Решение № 263872 от 11.06.2021, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1406/2020
- Вид
- Решение № 263872
- Подписан
- 11.06.2021
- В сила
- 25.11.2021
- Състав
- ЗДРАВКА АНГЕЛОВА ИВАНОВА, РОСИ ПЕТРОВА МИХАЙЛОВА, ЦВЕТОМИРА ПЕТКОВА КОРДОЛОВСКА ДАЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 120 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 31, ал. 2 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И
Е № .....
Гр. София, 11.06.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - Д състав, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира
Кордоловска
Мл. съдия : Роси Михайлова при секретаря Екатерина
Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 1406/2020 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 256605 от
28.10.2019 г. на СРС, 118 с - в, по гр. д. № 11854/2016 г. признава за установено по предявения от С.Р.Ф. с ЕГН ********** против Д.В.Р. с ЕГН **********, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ТПК, че Д.В.Р. с ЕГН ********** не е собственик на 1/2 идеална част от апартамент № 49, намиращ се на 2 - ри етаж (първи надпартерен), във вх. „Е“ от блоковата жилищна сграда с административен адрес гр. София, район „Възраждане", ул. „********, със застроена площ от 132, 51 кв. м., описан подробно в решението, както и на 1/2 идеална част от прилежащите таванско помещение с площ от 16, 56 кв. м, при съседи: от север - таван, от изток - ул. „Цар Самуил", от юг - таван, от запад - общ коридор, и мазе е площ от 14, 67 кв. м, при съседи: от север - мазе, от изток - ул. „Цар Самуил", от юг - мазе, от запад - общ коридор, както и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена същата, представляващ УПИ IX-19, в кв. 198 по плана на гр. София, местност „Център- Западно направление", е площ от 1 885 кв. м, при граници: ул. „Цар Самуил", УПИ X- 20, УПИ - II за хотел и КОО и УПИ VIII-18, представляващо ПИ с идентификатор *** с административен адрес: гр. София, ул. „******** и е ОТМЕНЕН, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит на основание давност № 37, том VI, рег. № 39880, дело № 939 от 28.12.2015г. на нотариус Р.Д.е район на действие СРС, в частта с която е призната Д.В.Р. с ЕГН ********** за собственик на основание давност за 1/2 идеална част от апартамент № 49, намиращ се на 2-ри етаж
(първи надпартерен), във вх. „Е" от блоковата жилищна сграда с административен адрес гр. София, район „Възраждане", ул. „********, описан подробно в решението, както и на 1/2 идеална част от прилежащите таванско помещение е площ от 16, 56 кв. м (описано подробно в решението), както и на съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена същата, представляващ УПИ IX-19, в кв. 198 по плана на гр. София, местност „Център - Западно направление", с площ от 1 885 кв. м, при граници: ул. „Цар Самуил", УПИ Х-20, УПИ II за хотел и КОО и УПИ VIII - 18.
Ответницата е осъдена за заплащане на разноски.
Решението се оспорва от ответницата Д.В.Р. с доводи, че на първо място е недопустимо, а освен това е неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се поддържа, че неоснователно СРС не е съобразил направеното от ответницата възражение за липса на интерес за ищеца от предявяване на отрицателен установителен иск, по чл. 124, ал. 1 ГПК. Позовава се на ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС като твърди, че съдът не е изложил конкретни аргументи защо счита, че е налице интерес от предявяване на иска за ищеца. По същество в жалбата се излагат доводи за нарушения на материалния закон и необоснованост на решението и постановяването му при едностранна преценка на събраните по делото доказателства от СРС и по - специално, че съдът е възприел само свидетелските показания на доведените от ищеца свидетели относно упражняване на фактическата власт върху имота в периода 2003 г. – 2013 г. Поддържа, че пред СРС не е установено по категоричен начин, че Р. Ф. или сина му С.Ф. са владели непрекъснато и необезпокоявано и за себе си 1/2 ид. част от процесния апартамент в необходимия от закона давностен срок. Излагат се съображения, че съдът е дал вяра само на писмени доказателства, които са изготвени с оглед правния спор и са били оспорени от ответницата, като не е изследвал в съвкупност всички събрани по делото доказателства. Поддържа се още, че по делото е установено, че тя е владяла имота непрекъснато и безпроблемно от 2003 г. до 2015 г., като решението е изцяло необосновано. Моли да се отмени решението и иска да се отхвърли чл. 124, ал. 1 ГПК. Не претендира разноски за въззивната инстанция.
