Решение № 1595 от 13.11.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1595 гр. Варна, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20233110200481 по описа за 2023 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от Н. П. Д. против НП № 22-0819-006453/ 15.12.2022 г. на Началника на група в сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл. 179, ал.2, във вр. с ал.1 т.5, пр. 4 от ЗДвП й е наложено наказание „Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 50, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се оспрова посочената в НП фактическа обстановка. Излагат се твърдения, че произшествието е настъпило по изключителна вина на другия водач, а именно – шофьорът на автобуса с украинска регистрация, който без да подаде светлинен сигнал, извършил движение с управляваното от него МПС, като преминал от дясна в лява пътна лента и по посочения начин избутал управлявания от Д. автомобил, вследствие на което е настъпило произшествието. Сочи се, че след пристигане на органите на реда, на място не е присъствал преводач, което според възз. Д. представлява процесуално нарушение доколкото част от участниците в произшествието не са владели български език. Навежда доводи, че административнонаказателното производство не е водено обективно, тъй като не са снети обяснения от придружаващите жалбоподателката лица. Иска се НП да бъде отменено и в полза на въззивника да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение, както и паричната сума изплатена във връзка с изпълнение на наложеното с НП 1 административно наказание „Глоба“.

В съдебно заседание възз. Д., редовно призована не се явява, представлява се от адв. Т., която поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено с оглед на посочените в жалбата доводи.

Навеждат се доводи за опорочаване на административно-наказателното производство предвид отсъствието на снети обяснения от водачите, участвали в настъпилото произшествие и на свидетели, възприели събитието. Формира се извод, че установената в хода на административно-наказателното производство фактическа обстановка е неясна и непълна, тъй като при снемане на обяснения от полицейските служители, посетили на местопроизшествието, не е използван преводач. Предвид допуснатите пороци според процесуалния представител на въззивника обвинението, визирано в НП, е останало недоказано. Иска се НП да бъде отменено и в полза на жалбоподателката да се присъдят сторените от същата разноски за адвокатско възнаграждение и за заплащане на административната санкция, която й е наложена.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпили са писмени бележки от юк Лукова, с които се излага становище, че административнонаказателното производство е проведено правилно и законосъобразно и предвид доказаността на нарушението, основателно е ангажирана административнонаказателната отговорност на въззивника. Адресира се до съда искане НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и да се присъди в полза на ОД на МВРВарна юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 05.09.2022 г., около 19.20 часа възз. Н. Д., придружавана от свид. Г.П. и свид. К.К. управлявала л.а. Ауди с рег. № В 0183 НА, собственост на Н.Г., в гр. Варна, по бул. Цар Освободител в посока – гр. Добрич. Когато достигнала до пътен възел Летище – Варна жалбоподателката не намалила скоростта, с която се движил управлявания от нея автомобил и не спряла същия преди да навлезе в кръстовището, с оглед спазване указанието на поставения преди кръстовището пътен знак Б2.

Междувременно по път обозначен със знак за предимство преди кръстовището, навлизащ в същото от лявата страна спрямо пътя на движение на Д., се движел автобус „Мерцедес“ с украинска регистрация, с рег. № СЕ1721ВО, който свид. Д. не пропуснала. Двете превозни средства навлезли едновременно в кръстовището, като траекторията на движението им се пресекла. С цел избягване на удара с навлезлия в кръстовището автобус, възз. Д. отклонила управляваното от нея превозно средство вдясно, вследствие на което последвал удар в предна дясна част на управляваното от нея МПС в прилежащата мантинела, а впоследствие автомобилът се отклонил надясно и настъпил удар между предна лява част на автомобила и странична дясна част на 2 автобуса. Зад автомобила на възз. Д. се движело превозно средство, в което се намирал свид. И. С.. Същият възприел поведението на възз. Д. и настъпилото произшествие, а придружаващо го лице, което не е установено по делото, подало сигнал за случая на телефонен номер 112.

По постъпилия сигнал на място бил изпратен екип на сектор ПП при ОД на МВР – Варна в състав – свид. П. С. и свид. С. С.. Същите извършили оглед на местопроизшествието и на двете превозни средства, участвали в инцидента и снели обяснения от водачите, а исвд. С. съставил протокол за ПТП. Водачът на автобуса с украинска регистрация владеел български език в степен, позволяваща му да проведе разговор с полицейските служители относно процесните събития. Същевременно свид.

П. С. имал нужните познания по руски и английски език, с помощта на които били изяснени обстоятелства, които украинският водач не посочил на български език.

