Решение № 76 от 28.05.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. ******, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ******, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян Ешпеков при участието на секретаря Теодора Д.а като разгледа докладваното от Боян Ешпеков Административно наказателно дело № 20265140200195 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Делото е образувано във връзка с подадена жалба от адв. Д. Д. от АК – ******, в качеството му на пълномощник на Т. А. М. против Наказателно постановление № ****** от ****** г., издадено от Началник сектор в ОД на МВР – ******, РУ – ******, с което на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП на Т. А. М. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 25.56 евро (49.99 лева) и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец, за това, че на ****** г. в 11.32 часа в гр. ****** на кръстовището на ул. „Сан Стефано“ и ул. „Булаир“, до СУ „Йордан Йовков“ като водач на лек автомобил марка „******“, модел „***“ с рег. ****** управлява личния си лек автомобил марка „******“, модел „***“ с рег.

******, като по време на проверката водачът Т. А. М. отказва да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението, излиза от автомобила без разрешение на контролен орган, с което виновно е нарушил чл. 103 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че издаденото наказателно постановление е неправилно и противоречащо на закона. Излагат се съображения, че процедурата по установяване на посоченото нарушение и по налагане на административното наказание не е съобразена с изискванията на закона. В наказателното постановление не били преценени всички обстоятелства и не била преценена конкретната обстановка при налагане на административното наказание. Сочи се, че вмененото на жалбоподателя нарушение не е съставомерно от обективна и субективна страна и че липсва описание на нарушението с всички обективни съставомерни признаци. Твърди се, че са допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и 1 издаване на НП. Оспорва се компетентността на административнонаказващия орган. Моли се обжалваното наказателно постановление да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно и противоречащо на закона.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, явява се лично и с адв. М. С. от АК – ******, редовно преупълномощена. В хода на делото по същество последната излага съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Моли наказателното постановление да бъде отменено. Представя писмена защита. Претендира присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител – главен юрисконсулт С.Ч., е подадена молба, в която излага съображения за законосъобразност на издаденото наказателно постановление. Моли същото да бъде потвърдено. Прави искане за присъждане на разноски в полза на ОД на МВР – ****** за юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и пред компетентния съд. Разгледана по същество, същата е основателна.

Съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На ****** г. полицейските служители А. А., Н. П. и С. С. се намирали в гр. ******, ул. „Булаир“, до СУ „Йордан Йовков“, където изпълнявали служебните си задължения. Около 11.30 часа на посочената дата при тях отишли няколко лица, които им заявили, че били бити до училище „Отец Паисий“, до „Тостерландия“. Служителите на МВР поискали съдействие и на място пристигнали полицейските служители Й. М. и Ш. М.. Последните установили лицата К.Р.А., М.М.К. и Р.М.К.. В същото време служителите на МВР - А. А., Н. П. и С. С., посетили мястото, за което лицата заявили, че били бити, а именно гр. ******, ул. „Отец Паисий“, до „Тостерландия“. На посочения адрес установили участниците от другата стана на спора, а именно Т. А. М., който бил с майка си и децата си, и с лек автомобил марка „***“, модел „******“ с рег. № ******. По същото време на посоченото място пристигнал и братът на Т. М., а именно – Т. М., с лек автомобил марка „******“, модел „***“, с рег. ******. Служителите на МВР разпоредили на Т.

М. и Т. М., с автомобилите си да се придвижат до РУ – ****** за изясняване на случая. Двамата братя с автомобилите си се насочили към РУ – ******, като се движели по ул. „Сан Стефано“ към ул. „Булаир“. Полицейските служители също се насочили в тази посока. На кръстовището на ул. „Сан Стефано“ и ул. „Булаир“, където все още се намирали другата страна по спора - К.А, М.К. и Р.К., били спрени от полицейския служител Й. М. с подаване на сигнал с ръка. Т. М. и Т. М. спрели автомобилите си един зад друг, като първи се е движел и респ. спрял Т. М. с лек автомобил марка „******“, модел „***“, с рег. ******. Незабавно след спиране на автомобилите двамата водачи– Т. М. и Т. М. слезли от автомобилите си и започнали да разговарят на висок тон с 2 другата страна по спора, като викали и обиждали същите. По агресивно се държал братът на жалбоподателя, а именно - Т. М.. Полицейските служители Й. М. и Ш. М. многократно разпоредили на Т. М. и Т. М. да влязат в автомобилите си, с оглед предотвратяване на задълбочаване на конфликта между двете групи, но те не изпълнили тези разпореждания. Т. М. бил задържан от органите на МВР, като малко след това брат му – свидетелят Т. М. преместил своя автомобил на около 20 метра и паркирал същият на ул.

„Булаир“. След това всички се явили РУ – ****** за изясняване на случая, а задържаният на място Т. М. бил транспортиран до РУ с патрулен автомобил.

