Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5085 от 23.07.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 7473/2026
Вид
Решение № 5085
Подписан
23.07.2026
В сила
23.07.2026
Състав
Калина Анастасова, Темислав Малинов Димитров, Ивона Веселинова Енчева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 5085 гр. София, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ивона В. Енчева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20261100507473 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по жалба, вх. № 028230/12.05.2026 г. на длъжника Е. Д. Т. срещу отказ на ЧСИ Н.М. да прекрати изпълнително дело № 20148410498634, обективиран в разпореждане от 14.04.2026 г.

В жалбата на Е. Д. Т. – длъжник по изпълнителното дело, се твърди, че изпълнителното дело следва да бъде прекратено, тъй като задължението му е погасено по давност, поради което обжалваното разпореждане на ЧСИ е неправилно, според жалбоподателя.

Взискателят - „ЕОС Матрикс“ ЕАД, не е депозирал възражение по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК.

В депозираните по делото мотиви ЧСИ Н.М. е посочил, че жалбата е неоснователна, доколкото не са налице основания за прекратяване на изпълнителното дело.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените в жалба пороци на атакуваното 1 действие на частния съдебен изпълнител, достигна до следните фактически и правни изводи:

На основание чл. 436, ал. 1 ГПК жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в двуседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. За третите лица срокът започва да тече от узнаване на действието. Жалбата на длъжника Е. Д. Т. е депозирана на 12.05.2026 г., като се обжалва постановление на съдебния изпълнител от 14.04.2026 г., връчено на длъжника на 30.04.2026 г.

С оглед посоченото и предвид нормата на чл. 436, ал. 2, т. 6 ГПК следва да се приеме, че жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Видно от представеното изпълнително дело № 20148410498634 по описа на ЧСИ Н.М., същото е образувано по молба от 30.07.2014 г. на „Юробанк България“ АД за принудително събиране на сумите, за които в полза на взискателя е издаден изпълнителен лист от 16.06.2014 г. по ч.гр.д. № 80843/2014 г. по описа на Районен съд – гр. Монтана въз основата на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 13.06.2014 г. по ч.гр.д. № 80843/2014 г. по описа на Районен съд – гр. Монтана.

С молба от 09.04.2026 г. длъжникът по изпълнителното дело Е. Д. Т. е поискал делото да бъде прекратено, предвид погасяване на задълженията по давност.

С разпореждане от 14.04.2026 г. на ЧСИ Н.М. е отказано да бъде прекратено изпълнителното дело.

На основание чл. 433, ал. 1 ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато: длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска; взискателят е поискал това писмено; изпълнителният лист бъде обезсилен; с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен; посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество; не са заплатени 2 дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, освен в случаите на чл. 83 ГПК; бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 439 или 440 ГПК; взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

Доколкото не се твърди и не се установява да е налице някоя от предпоставките на прекратяване на изпълнителното дело, посочени по-горе, то правилно ЧСИ е отхвърлил молбата на длъжника за прекратяване на изпълнителното дело. Ето защо, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Възражението за погасяване по давност, релевирано от длъжника, не може да се разгледа нито от ЧСИ в изпълнителното производство, нито от настоящата съдебна инстанция, доколкото е предвиден друг ред за защита чрез подаване на иск по чл. 439 ГПК.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 14.04.2026 г. по изпълнително дело № 20148410498634 по описа на ЧСИ Н.М., с което е отказано да бъде прекратено изпълнителното дело, предвид погасяване по давност на задължението.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3