Определение № 12 от 23.01.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12 гр. Варна, 23.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Д.а

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев като разгледа докладваното от Павлина Г. Д.а Въззивно частно наказателно дело № 20253000600013 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 249 ал. 3 вр. ал. 2 от НПК.

С определение от разпоредително заседание проведено на 10.01.2025 г. по НОХД № 481/2024 г. състав на ОС-Търговище е оставил без уважение молбата на С. М. Д. чрез повереника му – адв. К. Х. /АК Русе/ конституирането му като частен обвинител в наказателното производство.

Така постановения съдебен акт е обжалван от повереника – адв. К. Х. с доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението. В подкрепа на твърденията се прави тълкуване на нормата на чл. 76 от НПК във връзка с разпоредбите на Закона за наследството в светлината на ТР № 1/2016г на ВКС на общото събрание на НО, ГО и ТО във връзка с Постановление № 4/61г и Постановление № 5/69 г., на Пленума на ВС. Прави с е искане въззивната инстанция да отмени атакуваното определение.

Варненският Апелативен съд, като взе предвид изложените в частната жалба оплаквания, провери изцяло материалите по делото и правилността на атакувания съдебен акт и за да се произнесе, взе предвид следното:

1

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна в срока по чл. 342, ал. 1, вр. чл. 249, ал. 3 НПК, т. к. отказът да бъде конституиран частен обвинител подлежи на обжалване по реда на глава ХХІІ от НПК , доколкото това право не може да бъде реализирано извън наказателния процес, поради което е допустима, а по същество е неоснователна.

Производството по НОХД № 481/2024 г. по описа на ТОС е образувано по внесен обвинителен акт срещу подсъдимия Х.А.Х. за извършено престъпление по чл. 343, ал. 4, предл., алт. 2 и предл. 2, ал. 2 във вр. с ал. 3, б.

„б“, предл. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.

В проведеното на 10.01.2025 година разпоредително заседание , повереникът на С. М. Д. – адв. К. Х. е направила искане за конституирането му като частен обвинител в наказателното производство, т. к. същият се явява „пострадал“ по смисъла на чл. 76 от НПК, доколкото е племенник на пострадалия в резултат на деянието И.Д. – син на покойната му сестра М.Д. поради което същият е претърпял морални болки и страдания от настъпилата му смърт, като и че е установил особена връзка с него. Първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата, позовавайки се на Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. на ВКС по Тълкувателен дело № 1/2016 г. ОСНГТК, по силата на което молителят няма законоизискуемата материалноправна легитимация.

Съставът на въззивната инстанция изцяло споделя становище на ОС Търговище, като съображенията му за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от НПК, пострадал е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението. В наказателния процес, такива лица, съгласно ТР № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС, са изброени в постановление № 4/25.05.1961 г. на Пл. ВС и Постановление № 5/24.11.1969 г. на Пл. ВС, както и от братята и сестрите на починалия и от неговите възходящи и низходящи от втора степен. В случай на смърт на някое от тези лица, това право преминава върху техните наследници, съгласно, цитираната от жалбоподателя С. Д. разпоредба на чл. 74, ал. 2 от НПК.

Действащият НПК „регламентира фигурите на гражданския ищец и на частния обвинител, основавайки ги на един общ фундамент - фигурата на пострадалия в наказателния процес, който е претърпял имуществени и/или 2 неимуществени вреди от престъплението. От друга страна, като се има предвид, че въпросът за определяне на кръга на лицата, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена при непозволено увреждане смърт на техен близък, няма нормативно разрешение, а се основава на постановките, съдържащи се в тълкувателната практика на върховната съдебна инстанция. Липсва понастоящем разлика в процесуалната правоспособност на едно лице да участва в досъдебното производство като пострадал, а в съдебната фаза като граждански ищец и/или частен обвинител. Аргументите за този извод се съдържат в самия процесуален закон, доколкото и за трите фигури процесуалната правоспособност е очертана по идентичен начин - „лице, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението.“ Т.е. характеристиката на субекта, осъществяващ частното обвинение е ограничена до това, че той е пострадал от престъплението, понесъл е имуществени и/или неимуществени вреди (чл. 76 НПК), като по аналогичен начин е характеризирана и фигурата на гражданския ищец в чл. 84, ал. 1 НПК.

Разликата в режима, на който са подчинени тези процесуални фигури в наказателното производство е свързана единствено с вида на субекта, който може да участва в едното и в другото качество и характера на производството.

В настоящият случай, качеството на пострадало лице, видно от приложеното по делото удостоверение за наследници, има само С. А. Д. - брат на починалия И.Д. и то при установени данни за престъпление. Лицето М. А.а Д.а - майка на жалбоподателя С. Д. и сестра на починалия Д., е починала преди последния, поради което тя не може да има качеството на пострадал липсва субект на това право да се конституира като пострадало лице, ergo – налице е невъзможност жалбоподателят С. Д. да претендира, че е наследник на пострадало лице, тъй като майка му не е преживяла брат си - починалия И.А. Д.. От тук произтича и липсата на материална легитимация на жалбоподателя С. Д. да се конституира като ч. обвинител в настоящото наказателно производство, тъй като не е от кръга на лицата, имащи това право. В тази насока е и съдебната практика.

Категорично в наказателния процес не може да намери приложение цитираната от жалбоподателя разпоредба на чл. 10, ал. 2 от Закона за наследството, т. к. последната има отношение към правоотношения, свързани само с имуществени и то прехвърляеми права от наследодателя. Очевидно е, че правото да се конституира като ч. обвинител в наказателния процес не е нито имуществено, нито прехвърлимо право.

Аргументите, развити в цитирания в жалбата съдебен акт в подкрепа на твърденията за неправилност на акта на ТОС, не се споделят от настоящата инстанция – този акт не е нито задължителен за съда, нито е актуален, с оглед на последващо произнасяне на АпС София /Определение № 229 от 29.02.2024 г. на САС по в. ч. н. д. № 260/2024г./

3

С оглед на изложеното по-горе, определението, с което ТОС е отказал конституиране на С. Д. като частен обвинител в наказателното производство се явява правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено в тази му част.

Водим от горното и на основание чл. 345, ал. 1 вр. чл. 249, ал. 3 от НПК, Варненският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от разпоредително заседание проведено на 10.01.2025 г. по НОХД № 481/2024 г. на ОС-Търговище в частта, в което е оставена без уважение молбата на С. М. Д. чрез повереника му – адв. К. Х.

/АК Русе/ з а конституирането му като частен обвинител в наказателното производство.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4