Решение № 107 от 25.06.2026, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. гр.Мадан, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20265430100208 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба от С. К. С. против „Стик-Кредит" АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 300,00 евро, представляваща недължимо платени лихва и неустойка по Договор за потребителски кредит № * от 07.06.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 07.06.2022г. между С. К. С. като кредитополучател и „Стик-Кредит" АД, ЕИК * като кредитор е сключен Договор за потребителски кредит № * при следните параметри: Размер на кредита: 2 000,00 лева, Срок за погасяване: 24 месеца, Лихвен процент по кредита: 25,2 %, Годишен процент на разходите: 28,32 %, Обща сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит:

2698,06 лева, Обезпечения: Да - поръчител или банкова гаранция. Съгласно чл.17 ал.2 от договора В случай, че Страните са договорили обезпечение, потребителят следва, в срок до 3 (три) дни от сключване на настоящия договор, да : осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл.138 и следващите от ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по настоящия договор, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други или предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по настоящия договор (включва главница, 1 лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най- малко 30 (тридесет) дни след падежа на последната вноска. Съгласно чл.27 ал.1 от договора в случай, че потребителят не изпълни задължението си посочено в чл.17, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9 % (нула цяло и девет на сто) от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. В резултат на уговарянето на неустойката кредитополучателят дължи на кредитора и сумата от 2537,68 лв, която е почти в размер на отпуснатата заемна сума. Сочи, че уговорената неустойка по договора е нищожна на основание чл.26 ал.1 ЗЗД, както и на друго основание - чл.146 ал.1 от Закона за защита на потребителите във вр. чл.143 т.5 от ЗЗП, тъй като се дължи на основание неравноправна клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Ищецът се позовава на TP № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК, като сочи, че уговорената неустойка излиза извън придадените й санкционна, обезщетителна и обезпечителна функция, тъй като същата при пораждане на задължението е уговорена да бъде по естеството си източник на неоснователно обогатяване. Твърди, че в случая следва да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК, който гласи, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната хипотеза в този процент трябва да е включена и неустойката, следователно годишният лихвен процент няма да е 25,2 %, както е записано, а следва да е по-голяма число, ако в него участва и вземането от 2537,68 лева, формално уговорено като неустойка. Нарушен бил чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент. Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участва и сумата от 2537,68 лева, изразена като процент. Това не било сторено в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. При сключването на Договор за потребителски кредит № * от 07.06.2022г. било допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 11, т. 9 и т.10 от ЗПК и заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото са посочени размери на ГЛП и ГПР, които не отговарят на действителните такива. Предвид това и след като коментираните клаузи на процесния договор за кредит като нищожни не пораждат правно действие, то договорът за кредит се явява недействителен на основание чл. 22 във вр. чл.

11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото сключване. Ищецът се позовава на Решение от 21.03.2024г. на СЕС по дело № C-714/22. Имайки предвид последиците на недействителността, съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят дължи връщане само на чистата стойност по кредита - 2 000,00 лева, но не и лихви или други 2 разходи. В изпълнение на Договор за потребителски кредит № * от 07.06.2022г. С. С. е заплатил на ответника сумата от 2 589,19 лева, посредством следните плащания: на 03.07.2022г. - 218,09 лв., 05.08.2022г. 218,09 лв., 06.09.2022г. - 218,09 лв., на 09.09.2022г. - 1934,92 лв. Поради недействителността на договора за заем за него е възникнало задължение за връщане само на чистата сума, която е получил по него - 2 000,00 лева, а не на лихви и други разходи. Следователно, разликата между заплатената сума от 2 589,19 лева до дължимата от 2 000,00 лева в размер на 589,19 лева, равняваща се на 301,25 евро, била платена при начална липса на основание. По изложените съображения моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Сочи, че ищецът упражнява правото си на иск в условията на злоупотреба с право предвид обстоятелството, че подал пет напълно идентични искови молби, с които се оспорва една и съща клауза за заплащане на неустойка, която страните неколкократно са уговорили в сключените между тях множество договори.

Моли за обединяване на производствата пред РС Мадан. При условията на евентуалност, в случай че делата не бъдат съединени моли при успешен развой на делото за ищеца, в полза на същия да не бъдат присъждани разноски за повече от едно производство. Взема становище за неоснователност на предявения иск. Сочи, че по отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания. Както в договора за потребителски кредит, така и в издадения стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити ясно е посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият, а именно от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти. Уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР. Кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. От своя страна, неустойката е проявление на свободата на договаряне между страните, като в настоящия случай е уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора. Изхождайки от волята на страните и от закона, ставало ясно, че е изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР.

Оспорената от ищеца неустойка е била уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си поне едно от следните обезпечения - банкова гаранция или поръчител, отговарящ на посочените в договора условия. Дори да не е могъл да обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема по силата на клаузата от договора, задължаваща го да предостави обезпечение по кредита, кредитополучателят е разполагал с цели 14 /четиринадесет/ дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК, информация за което е получил още със Стандартния европейски формуляр. В случая вместо да упражни някое от договорно и законоустановените си права още при сключване на първия договор с ответното дружество - да се откаже от договора, да поиска 3 удължаване на срока за предоставяне на обезпечение или за замяната му с друг вид, потребителят по своя инициатива е сключил множество договори с уговорка за плащане на неустойка, респективно при идентични условия. При сключването на всеки следващ договор потребителят е бил наясно с условията за предоставяне на обезпечение и за плащането на неустойка, в случай че обезпечение не бъде осигурено, но въпреки това е изтеглил заемните суми и се е ползвал от тях Твърди, че това е в пряко противоречие с добросъвестността, която страните си дължат в преддоговорните отношения по чл. 12 ЗЗД и универсалния принцип, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение. От неоснователността на доводите за нищожност на договорите в цялост и за недействителност на неустоечната клауза следва и неоснователност на иска за връщане на даденото по договора, респективно клаузата за неустойка. Не оспорва, а признава получаването 71.51 евро над чистата стойност на кредита по Договор № 880602, на 300 евро над чистата стойност на кредита по Договор № * и на 145 евро над чистата стойност на кредита по Договор № 1205126, но твърди, че договорите и отделните им клаузи са действителни по изложените в настоящия отговор съображения, поради което в полза на кредитодателя е налице валидно правно основание да задържи плащанията по договорите.

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно по делото е, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № * от 07.06.2022г, както и че ищецът е заплатил в полза на ответника сумата от 300 евро над чистата стойност на кредита.

Параметрите на сключения между страните договор се установяват от представения в заверено копие Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № * от 07.06.2022г, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 2000 лева, при лихвен процент 25.2%, ГПР 28.32%, обща сума дължима от потребителя 2698,06 лева, срок за погасяване 24 месеца, както и обезпечение по договора – поръчител или банкова гаранция. Съгласно чл. 17, ал. 1 от договора потребителят следва в тридневен срок от сключването на договора да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се сключването на договор за поръчителство, с който третото лице се задължава да отговаря за изпълнение на всички задължения по сключването на договора или предоставяне на банкова гаранция в размер на всички задължения на потребителя по договора. Банковата гаранция и поръчителя следва да отговарят на записаните в ОУ изисквания. Съгласно чл.

27, ал.1 от договора в случай че потребителят не изпълни задължението си за предоставяне на обезпечение дължи неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено обезпечение. Съгласно погасителния план към договора общо дължимата сума по кредита включваща лихва, главница и неустойка възлиза на 5235,74 лева, а месечната вноска с вкл. неустойка 218,16 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, 4 разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Ответникът- кредитодател е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор между страните по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК. Според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.