Решение № 1737 от 03.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1737 гр. София, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20241110102717 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Настоящото производство е образувано по искова молба от Т. П. Б. с ЕГН ********** и с постоянен адрес в гр. София, .., подадена чрез процесуален представител – адв. М. В. П., с която са предявени срещу СО осъдителни искове с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45, ал.

1 ЗЗД за заплащане на сумата от 3 000 лв., частичен иск от общо претендираната сума от 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от противоправно бездействие на служител на ответника, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.

Ищецът твърди, че вечерта на 29.04. 2021 г., около 21:00 в град София е претърпял спортна травма на излизане от спортното игрище, находящо се в ж.к. Разсадника между блокове с номера 21,22 и 23. Твърди, че травмата е причинена в резултат от спъване в необезопасена и необозначена изкуствена неравност на изхода на спортната площадка, тъй като върху настилката има поставена допълнителна такава, която е изкуствена трева и прикрива всякакви неравности, и затова същият не е могъл да избегне инцидента, особено вечерно време, когато осветлението е по-слабо, и в резултат на което се спъва и пада. При падането изпитал силна болка и не могъл да се изправи сам, а се наложило да му помогнат, поради което посетил медицинско заведение УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД с оплаквания от силни болки и оток в десния глезен, както и неспособност за стъпване на десния долен крайник, където при извършен преглед от медицинско лице, му е поставена диагноза „навяхване и разтягане на ставните връзки на глезена“, след установяване на която му е предписана терапия, включваща гипсова имобилизация за 28 дни. Поддържа, че във връзка с 1 този период за него са настъпили имуществени вреди, произтичащи от системно закупуване на медикаменти облекчаващи болката, както и неимуществени вреди, изразяващи се в преживените болки, страдани и притеснения свързани с възстановителния период и възможността за трайно увреждане на крайника и продължителното му отсъствие от учебни занятия преди важни предстоящи изпити. Ищецът бил активно спортуващ и въпреки, че бил изтекъл възстановителния период, все още при по-интензивно натоварване, му причинявала травма. Сочи, че спортната площадка, на която получил травмата, била общинска собственост, поради което за нейната поддръжка отговарял ответникът на основание чл.2, ал.1 ЗОС, вр. чл. 30, ал.4 ЗП. Като не изпълнил задължението си да поддържа спортната площадка изправна и не упражнил необходимия контрол, ответникът е отговорен за претърпяната от ищеца травма. Във връзка с претърпените неимуществени вреди, ищецът претендира обезщетяването им със сумата от 5 000 лева, като в настоящото производство е предявил частична претенция от 3000 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата.

В законовоустановения срок и на основание чл. 131, ал.1 ГПК от СО е подаден отговор на исковата молба, с който предявения иск се оспорва като неоснователен и недоказан. Ответникът оспорва осъществяването на фактическия състав на деликтната отговорност по отношение на него и излага твърдение за липса на доказателства от страна на ищеца по отношение на сочените в исковата молба твърдения за вида и характера на назначеното му лечение, в това число и медицински документи от които да се установи наличието на причинно-следствена връзка между процесния инцидент и претърпените от страна на ищеца неимуществени вреди. Оспорва начина, по който се е случила описаната в исковата молба злополука и навежда твърдения за недоказаност. Не оспорва, че спортната площадка е собственост на Общината и че нейна е отговорността за поддържането й.

Оспорва размера на претендираното обезщетение, като сочи, че същото е в неоснователно завишен размер от страна на ищеца и не кореспондира с претърпяното от ищеца увреждане.

Ответникът прави искане за отхвърляне на предявените искова като неоснователни и недоказани, като в условията на евентуалност моли за намаляване на размера на претендираното от ищеца обезщетение. Претендира юристконсултско възнаграждение.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

За изясняване на релевантните за спора факти по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите .. и .. Б..

Свидетелят . разказва, че присъствал на инцидента, като двамата с ищеца играели футбол на игрище пред блока му. Инцидентът станал преди 2-3 години, края на месец април, към 20ч. в тъмната част на деня. На излизане от игрището ищецът се спънал в неравност и паднал. На изхода от игрището плочките не били равни, Т. се спънал. Игрището било 2 осветено, но изходът от него не бил осветен.

Показанията на свидетеля Б., баща на ищеца, съдът преценява съобразно чл.172 ГПК с оглед всички данни по делото. След падането синът му се обадил, отишли заедно в Пирогов. Кракът му бил гипсиран около месец. Изпитвал затруднения да се придвижва, като допълнително бил стресиран от факта, че трябва да се явява и на изпити, тъй като бил последна година в гимназията и му предстояло кандидатстване във висше учебно заведение.

Наложило се да спре да спортува, като до този момент спортувал активно. Това довело до депресия, че не може да продължи с обичайните си дейности до този момент. Свидетелят посетил мястото, където паднал Т. и видял, че на изхода от игрището има лека вдлъбнатина, покрита с изкуствена настилка, в която синът му е стъпил и кракът му се е усукал.