Въззиваемата страна – ищец С.Р.Ф., чрез представителя си, оспорва жалбата в писмен отговор, подаден по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението е постановено при съобразяване на събраните по делото доказателства, в тяхната цялост и е съобразено с процесуалния и материален закон. Излага съображения, че в исковата молба е посочен интереса от завеждането на иска, тъй като ищецът е владял, заедно с баща си, 2 от стаите в жилището и общо с ответницата - кухнята и сервизните помещения. В отговора се излагат основно доводи относно направената от съда преценка на свидетелските показания на двете страни, събрани в производството. Съдът не обсъжда останалите доводи на ищеца в отговора на жалбата като намира, че те са неотносими към правния спор, доколкото искът е изцяло уважен и решението е в полза на ищеца, който няма правен интерес да се позовава на процесуални нарушения на СРС по събиране на доказателствата в производството. Мотивите на съда за уважаване на иска ще бъдат предмет на проверка по въззивната жалба на ответницата. Моли да се потвърди решението на СРС. Непретендира разноски.
Софийският градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното :
Съдът е сезиран и се е произнесъл по отрицателен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и е допустима. Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно.
Решението е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка, която настоящият състав не намира за необходимо да преповтаря в цялост, а препраща към нея, съгласно възможността по чл. 272 ГПК. Въззивният съд ще обсъди само доказателствата, относими към спора на страните, пренесен във въззивното производство.
Във връзка с основното възражение в жалбата на ответницата - за недопустимост на заявения от ищеца отрицателен установителен иск, в допълнение към изложеното от СРС въззивният съд намира следното :
Понеже искът е установителен, допустимостта му действително е предпоставена от наличие на правен интерес у ищеца за установяване на принадлежност на правото на собственост. Според разрешението дадено в
Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК на ВКС, „допустимо е предявяване на установителен иск срещу лице, което владее чужд имот. Това би довело до спиране, а уважаването на иска - до прекъсване на течащата в полза на същото лице придобивна давност (чл.
116, б. „б“ ЗЗД). Макар и ответникът да не бъде осъден да върне фактическата власт върху имота, изтеклият до прекъсването давностен срок губи правното си значение. Правен интерес от предявяване на установителен иск има и владеещият собственик, когато страните спорят за пространствените предели на правото на собственост. Допустим е и установителен иск от съсобственик срещу владеещ имота ответник. С него ищецът ще прекъсне придобивната давност в тяхна полза и установи ли, че е съсобственик, ще започне да владее имота чрез тях (чл.
31, ал. 2 ЗС), като може да търси обезщетение за ползването на своята част от имота, без да има интерес лично да ползва имота и поради това да го държи. Правен интерес е налице и когато съсобствениците спорят за обема на притежаваните права върху общата вещ“.
В контекста на изложеното въззивният съд приема, че правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост е налице както когато отричането на собственическите права на ответника със сила на пресъдено нещо ще има преюдициално значение за признаване и упражняване на самостоятелни субективни права на ищеца, така и когато ищецът избира защита в по - ограничен обем, отричайки претендираните от ответника права, чрез което се слага край на правния спор.
Доколкото с отрицателния установителен иск се цели да се отрече правото на собственост на ответника върху част от спорния имот следва, че за ищеца е налице правен интерес от водене на отрицателен установителен иск за собственост. Този интерес произтича от претендирането от страна на ответницата на отричаното от ищеца право.
