Решение № 2288 от 12.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2288 гр. Пловдив, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20245330112355 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу Т. Б. Д., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: 361,39 лева – главница по Договор за паричен заем № ******, сключен между „Сити кеш“ ООД и ответника, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 14.06.2023 г., 14,18 лева – договорна лихва за периода 10.08.2022 г. – 13.10.2022 г., 159,36 лева – обезщетение за забава за периода 11.08.2022 г. – 28.02.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление в съда – 28.02.2024 г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1925/29.02.2024 г. по ч. гр. д. № 3751/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, I гр. с-в.

В исковата молба се твърди, че на 28.07.2022 г. между „Сити кеш“ ООД, като заемодател, и ответника Т. Б. Д., като заемател, е сключен Договор за 1 паричен заем №******по силата на който била предоставена сумата в размер на 400 лева. Посочва се, че общият размер на заема възлизал на сумата от 420,42 лева, при договорна лихва в размер на 20,42 лева, като следвало да бъде върнат на 11 броя седмични вноски, от които една вноска в размер на 3,12 лева и 10 вноски в размер на 41,73 лева, с първа вноска на 04.08.2022 г. и последна на 13.10.2022 г. Изтъква се, че ответникът не изпълнявал в срок задължението си за заплащане на погасителните вноски, поради което било начислено обезщетение за забава в размер на 159,36 лева. Сочи се, че на 14.06.2023 г. е подписано Приложение 1 към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 14.06.2023 г., сключен между „Сити кеш“ ООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на което били прехвърлени и посочените вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Излагат се твърдения, че цесията била съобщена на длъжника. За събиране на посочените вземания ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 3751/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив. По делото била издадена Заповед № *****г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, която била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и се обосновава правен интерес от предявяване на настоящата искова претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Т. Б. Д., чрез пълномощник – адв. Г. М., в който е изразено становище за неоснователност на предявените искове. Изложени са съображения, че процесният договор за кредит е недействителен поради нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди се, че в клаузата на чл.

5, ал. 2 от договора е уговорена неустойка, която не е включена в размера на ГПР. Наред с това се сочи, че посочената клауза е неравноправна и противоречаща на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Изтъква се, че с уговорената неустойка се цели неоснователно обогатяване на кредитора. Оспорва се и наличието на валидно уведомяване на ответника за извършената цесия. По наведените доводи се моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът от фактическа страна установява следното:

2

От приложеното ч. гр. д. № 3751/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, I гр. с., се установява, че е образувано по подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите, предмет на настоящото дело, като е издадена заповед № ***** г. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. В законоустановения едномесечен срок е предявен настоящият иск, като е налице пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Предвид изложеното предявените искове се явяват допустими.

По делото е представен Договор за потребителски кредит № ****** г., сключен между „Сити Кеш“ ООД, като кредитор, и Т. Б. Д., като кредитополучател. По силата на сключения договор на ответника е предоставена в сумата в размер на 400 лева, която следвало да върне на 11 погасителни вноски, с падеж на последната вноска – 04.08.2022 г. и обща сума за плащане – 420,42 лева. Отразеният в договора годишен лихвен процент е 40,05 %, а ГПР – 49,78 %.

Съобразно чл. 5 от Договора страните са постигнали съгласие кредитът да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: 1) безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължения в размера на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или 2) поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят на следните, кумулативно поставени изисквания: при един поръчител - същият да има осигурителен доход в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; при двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата за страната; да не е/са поръчител/и по други договори за заем, сключени със кредитора; не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени със кредитора, по които е налице неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, 3 съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход.

Съобразно чл. 11, ал. 1 от Договора при неизпълнение на горепосоченото задължение в тридневен срок, считано от сключване на договора, кредитополучателят дължи неустойка в размер от 118,58 лева.

Видно от приложеното към исковата молба препис-извлечение от Приложение № 1 от 14.06.2023 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 14.06.2023 г., вземанията по процесния договор за кредит с а прехвърлени на ищеца от първоначалния кредитор „Сити Кеш“ ООД.

Цедентът е делегирал право на цесионера да уведоми длъжника за така осъщественото прехвърляне на вземането, което се установява от представеното пълномощно, потвърждение за цесията и уведомление до ответника Д. за осъществената цесия.

За изясняване на делото от фактическа страна по делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, от която се изяснява, че ответникът Т. Б. Д. е получил сумата в размер на 400 лева. Същият е направил плащания по договора в общ размер на сумата от 98 лева, разпределена както следва: 38,61 лева – главница, 6,24 лева – договорна лихва, 53,15 лева – неустойка.

Посочено е, че към момента на изготвяне на заключението размерът на задълженията по договора по пера е както следва: главница – 361,39 лева, договорна лихва – 14,18 лева, неустойка – 65,43 лева, лихва за забава до 14.06.2023 г. – 127,72 лева, лихва за забава от 14.06.2023 г. до 01.03.2025 г. – 85,36 лева. Вещото лице е констатирало, че размерът на ГПР при включване на неустойката в размер на 118,58 лева възлиза на 1401,27 %. Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно изготвено, с необходимите знания и умения, и обосновано.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна счита следното:

Най-напред по отношение на материалноправната легитимация на ищеца съдът намира, че съобразно представените по делото писмени доказателства във връзка с извършената цесия се установява, че първоначалният кредитор „Сити Кеш“ ООД прехвърля вземанията по сключения с ответника договор за кредит на ищеца „Агенция за събиране на 4 вземания“ ЕАД, поради което именно последният е титуляр на процесните вземания. По делото не са представени доказателства, че цесията е съобщена на длъжника, доколкото изпратеното до същия уведомително писмо не е получено от него, но съдът намира, че поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане /така Решение № 198 от 18.01.2019г. по т.д. № 193/ 2018 на I- во т.о. на ВКС;

Решение № 114 от 07.09.2016г. по т.д. № 362/ 2015г., на ВКС, Т.К., I I - ро отделение./ Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира, че длъжникът следва да се счита редовно уведомен за прехвърлянето на вземането и това да се приеме на основание чл. 235, ал. 2 ГПК като правнорелевантен факт, настъпил в хода на процеса.

От фактическа страна по делото безспорно се доказа, че между „Сити Кеш“ ООД, в качеството на кредитор, и Т. Б. Д., като кредитополучател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на потребителски кредит. Първоначалният кредитор е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните по договора имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - Закон за потребителския кредит. Съобразно чл. 4, ал. 1, т. 6 ЗПК разпоредбите на закона не се прилагат за договори за кредит със срок за погасяване на задължението до три месеца и при които се дължат незначителни разходи. В случая срокът за погасяване на задълженията по кредита е 11 седмици, но разходите по кредита не са незначителни с оглед интересите на потребителя, доколкото при предоставена сума в размер на 400 лева му е начислена неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение в размер на 118,58 лева.

5

Съобразно разпоредба на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В случая в отговора на исковата молба са наведени доводи за недействителност на процесния договор поради противоречието му с чл. 11, т.

10 ЗПК, които следва да бъдат разгледани съвместно с твърденията за нищожност на клаузата за неустойка, доколкото са неразривно свързани.

Разпоредбата на чл. 5 от договора възлага в тежест за кредитополучателя да осигури едно от обсъдените по-горе обезпечения. Прочитът на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за потребителски кредит, налага разбирането, че по своето същество тя представлява скрито възнаграждение за кредитора, което последният е прикрил, обозначавайки го като неустойка. Изискванията, които посочената клауза от договора въвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит.