съобразена.

С оглед на посоченото моли частната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира се за присъждане на разноски изразяващи се в адвокатско възнаграждение за изготвения отговор на частната жалба на основание чл. 38, ал. 2, във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА в размер на 400,00 лв.

Настоящият въззивен състав намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена по пощата на 18.02.2025 г., т. е. в законоустановения по чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок за обжалване (започнал да тече от 12.02.2025 г. видно от разписка намираща се на гърба на л. 56 от първоинстанционното дело), от процесуално легитимирана странаищец в исковото производство, чрез надлежно упълномощен процесуален представител (л. 5 от делото), при наличие на правен интерес обусловен от неблагоприятния за нея краен резултат, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. Същата е редовна и отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание съгласно чл. 275, ал. 2, във връзка с чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Разгледана по същество въззивният съд намира частната жалба за основателна.

Окръжен съд-гр. Монтана, след подробно запознаване със съдържанието на първоначалната и последващата я уточняваща искова молба, приложенията към нея, предхождащото я заповедно производство, постановения от съда процесуален акт и изложеното в частната жалба и 2 отговора, при съобразяване на разпоредбите на закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Заповедното производство пред Районен съд-гр. Лом е образувано на 08.07.2024 г. по повод на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от „ххххх“ АД, след извършена в негова полза цесия, в качеството му на заявител и кредитор, срещу Ц. Ц. Д., в качеството й на длъжник , за вземания за главница, договорна лихва, мораторна лихва и законна лихва върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, произтичащи от договор за потребителски кредит № хххх от 31.07.2020 г. Заявлението е уважено изцяло, като е издадена Заповед № 1074 от 09.07.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. На 20.07.2024 г. длъжникът е получил заповедта. На 16.08.2024 г., т. е. в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, длъжникът е подал писмено възражение, с което е възразил срещу издадената заповед. Затова на 22.08.2024 г. е постановено разпореждане, с което на кредитора е указана възможността да предяви установителен иск за вземанията.

Исковото производство пред Районен съд-гр. Лом е образувано на 19.09.2024 г. по повод на подадена на 18.09.2024 г., т. е. в законоустановения по чл. 415, ал. 4 от ГПК едномесечен срок, искова молба от „ххххх“ АД, в качеството му на ищец, срещу Ц. Ц. Д., в качеството й на ответник . С нея е предявен положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1, предл. 2, вр. чл.

422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК за съществуване на вземанията по издадената заповед за изпълнение. В този случай съгласно разпоредбата на чл.

422, ал. 1 от ГПК искът за съществуване на вземанията се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, т. е. от 08.07.2024 г.

На 19.08.2024 г., т. е. на дата последваща тази на подаване на заявлението и след узнаване от длъжника за издадената заповед за изпълнение, същият е подал искова молба срещу ххххх ЕАД

(първоначалният кредитор прехвърлил вземанията по процесния договор на настоящия ищец), въз основа на която е образувано гражданско дело № 1937/2024 г. по описа на Районен съд-гр. Лом, за обявяване на договор за 3 потребителски кредит № 7053024207 от 31.07.2020 г. за недействителен в цялост поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, а в условията на евентуалност за обявяване на нищожността на конкретни негови клаузи-тази на чл. 7, ал. 1 отнасяща се до еднократна такса за оценка на риска и тази на чл. 9, ал. 1 предвиждаща договорна лихва.

Последното производство по гр. д. № 1937/2024 г. по описа на Районен съд-гр. Лом е мотивирало ответницата, в подадения по гр. д. № 2232/2024 г., по описа на Районен съд-гр. Лом отговор на исковата молба най-напред да направи искане за спирането му поради преюдициалност. В него се взема становище и по съществото на правния спор като се въвежда възражение, че процесният договор е недействителен поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД или евентуално поради наличие на нищожни клаузи и се иска това да бъде съобразено от съда. Прави се задълбочено изложение в тази насока. Така направеното искане за спиране е уважено от районния съд с обжалваното в настоящото производство определение.

