Решение № 4608 от 31.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4608 гр. София, 31.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20231100109873 по описа за 2023 година

Производството е образувано е по искова молба от Б. А. П., с която са предявен осъдителен иск срещу Прокуратурата на Република България с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата от 26 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение по ДП №5400/2013 г. по описа на СДВР, пр.пр.

№593/2013 по описа на СГП, което е прекратено поради това, че деянието не е извършено.

Ищецът твърди, че на 18.10.2013 г. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.255, ал.3., вр. ал.1, т.2 и т.6 от НК – избягване установяването или плащането на данъчни задължения в големи размери и му е определена мярка за неотклонение „гаранция“ в размер на 100 000 лв., както и мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане на пределите на Република България, освен с разрешение на наблюдаващия прокурор“. Съдът е намалил размера на гаранцията на 50 000 лв., впоследствие изменил мярката на „домашен арест“ и с последващо изменение - на гаранция в размер на 5 000 лв. С постановление от 07.09.2018 г., влязло в сила на 14.09.2018 г., СГП е прекратила наказателното производство на основание чл.243, ал.3, вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК - поради това, че деянието съставлява административно нарушение. Ищецът твърди, че наказателното производство срещу него е продължило от 12.09.2013 г. до 14.09.2018 г., в големи периоди от време 1 спрямо него не са били извършвани никакви процесуални действия, в продължителен период от време е бил подложен на притеснение и безпокойство, че ще бъде осъден, налице е необосновано забавяне на цялото досъдебно производство, като е нарушен принципът на разглеждане и решаване на делата в разумен срок. Продължителността на производството се е отразила върху обема на негативните изживявани от страна на ищеца.

Понесъл е психологически увреждания, увреждане на неговата чест и достойнство, понесъл притеснение от липсата на свобода на движение. преживял е притеснения, свързани с организирането на лична и адвокатска защита, напрегнатост, произтичаща от личното му участие в процесуалноследствени действия и съдебни заседания. Случаят е станал широко известен в обществото, между съседите му, приятелите му и познатите му, което е рефлектирало върху положителния му статус и при реализирането на контакти с тях. Особени притеснения и страхове е изпитвал във връзка с отношенията със семейството си и как ще обясни на малолетното си дете, че е обвинен за извършването на тежко престъпление. Детето е било на 5 години при започване на производството и на 10 години при приключването му. Претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000 лв.

Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Оспорва да е налице забавяне на производството извън разумния срок, като се позовава на фактическа и правна сложност на същото. Сочи, че водени срещу ищеца са водени и други досъдебни производства, едното който е било образувано на 08.08.2014 г. - по време на водене на процесното наказателно производство и по него му е наложена мярка за неотклонение „задържан под стража“ за периода от 26.09.2014 г. до 13.11.2014 г. Ищецът е осъждан, като една от присъдите е в периода на процесното наказателно производство. Позовава се и на справка от МВР - СДВР, според която ищецът е регистриран за множество противоправни изяви. Твърди, че с оглед на множеството други наказателни производства и осъждания в периода на процесното, не може да се направи коректно разграничение на търпените вреди от ищеца, т.е. дали същите са от процесното наказателното производство или от другите водени срещу него в същия период и от престоят му в ареста и влизане в сила на присъда срещу него. Твърди, че в процесния период ищецът е продължил да развива бизнес с търговски дружества, в които има участие, като част от търговските дялове в 2 дружествата е придобил по време на воденото процесното наказателно производство и очевидно това не се е отразило на бизнеса му. Оспорва и размера на претендираното обезщетение, като сочи, че същият не е съобразен с принципа на справедливост, установен в чл.52 ЗЗД.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Установява се от представените документи от досъдебното производство, че с Постановление от 12.09.2013 г. е образувано досъдебно производство по пр.пр. № 593/2013 г. по описа на Софийска градска прокуратура срещу ищеца и още едно лице за престъпление по чл. 255, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 2 и т. 6 от НК – избягване на установяване и плащане на данъчни задължения в големи размери. С постановление 18.10.2013 г. ищецът е привлечен като обвиняем и му е определена мярка за неотклонение гаранция в размер на 100 000 лв. Наложена му е и забрана за напускане на пределите на Република България. В последствие с определения на СГС от 12.11.2013 г. и на САС от 18.02.2014 г. мярката е изменена в „парична гаранция” в размер на 50 000 лв., а в последствие – в размер на 10 000 лв.

С постановление от 07.09.2018 г. на СГП наказателното производство е прекратено на основание чл.199, ал.1 и чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1, вр. чл.243, ал.3 НПК - поради това, че не е осъществена някоя от формите на изпълнителното деяние на чл.255 НК – престъплението, за което се води производството, не е извършено.

Установява се от представените от ответника писмени доказателства – справка от единната информационна система за противодействие на престъпността и справка за съдимост, че в периода от 2013 г. до 2020 г. срещу ищеца са водени още две наказателни производства, по едно от които е бил задържан под стража в периода 26.69.2014 г. - 13.11.2014 г. Ищецът е осъждан по две дела с присъди, влезли в сила на 22.01.2015 г. и 10.03.2021 г.

Видно от представените от ответника извлечения от търговския регистър, ищецът притежава дялове в 16 търговски дружества, регистрирани и развивали дейност в периода от 2013 г. до 2023 г.