Съдът, като подложи на обстоен критичен анализ показанията на свидетелите, намира, че същите следва да бъдат кредитирани като непротиворечиви, кореспондиращи си и съответстващи на останалите събрани по делото доказателства.

Представените по делото медицински документи не следва да бъдат самостоятелно обсъждани, тъй като съдържащата се в тях информация за факти от значение за предмета на доказване по делото е съобразена от вещото лице при изготвяне на изслушаното и прието по делото заключение на съдебно-медицинската експертиза. От същото се установява, че ищеца е получил следното травматично увреждане: навяхване разтягане на връзковия апарат на дясна глезенна става, поставена гипсова имобилизация за 28 дни. След сваляне на г.шина, поставена за 28 дни, е назначен контролен преглед и последваща физиотерапия, като лечението е продължило 30-40 дни. Вещото лице е заключило, че с оглед възрастта на пострадалия и естеството на травмата, не се очакват в бъдеще съществени оплаквания.

Заключението е изготвено компетентно, обосновано е и се възприема от съда.

Други относими и допустими доказателства по делото не са събрани.

При така установените факти от значение за спора съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правна квалификация чл.49 във вр. чл.45, вр. с чл.52 от ЗЗД за обезщетяване на неимуществени вреди от непозволено увреждане.

За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл.49 от ЗЗД ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: 1) възлагане на друго лице – изпълнител, извършването на определена работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него.

В конкретния случай се установиха се делото в съвкупност предпоставките за 3 ангажиране деликтната отговорност на ответника по делото – СО.

Установява се от събраните по делото доказателства, че на 29.04.2021 г. вечерта на излизане от спортно игрище, находящо се в ж.к. Разсадника между блокове с номера 21,22 и 23, поради наличие на неравност, покрита с изкуствена настилка, в която попаднал десния крак на ищеца, същият получил травматично увреждане: навяхване разтягане на връзковия апарат на дясна глезенна става. По данни от свидетеля . се установява, че с ищецът играли футбол на футболно игрище пред блока му, който е бл.23 в ж.к. Разсадника в гр. София, което е покрито с изкуствена настилка.

С чл. 3 от Закона за общинската собственост, вр. § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната администрация в задължение на Общината (ответник по делото) е вменено стопанисване и поддържане в изправност на повереното й имущество, в това число общински пътища, булеварди, площади, обществени паркинги и зелените площи за обществено ползване. В чл. 61, ал. 1 от ЗУТ е регламентирано, че в териториите на общините се устройват озеленени площи, обединени в зелена система, като средство за подобряване на микроклимата и хигиенните условия и за организиране на отдиха на населението. Съгласно ал. 2 на нормата: "основа на зелената система са озеленените площи, за широко обществено ползване, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално или общинско значение - паркове, градини, улично озеленяване".

В ал. 3 е определено: "Допълващи зелената система са озеленените площи за ограничено обществено ползване в имотите за жилищни, вилни, обществени, производствени, курортни и спортни сгради и комплекси, както и озеленените площи с друго специфично предназначение -гробищни паркове, ботанически градини, дендрариуми, зоопаркове, защитни насаждения". В чл. 61, ал. 4 от ЗУТ изрично е посочено: "Зелените площи по ал. 2 и площите със специфично предназначение по ал. 3 - собственост на държавата и общините, са публична собственост. ". Установи се безспорно, че инцидентът е настъпил на спортно игрище, намиращо се в междублоково пространство на територията на СО. С оглед горното съдът намира, че се установи безспорно, че спортната площадка, на която е настъпил инцидентът е общинска собственост, като СО дължи нейното поддържане в изправно състояние, безопасно за ползване. Като собственик на процесното спортно игрище ответникът има задължението да го поддържа в изправно състояние, да го управляват в интерес на населението в общината с грижата на добър стопанин. При наличие на компроментирани участъци е имала задължение да ги поправи или да забрани използването на спортното съоръжения, с оглед запазване и гарантиране живота и здравето на гражданите или поне да информира гражданите, например чрез поставяне на информационни табели за наличието на компроментирани участъци в спортното съоръжение. СО не е положила дължимата грижа да извърши горните действия, чрез своите служители и/или други лица, на които е възложила съответната дейност по поддръжка на спортното съоръжение.

Доколкото ответникът е юридическо лице, съдът намира, че неговата отговорност може да бъде ангажирана на основание чл. 49 от ЗЗД.

Съгласно чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря 4 за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

Отговорността по чл. 49 от ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция. В процесния случай съдът намира, че по делото безспорно се доказа, че длъжностните лица от администрацията на ответника са бездействали при изпълнението на задълженията им по поддръжка на спортното съоръжение, разположено в междублоково пространство на територията на СО, т.е налице е неизпълнение на законово задължение. Касае се за препятствие, което създава опасност, като Общината не е взела мерки нито да го отстрани, нито да го обозначи по някакъв начин за времето, докато организира отстраняването му.