Решение № 211 от 04.04.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. В.Т., 04.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Еманоел Вардаров

Ангелина Богданова при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело № 20244100500019 по описа за 2024 година

За да се произнесе, съобрази:

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от ЗАД „А.“, гр. С. въззивна жалба против Решение № 1428/21.11.2023г. по гр.д.

№ 571/2023г. по описа на Районен съд- В.Т., с което е осъден ЗАД „А.“, гр. С., да заплати на А. И. С. и на И. Д. И. сумата от по 5000 лв. (пет хиляди лева) – обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 14.01.2022 г. вследствие на виновното противоправно поведение на водач на лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № ........, чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответника, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.02.2022 г. до окончателното й плащане, като са отхвърлени исковете за разликата над сумата от по 5000 лв. до пълния предявен размер от по 8000 лв. Присъдени са и разноски съобразно изхода на спора.

Решението се обжалва само в осъдителната му част с доводи за неправилност и незаконосъобразност, както следва :

-Не е доказано противоправното и виновно поведение на водача на автомобила, застрахован при жалбоподателя по застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ ;

-Определеното обезщетение за всеки един от ищците е прекомерно, като не е съобразен критерият за справедливост при определянето му и то не 1 отговаря на действително претърпените от двамата ищци вреди.

Отправя се искане към съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и да отхвърли предявените искове или, при условията на евентуалност, да намали размера на присъдените за двамата ищци обезщетения.

В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба двамата ответници по същата, чрез процесуалния си представител по пълномощие, заемат становище за нейната неоснователност. Развиват подробни съображения, като молят съда да потвърди обжалваното решение.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответниците по жалба и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Относно валидността.

Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Относно допустимостта.

Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно.

Съображенията за този извод са следните:

С исковата си молба двамата ищци А. И. С. и И. Д. И. твърдят, че са пострадали в резултат на ПТП, настъпило на 14.01.2022 г., около 14:20 часа в района на гр. В.Т., на път III-303 на км. 56+200, между л.а. „Рено Клио“ с рег.

№ ........, управляван от А.Д.А., и т.а. „Тойота Хайлукс“ с рег. № ....., управляван от А. И. С., установено с констативен протокол за ПТП № 2

21/14.01.2022 г. по описа на ОДМВР – сектор ПП В.Т., при което е починал водачът на лекия автомобил, нанесени са щети по двете МПС и са причинени неимуществени вреди на пътуващите в товарния автомобил лица А. И. С. и И.

Д. И.. Според ищците причината за настъпването на процесното ПТП е нарушението на правилата за движение от страна на водача на лекия автомобил А.Д.А., който виновно и противоправно в нарушение на чл. 16, ал.

1 ЗДвП напуснал своята лента за движение и навлязъл в лентата за насрещно движение, където се намирал товарният автомобил, и така причинил катастрофата, в резултат на която починал. Посочва се, че по случая било образувано досъдебно производство. Твърди се още, че в резултат на ПТП ищецът А. И. С. претърпял и продължавал да търпи силни болки и страдания, стрес и душевен дискомфорт. В резултат от сблъсъка на двете превозни средства контролният блок задействал отварянето на въздушните възглавници на товарния автомобил и това спасило живота му и го предпазило от тежки телесни увреждания. След инцидента ищецът твърди, че е започнал да усеща схващане на челюстите, стягане в тилната област и болки в сърдечната област. След преглед било установено начало на психично разстройство след психотравма. Предписано му било лечение с успокоителни лекарства. Възникналата тревожност и напрежение за продължителен период от време не позволили на ищеца С. да води нормално и спокойно ежедневие.

Постоянно се сещал за внезапно възникналата катастрофата със загиналия водач на другата кола, което се отразило негативно върху психиката му.

Ищецът И. Д. И., който пътувал в процесния товарен автомобил към момента на настъпване на ПТП на предна дясна седалка също изпитал страх и стрес от случилото се. Тъй като при сблъсъка се отворили въздушните възглавници на автомобила, в който бил пътник, не пострадал фатално физически, но след инцидента станал напрегнат, тревожен, често се стряскал насън, усещал стягане в тилната област, изтръпване на крайниците и болки в сърдечната област. След посещение при лекар била установена налична психотравма в резултат на преживяната катастрофа. Констатирано било, че ищецът И. е лабилен и неустойчив, с намалена действена активност и инициативност. Твърди се, че след инцидента ежедневието на ищеца И. се променило – страхувал се да се вози в автомобил и да шофира, притеснявал се да ходи на работа с кола, ограничил социалните си контакти. Все още изпитвал световъртеж и му притъмнявало, когато си спомня за инцидента.