3

При така установените факти съдът намира, че се е осъществил фактическият състав на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, а именно: в полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение за вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение, прекратено поради това, че деянието не представлява престъпление и не е доказано. Неимуществените вреди се изразяват в преживени негативни емоции. При присъждане на обезщетение за конкретно увреждане неимуществени права и правнозащитими интереси съдът е ограничен от твърденията в исковата молба за причинените вреди, въз основа на които се иска да бъде ангажирана отговорността на правозащитните органи. Повдигането на незаконно обвинение само по себе си е увреждащо действие, тъй като засяга личния, семеен, социален и професионален живот на обвиненото лице, както и неговите авторитет и достойнство. След като чрез наказателната репресия се засягат правата и интересите на гражданите, съдът е длъжен да присъди обезщетение за незаконното обвинение, но при съобразяване с релевантните за конкретния спор обстоятелства и доказването им по делото. Съгласно чл. 52 ЗЗД размерът на имуществените вреди се определя от съда по справедливост. В конкретния случай, при преценка на обезщетението, следва да се съобразят възрастта, интензитета на страданието на ищеца, периодът от време, през който се е водело наказателното производство, както броят и вида на престъпленията, които са били разследвани в досъдебното производство, тежестта на обвиненията, мерките за неотклонение, които са били взети срещу ищеца, продължителността на наказателното преследване. В процесния случай при образуване на наказателното производство ищецът е бил на възраст 39 г., мерките за процесуална принуда, които са били взети срещу него са парична гаранция в размер на 10 000 лв. и забрана за напускане на пределите на страната. При определяне на размера на обезщетението, съдът съобразява стандарта на живот и икономическата конюнктура в конкретния момент, за да не се превърне в източник на неоснователно обогатяване на пострадалия.

Обезщетението следва да се определи глобално, а не поотделно за всяко деяние, за което обвиняемият е бил оправдан (т. 11 на ТР № 3/22.05.2005 г. на ОСГК на ВКС). Обезщетението за неимуществени вреди, претендирани по чл.

2, ал.1, т.3 и по чл. 2б ЗОДОВ, се определя глобално, като в мотивите съдът следва да обсъди и критериите за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, както и изрично да посочи каква част от 4 глобално определеното обезщетение се отнася за тях (т.1 на ТР №1/2022 г. на ОСГК на ВКС). В настоящия случай съдът приема, че не е допуснато нарушение на правото за разглеждане на делото в разумен срок.

Производството е продължило в период от пет години, но престъпленията, предмет на обвинението, представляват фактическа и правна сложност поради естеството на разследваната дейност, продължителността на разследването се дължи на бездействие на разследващите органи, а на големия обем процесуални и следствени действия, които следва да бъдат извършени за разкриване на обективната истина. Видно от съпроводителното писмо при изпращане на наказателното дело за прилагане към настоящото производство, пр.пр. №593/2013 г. на СГП съдържа 124 тома. Поради което съдът приема, че досъдебното производство е приключило в правомерен срок, съответен на фактическата и правна сложност на делото.

Ищецът е привлечен към отговорност за престъпление, за което се предвижда наказание от три до осем години лишаване от свобода и конфискация на част или на цялото имущество на виновния. Не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че неимуществените вреди, изразяващи в негативни изживявания, притеснения, стрес и страх от осъждане на лишаване от свобода и дискомфорта, причинен от явяване пред органите на досъдебното производство, да излизат извън обичайните. По делото липсват данни за разгласяване на случая пред неограничен кръг лица чрез публикации в медиите и посочването на ищеца като извършител на това престъпление.

Може да се приеме, че единствено близките и познатите на ищеца са узнали за наказателното производство. Няма данни за влошаване на отношенията в семейството му. Липсват медицински данни делото да е причинило здравословни проблеми на ищеца. Липсват данни, въз основа на които обосновано да се приеме, че болките и страданията, в това число от мерките за процесуална принуда да се отличават с по-голям интензитет от обичайните за подобни случаи. Не може да се приеме и че с поредното повдигнато срещу ищеца обвинение е уронен престижът му в обществото, доколкото по делото са налице данни за осъждания на ищеца в периода, докато е протичало процесното разследване, както и за други образувани срещу него досъдебни производства, по които е бил задържан под стража. Ето защо и поради съдебното минало на ищеца при него е налице по-нисък интензитет на търпените емоционален дискомфорт в сравнение с лице, което не са били 5 привличани като обвиняеми и осъждани. Няма данни и наказателното преследване да се е отразило на професионалната изява и стопанската дейност на ищеца, доколкото в периода на протичането му същият е притежавал и придобивал дялове в множество търговски дружества, които съгласно отбелязванията в регистъра извършват търговска дейност.

При преценка на всички посочени по-горе критерии и съобразявайки конкретните обстоятелства, установени в настоящото производство, преимуществено - ограничения обем от неблагоприятни последици за пострадалия от изтърпените мерки за процесуална принуда – мярка за неотклонение „парична гаранция“ и забрана за напускане на страната, настоящият състав приема, че справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди е в размер на 3 000 лв. Този размер е основно и преимуществено обусловен от наложените мерки за процесуална принуда и тежестта на повдигнатите обвинения. Следва да се отбележи, че размерът на обезщетението е съобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, който включва освен обективно установените по делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията към момента на понасяне на вредите – в периода 2013 г. – 2018 г. Настоящия състав приема, че сумата от 3 000 лв. в пълна степен отговаря на така посочените критерии за справедлива компенсация за претъпените от ищеца неимуществени вреди.