Решение № 946 от 29.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 946 гр. Пловдив, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Доника Ил. Тарева - Пехливанова при участието на секретаря Вера П. Узунова като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева - Пехливанова Административно наказателно дело № 20265330202818 по описа за 2026 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е НП № 267/21.04.2026 г., издадено заместник - кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, с което на основание чл.

178е ЗДВП на Р. Г. Р., ЕГН: ********** е наложена глоба в размер на 51,13 евро /100 лева/ за нарушение по чл. 15, ал.7 ЗДвП.

Жалбоподателят, Р. Г. Р., оспорва издаденото срещу него НП с доводи за неправилност и незаконосъобразност и претендира за неговата отмяна.

Разноски не се претендират.

Въззиваемата страна, заместник - кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, чрез своя процесуален представител, се противопоставя на доводите на жалбоподателя, като моли за потвърждаване на НП. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна се установява следното:

При направена проверка на 1 4.01.2026 г. в гр. Пловдив, около 15,30 часа, в град Пловди, на ул. „Марин Дринов“ № 15 било установено, че Р. Г. Р., като водач на МПС, е паркирал лек автомобил „Алфа Ромео“ с рег. № 1

********, лична собственост, върху тревна площ в населено място, извън обозначените за това места, квалифицирано като нарушение по чл. 15, ал. 7 ЗДвП. За нарушението е съставен фиш № **********/14.01.2026г., срещу който е постъпило възражение от Р. Г. Р.. За така констатираното нарушение по ЗДвП била издадена глоба с фиш, която била надлежно оспорена в предоставения 7-дневен срок, което наложило реализиране на процедурата по чл. 39, ал. 3 ЗАНН. Редовно поканен да подаде декларация по чл. 188, ал. 2 ЗДвП, жалбоподателят Р. Г. Р. е попълнил такава, отразявайки, че именно той на дата 14.01.2026 г., в периода между 15.00 и 16.00часа е управлявал МПС, с което е извършено констатираното нарушение. За така констатираното нарушение е бил съставен АУАН, а въз основа на него е било издадено обжалваното НП, с което Р. Г. Р., ЕГН: ********** е наложена глоба в размер на 51,13 евро /100 лева/ за нарушение по чл. 15, ал.7 ЗДвП.

Като свидетел по делото е била разпита Н. М. С. – ****** към Сектор „Общинска полиция“, която в своите показания е потвърдила отразените от нея в АУАН фактически констатации. Съдът кредитира тези показания като обективни, логични и неопровергани от доказателствата по делото.

Правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съображенията за този извод са следните:

Съгласно чл. 17, ал. 7 ЗДвП, забранено е преминаването и паркирането на пътни превозни средства в паркове, градини и детски площадки в населените места извън обозначените за това места.

Съгласно чл. 178е ЗдвП, наказва се с глоба 100 лв. лице, което паркира пътно превозно средство в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън разрешените за това места.

В конкретния случай се установява, че на визираните в АУАН и НП дата и час именно жалбоподателят Р. Г. Р., като водач на МПС, е паркирал лек автомобил „Алфа Ромео“ с рег. № ********, лична собственост, върху тревна площ в населено място, извън обозначените за това места. Същото се 2 установява по несъмнен начин от показанията на разпитания като свидетел актосъставител, а също така и от Декларацията по чл. 188, ал. 2 ЗДвП, видно от която жалбоподателят саморъчно е потвърдил авторството на нарушението.

Фактът, че в конкретния случай жалбоподателят е паркирал върху тревна площ се установява от показанията на актосъставителя, които съдът кредитира по изложени по-горе съображения, а също така и от приложения по преписката и приет като доказателство по делото снимков материал. От изисканата информация от Агенция по геодезия, картография и кадастър и от Община Пловдив пък се установява, че съответната тревна площ е общинска частна собственост. Ето защо следва да се приеме, че правилно в случая е била ангажирана отговорността на жалбоподателя за извършеното от него административно нарушение по визираната норма.

Правилно е бил определен и размерът на санкцията, който е законово фиксиран и не подлежи на редукция.

Съдът не намери и основания за квалифициране на случая като маловажен, доколкото констатираното нарушение не се характеризира с пониска степен на обществена опасност от останалите такива случаи.

По въпроса за разноските:

С оглед крайния изход на делото и предвид направеното в този смисъл искане, в полза на въззиваемата страна следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната норма предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и дейността на юрисконсулта в настоящото производство намира, че в полза на Община Пловдив следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,47 евро.

Поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, IV н. с.

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 267/21.04.2026 г., издадено заместник - кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, с което на основание чл.

178е ЗДВП на Р. Г. Р., ЕГН: ********** е наложена глоба в размер на 51,13 евро /100 лева/ за нарушение по чл. 15, ал.7 ЗДвП.

ОСЪЖДА Р. Г. Р., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА ПЛОВДИВ сумата от 66,47 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4