На същата дата е съставен АУАН серия *** № ****** по отношение на жалбоподателя Т. А. М., който е връчен на последния. Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства, установени чрез гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Й. Д. М., Ш. Е. М., Т. А. М., С. С. С. и А. Д. А.; от писмените доказателства - заверено копие на Справка за собственост на лек автомобил марка „******“, модел „***“ с рег.******; заверено копие на Заповед № ******/***** г.; заверено копие на Заповед № ****/*** г.; Акт за установяване на административно нарушение Серия *** № ****** от ****** г.; Наказателно постановление № ****** от ***** г.; заверено копие на Докладна записка с рег. № ****** от ****** г. (****/*** от ***** г.); заверено копие на Докладна записка с УРИ № *****/***** г.; заверено копие на Докладна записка с рег. № ****** от ****** г.; заверено копие на Заповед за конвоиране на лице от ****** г.; заверено копие на Протокол от проведен инструктаж на конвоен наряд с УРИ № *******/****** г.; заверено копие на Заповед за задържане на лице с рег. № ****** от ****** г.; заверено копие на Протокол за обиск на лице от ****** г.; заверено копие на Декларация за правата на задържано лице от ****** г.; заверено копие на Карта за медицинско освидетелстване на лице, пребиваващо в помещение за задържане от ****** г.; Удостоверение от ОД на МВР-****** от ***** г.; както и от вещественото доказателство - 1 брой диск, съдържащ записи от „боди“ камера на полицейски служител.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Разгледана по същество, същата е основателна.

Отговорността на жалбоподателя е реализирана за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, който вменява задължение на водач на МПС, при подаден сигнал за спиране от контролните органи, да спре в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Приложена е санкционната норма на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, предвиждаща да се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и с глоба от 200 лева водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.

В конкретния случай жалбоподателят е санкциониран за това, че е 3 отказал да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението, а именно – излиза от автомобила без разрешение на контролния орган. От доказателствата по делото не се установи Т. М. да е осъществил от обективна страна така вмененото му нарушение.

Безспорно е установено, че на инкриминираната дата в гр. ******, на кръстовището на ул. „Сан Стефано“ и ул. „Булаир“ е бил подаден сигнал за спиране от полицейски служител, който е орган за контрол и регулиране на движението по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП, като на посочения сигнал жалбоподателят е спрял управлявания от него лек автомобил марка „******“, модел „***“ с рег.******, след което веднага е излязъл от автомобила и започнал да вика и обижда другата страна в конфликта.

Посочените обстоятелства се установяват от приложената по делото Заповед № ****/*** г., с която служителят на МВР, който е спрял за проверка автомобилът на жалбоподателя е определен да осъществява контролна дейност по Закона за движение по пътищата. От показанията на свидетелите Й. М., Ш. М., А. А. и С. С. се установява, че жалбоподателят е спрял автомобила си при подадения сигнал; че веднага е излязъл от същият и започнал да вика и да обижда насрещната страна по възникналия по – рано спор; както и че многократно му е било разпоредено от полицейските служители да влезе в автомобила си, но той не е изпълнил тези разпореждания. В тази насока показанията на посочените свидетели се подкрепят от писменото доказателство - изготвената на същата дата докладна записка, в която са описани действията на жалбоподателя. Съдът кредитира показанията на посочените свидетели, тъй като те взаимно се допълват и се подкрепят от посоченото писмено доказателство. Съдът не кредитира показанията на св. Т. А. М. в частта в която посочва, че полицейските служители не са им разпореждали да влизат в автомобилите си, тъй като противоречат на всички останали събрани доказателства, а и съдът отчете заинтересоваността на същия от изхода на делото, предвид роднинската му връзка с жалбоподателя.

От събраните доказателства обаче не се установи, че полицейските служители са разпоредили на жалбоподателя Т. М. да не излиза от автомобила си, за каквото нарушение е санкциониран. Нито в показанията на свидетелите, нито в изготвената на същата дата докладна записка е посочено, че подобно разпореждане е било издадено спрямо жалбоподателя. Поради това настоящата инстанция намира, че жалбоподателя неправилно е бил наказан за осъществено поведение, за което не му е било издадено разпореждане да не извършва.

Дори и да бе извършено описаното в наказателното постановление нарушение, в случая е налице друго самостоятелно основание за отмяна на същото, тъй като санкционната разпоредба – чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП, не е приложена правилно. В действащата редакция на същата към ****** г. е предвидено, че нарушителят се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и с глоба от 200 лева, а с обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя са наложени наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец и наказание „глоба“ в размер на 25.56 евро (49.99 лева), т.е. не са наложени предвидените в закона наказания. В конкретния случай не е съобразена от 4 наказващия орган настъпилата промяна в чл. 175, ал.1 от ЗДвП, обн. в ДВ, бр.

64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.

От посоченото се налага извода, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Следва да се отбележи, че действително е налице противоречие в събраните доказателства относно обстоятелствата, кой автомобил се е движел първи – на Т. М. или Т. М., в момента, в който са били спрени за проверка, както и дали са били конвоирани или следвани от полицейски екип до пристигането им на адреса, но тези обстоятелства нямат отношение към нарушението, за което е наказан жалбоподателят, поради което не следва и да бъдат коментирани.