Ищците твърдят, че към датата на ПТП лекият автомобил марка „Рено Клио“ с peг. № ........ имал валидно сключен застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество, поради което същият следвало да покрие отговорността на застрахования за причинените вреди.

По тази причина с молба от 25.02.2022 г. ищците поискали от застрахователя заплащане на обезщетение за причинените им неимуществени вреди. С писма от 14.03.2022 г. последният поискал от всеки от ищците допълнителни документи, с които те не разполагали. Предвид това се отправя молба към съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищците обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на по 3

8 000 лв. за всеки един от тях, ведно със законната лихва върху това обезщетение , считано от датата на предявяване на застрахователната претенция-25.02.2022г-. до окончателното му изплащане.

В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответникът по делото „Застрахователно акционерно дружество А.“ АД, оспорва предявените искове като неоснователни. Не се оспорва наличието на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна от 31.12.2021 г. до 30.12.2022 г. за лек автомобил „Рено Клио“ с peг.

№ ......... Оспорва се отговорността на водача на лекия автомобил за настъпване на процесното ПТП, като се излага становището, че за него събитието е било случайно по смисъла на чл. 15 НК. Оспорва се описаният в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП и се твърди, че единствена причина за настъпването му са действията на водача на товарния автомобил „Тойота Хайлукс“ с рег. № ..... – ищеца А. И. С..

В условията на евентуалност се прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на товарния автомобил. Оспорва се твърдението, че ищецът И. Д. И. е бил пътник в товарния автомобил.

Оспорва се и твърдението, че двамата ищци са търпели описаните в исковата молба неимуществени вреди, както и причинната връзка между тези вреди и процесното ПТП.

В условията на евентуалност се излагат доводи, че размерът на претендираните обезщетения е завишен и не съответства на принципа на справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД. Наведено е и възражение за принос от страна на ищците за настъпване на твърдените от тях негативни емоционални преживявания, тъй като не са потърсили своевременно помощ след ПТП от специалист (психолог или психиатър). Оспорва се като неоснователна и претенцията за присъждане на законна лихва с оглед акцесорния й характер.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда.

Предявени са искове с правно основание чл. 432 от КЗ, вр. С чл. 45 , ал.1 от ЗЗД и чл. 52 от ЗЗД, обективно съединени с искове по чл. 86 , ал.1 от ЗЗД от всеки един от двамата ищци.

Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността на двата предявени иска и размера, в който претенциите следва да бъдат уважени.

4

По оплакванията в жалбата :

Оплакванията на жалбоподателя, че не е налице виновно и противоправно поведение на водача на лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № ........ не са основателни.

Съгласно заключението на изслушаната по делото съдебна автотехническа експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обосновано, процесното ПТП е настъпило при условията на десен завой, ориентиран в посока север-юг и с радиус от порядъка на 416 м., в светлата част от денонощието, при добра видимост, суха пътна настилка без неравности и липса на движещи се други МПС, различни от процесните, т.е. при нормална за сезона пътна обстановка. Към мястото на произшествието лекият автомобил„Рено Клио“ с рег. № ........ се е движил в посока от север на юг по траектория на права в полагащата му се за движение западна пътна лента. Достигайки до десен завой спрямо посоката му на движение, автомобилът е продължил движението си в посока юг по траектория на права с възходящ наклон от 4%, лежаща върху тангентата към кривата на завоя, напуснал е полагащата му се за движение западна пътна лента и е навлязъл в източната пътната лента, полагаща се за насрещно движение в посока север.

Към мястото на произшествието товарният автомобил„Тойота Хайлукс“ с рег. № ..... се е движил в посока от юг на север по траектория на права в полагащата му се за движение източна пътна лента. Достигайки до ляв завой спрямо посоката му на движение, същият е продължил движението си по траектория на кривата на завоя с низходящ наклон от 4%, лежаща в полагащата му се за движение източна пътна лента. В определен момент от време товарният автомобил е променил траекторията си на движение в посока северозапад.

Траекториите на двата автомобила са се пресекли и е настъпил удар между тях. По своя характер и за двата автомобила ударът е бил челен ексцентричен. При удара в първоначален контакт влизат предна лява част на предна броня на л.а. „Рено Клио“ и предна дясна част на т.а. „Тойота Хайлукс“. Скоростта на движение на л.а. „Рено Клио“ към момента на удара и в района на ПТП е била от порядъка на 83,5 км./ч., а тази на т.а. „Тойота Хайлукс“ – 49,7 км./ч. Скоростта на движение на товарния автомобил в района на ПТП преди началото на спирачната следа е била от порядъка на 75,6 км./ч.