Според мотивите на Тълкувателно решение № 2 от 19.11.2014 г., постановено по тълк. д. № 2/2014 г. и Тълкувателно решение № 8 от 07.05.2014 г., постановено по тълк. д. № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС, основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство.

Настоящият въззивен състав намира, че в конкретния случай сочената от първоинстанционния съд преюдициалност не е налице. Същата е обоснована със съображения, че в предмета и на двете посочени граждански дела е въведен въпросът за нищожността на договор за потребителски кредит № 7053024207 от 31.07.2020 г. Предмет на производството по гр. д. № 2232/2024 г., по описа на Районен съд-гр. Лом обаче са само вземания, произтичащи от договора за потребителски кредит № 7053024207 от 31.07.2020 г., но не и правоотношението по този договор, което е предмет на гр. д. № 1937/2024 г., по описа на Районен съд-гр. Лом. В настоящия случай, макар и по двете дела да е въведен за разглеждане въпросът за действителността на договор за потребителски кредит № 7053024207 от 31.07.2020 г., между тях не е налице връзка на преюдициалност. Обстоятелството, че изходът на спора по всяко от 4 делата зависи от разрешаването на един и същи преюдициален въпрос, не обуславя извод, че някое от делата се явява преюдициално по отношение на другото (в този изричен смисъл е Определение № 504 от 23.07.2019 г., постановено по ч. т. д. № 665/2019 г., ТК, II т. о. на ВКС).

Отделно от това, спряното исково производство има за предмет иск по чл. 422 от ГПК. Това е специален установителен иск на кредитора за установяване на съществуването на вземането срещу длъжника по заповедта за изпълнение. В случая процесните вземания произтичат от договор за потребителски кредит, които впоследствие са прехвърлени на настоящия кредитор чрез договор за цесия. След изменението на чл. 7 от ГПК и създадената нова ал. 3 от него, обнародвана в ДВ, бр. 100/2019 г., се предвижда задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто е настоящият източник на вземанията. В мотивите към Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г., постановено по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е посочено, че в производството по иска по чл. 422 от ГПК е допустимо, в предмета на делото, длъжникът, с отговора на исковата молба, да въвежда всякакви възражения. В разглеждания случай именно такива възражения са направени от длъжника с отговора на исковата молба по чл. 131 от ГПК, като те по своя характер са правоизключващи такива, тъй като касаят недействителност в цялост или на части от договора, на който кредиторът основава вземането си по заповедта. В Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г., постановено по тълк. д. № 1/2020 г., на ОСГТК на ВКС, е възприето разбирането, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор и без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Така, от една страна, съдът има служебно задължение за проверка за нищожност, а от друга страна, е налице и изрично въведено възражение в тази насока от ответницата. Затова районният съд е длъжен да изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и да се произнесе по защитните доводи и възражения на ответницата, като последното следва да стори сам в производство по чл. 422 от ГПК, а не да го обвързва от предхождащо решаване на този въпрос в друго 5 производство.

По изложените съображения настоящият състав намира, че производството по образуваното пред Районен съд-гр. Лом гр. дело № 1937/2024 г. не е обуславящо по отношение на образуваното гр. д. № 2232/2024 г., поради което не са налице предпоставките за спиране на производството по гр. д. № 2232/2024 г. по описа на Районен съд-гр. Лом, по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.

Ето защо обжалваното определение на първоинстанционния съд е неправилно и като такова следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на районния съд за продължаване съдопроизводствените действия по него.

Независимо от този изход на настоящото производство на никоя от страните не следва да се присъждат разноски, включително и на ответника по частната жалба каквито той претендира. С настоящото определение не се приключва разглеждането на делото по смисъла на чл. 81 от ГПК (така Определение № 2555 от 07.10.2024 г., постановено по т. д. № 2118/2024 г., т. к., І т. о. на ВКС, Определение № 3486 от 08.07.2024 г., постановено по ч. гр. д.

Разпечатката съдържа 28 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/24bb1455-4047-4c6a-ac37-d32d63cfd270