В заключение въззивният състав намира, е при правилно приложение на процесуалния и материален закон СРС е приел, че възникналия между страните правен спор за собственост на имота на основание придобивна давност, обосновава наличието на интерес у ищеца от предявяване на иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. СРС е съобразил задължителното тълкуване, дадено в ТР № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК. Възраженията на ответницата в обратния смисъл, направени във въззивната жалба, са неоснователни.
Отделно от изложеното СРС е съобразил и обстоятелството, че с Определение от 24.11.2017 г. по ч. гр. д. № 12619/2017 г. на СГС, ІІ - Е състав, постановено във връзка с обжалване прекратяването на делото, вече е разгледан въпроса за правния интерес от иска, като е прието, че иска е допустим и следва да се разгледа.
По съществото на спора по отношение собствеността на спорната 1/2 ид. част от процесния имот, въззивният състав намира следното :
В случая ищецът оспорва съществуването на право на собственост за 1/2 ид. ч. от процесния имот, признато на ответницата с нотариален акт № 37, том VI, peг. № 39880, дело № 939/2015 г. на Р.Д., нотариус с peг. № 274, с който Д.В.Р. е призната за собственик по давност на целия гореописан апартамент. С нотариалния акт нотариусът е удостоверил, че Д.Р. е придобила по давност правото на собственост върху целия имот.
По делото не се е спорило и от писмените доказателства се установява, че със Заповед № 1272/16.11.1962 г. на СГНС Р. И.Ф. заедно с тричленното му семейство е настанен в една източна голяма стая от апартамента с ползване на всички сервизни помещения.
В същото време, със Заповед от 12.12.1988 г. ответницата, заедно със семейството си, също е настанена да ползва две стаи и общи сервизни помещения в същия апартамент.
Не е спорно, че със Заповед РД-57-319/27.06.2002 г. на Кмета на Столична община е наредено да се отпише от актовите книги за общински недвижими имоти в Район „Възраждане" акт № 2703/20.04.1949 г. и да се предаде на наследниците на бившите акционери на акционерното дружество „Имобилияра" владението на деветнадесет броя апартаменти в жилищната сграда на ул. „********, в това число и на процесния четиристаен апартамент № 49, във вх. Е, който се обитава от Р. И.Ф., М.Х.И./М./ - по една стая и ответницата Д.В.Р. заедно с тричленното й семейство - две стаи - съгласно Протокол от 31.10.2002 г.
Съгласно акт за смърт № 0087/27.02.2015 г., на СО - Район „Възраждане", Р. И.Ф. е починал на 26.02.2015 г. и е оставил за свои наследници по закон децата си С.Р.Ф., Л.Й.К.и Д.Й.К..
И двете страни са установили, че имат адресна регистрация на адреса на процесния апартамент, като за ответницата този адрес е регистриран като постоянен, считано от 04.09.2000 г., а като настоящ адрес на 02.02.2018 г., а според удостоверения от Сектор БДС, процесният апартамент е адрес на ищеца и на баща му Р. Ф., като за ищеца тази регистрация е от 11.04.2000 г.
Пред СРС са представени фактури, разписки за извършени плащания, както и Писма от 31.08.2018 г. и 08.11.2018 г. на „ЧЕЗ Електро България"АД от които е видно, че за периода от 21.12.2001 г. до 28.04.2010 г. и от 08.10.2010г. до 30.06.2016 г. партидата за доставка на електрическа енергия до апартамент № 49, в гр. София, ул. „********, вх. Е, се е водила на името на Р. И.Ф..
Това обстоятелство не е оспорвано от ответницата, която в становището си от 04.06.2018 г. заявява, че до 2015 г. в жилището е имало три партиди за ток на името на три различни лица, в това число и на Р. Ф..