При така установените факти, свид. С. съставил на възз. Д. АУАН за нарушение на чл. 50 ал.1 от ЗДвП за това, че на 05.09.2022 г. около 19.20 ч. в гр. Варна по бул. Цар Освободител, до пътен възел „Летище“, в посока гр Добрич управлявала л.а. Ауди с рег. № В 0183 НА, собственост на Н.Г. с ЕГН: **********, като при наличие на пътен знак Б2 от ЗДвП не пропуска и е блъснат от движещия се по път с предимство сигнализиран с пътен знак Б3 автобус „Мерцедес“ с украинска регистрация, с рег. № СЕ1721ВО.

Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 179 ал.2, вр. с чл. 179 ал.1 т. 5 пр.4 от ЗДвП е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника като му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителя – свид. Сименов, свидетеля по акта – С. С., очевидецът на произшествието – И. С.. По искане на процесуалния представител на въззивника в качеството на свидетели са разпитани придружаващите последната лица в деня на инцидента – Г.П. и К.К.Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото .

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна. Като взе предвид, че видно от разписката, съдържаща се в НП, екземпляр от последното е 3 връчен на лице, различно от възз. Д., за което няма доказателства да е надлежно упълномощено от последното, съдът намери, че жалбата се явява депозирана в срок, поради липса на доказателства за датата на връчване на НП, по отношение на която тежестта на доказване се носи от АНО.

Наказателно постановление № 22-0819-006453/ 15.12.2022 г.. е издадено от компетентен орган, видно от заповед № 8121з- 1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.

В хода на административонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

Съдът не споделя становището на жалбоподателя и неговия процесуален представител за допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с ограничаване правото на защита на последния, предвид изложените в жалбата доводи.

Посочените доводи, свързани с пълнотата и обективността на извършеното разследване на спорните факти в т.ч. ползването на преводач при снемане на сведения от лица – очевидци на процесното събитие, биха могли да влияят единствено върху обосноваността на издаденото НП.

Друг е въпросът, че участието на преводач в административно-наказателното производство дори по отношение на нарушителя не е абсолютно задължително предвид трайната съдебна практика.

В чл. 1 ал.3 от Директива 2020/64/ЕС на Европейския парламент и на съвета относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство е регламентирано , че когато законодателството на държавата-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателно- правни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред такъв съд, настоящата директива се прилага единствено за производството по обжалване пред този съд. Следователно съгласно цитираната разпоредба от Директива 2010/64/ЕС, в хода на административно-наказателното производство не е абсолютно задължително назначаването на преводач. Нещо повече, в т. 16 от Преамбюла към Директивата изрично е посочено, че в случаите на пътнотранспортни нарушения, извършвани в широк мащаб и които могат да бъдат установени след пътнотранспортна проверка /каквото е настоящото нарушение/ не може да се изисква компетентния орган да гарантира всички права съгласно тази директива.

4

Съдът счита, че в хода на административно-наказателното производство е изяснена фактическата обстановка по случая и правилно въз основа на констатираните факти административно-наказващият орган е приложил материалния закон.

Безспорно установено е по делото, че жалбоподателката се е движила по бул.

Цар Освободител в посока гр. Добрич, който до пътен възел Летище – Варна е сигнализиран от знак „Б-2”, определящ дължимото поведение на водача в насока – спиране и пропускане на движещите се по пътя с предимство автомобили. Навлизайки в посоченото кръстовище, независимо от наличието на друг движещ се по пътя с предимство автомобил,без да го пропусне възз. Д. е нарушила правилата, визирани в чл. 50, ал.1 от ЗДвП. При формиране на изводите си съдът съобрази показанията на свид. С. и свид. С., които кореспондират помежду си и със събрания по делото доказателствен материал. Същевременно съдът установи, че възприятията на свид. Г.П. и К.К. не спомагат за изясняване на релевантните по делото факти, доколкото лицата не излагат данни за събитията, касаещи самия пътен инцидента, а заявяват, че са възприели обстоятелства непосредствено след произшествието. Друг е въпросът, че показанията им са лишени от необходимата доза достоверност, с оглед наличието на противоречиви твърдения относно мястото на настъпване на инцидента, предвид изявлението на свид. К., че произшестввието не е настъпило на кръстовище съотв. с оглед колебанията на свид. П. относно мястото на реализиране на инцидента, доколкото същият сочи в с.з. „Не си спомням по коя улица се движеше автомобила ни, както и автобуса…не си спомням вече къде беше настъпило ПТП, дали е било на кръстовище или улица, не мисля, че е било кръстовище“.

От друга страна, от показанията на свид. С., които са вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи на писмените материали по АНП и показанията на свид. С., е безспорно установено, че пътният инцидент е настъпил в рамките на кръстовището, посочено в НП вследствие поведението на възз. Д.. В тази връзка свидетелят заявява пред съда: „Автомобилът не спря на знак „стоп“, навлезе в кръстовището, както беше с висока скорост и след като се удари в мантинелата се удари в бял автобус с украинска регистрация. Автобусът не се е изпречвал на пътя на автомобила, защото автобусът беше с предимство.“.