Решение № 144 от 02.04.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Пазарджик, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20255200500647 по описа за 2025 година

С решение №174 постановено на 09.06.2025г. по гр.дело № 544 по описа на Районен съд Велинград за 2024г., Велинградският районен съд е отхвърлил предявения от „Дженерали Застраховане“ АД с ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление на дейността: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68 частичен иск на основание чл. 415, във вр. с чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 213, във вр. с чл. 274, ал. 2 от КЗ /отм./ за признаване за установено, че ответникът И. П. Г. с ЕГН **********, с адрес: с. ****, дължи на ищеца сумата от 10 000 лв. /десет хиляди лева/, представляваща част от регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 40000 лв., по щета 210263869, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.07.2023 г., за което е издадена Заповед № 344/21.07.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 692/2023 г. по описа на Районен съд-Велинград, като неоснователен.

Присъдени са сторените съдебни разноски.

1

С въззивна жалба ищецът в първоинстанционното производство „Дженерали застраховане“ АД ,подадена в срока по чл. 259,ал.1 от ГПК обжалва решението с изложени твърдения за неговата неправилност. Изводите на първоинстанционния съд за липсата на виновно противоправно поведение на водача на мотоциклета са неправилни. Въззивникът твърди, че водачът на мотоциклета е предприел маневра изпреварване или заобикаляне на лекия автомобил по небезопасен, нерагламентиран начин при нарушаване на разпоредбите на ЗДвП и в частност : неправилно изпреварване, неспазване на дистанция и невъзможност за спиране при възникнала опасност. Искането е решението като неправилно да бъде отменено, а предявения иск като основателен да бъде уважен.

Въззиваемата страна И. П. Г., чрез пълномощника си – адв. М.- САК , оспорва твърденията за неправилност на решението,с искане същото да бъде потвърдено.

Окръжен съд Пазарджик, съобрази следното :

Изнесеният във въззивното производство спор не касае установените от първоинстанционния съд обстоятелства, както следва:

На 03.05.2015 г. в гр. Хасково А. К. М. е управлявала МПС „Опел Астра“ с рег. № ****, като е нарушила правилата за движение по пътищата – а именно: чл. 6, т. 1 от ЗДвП, чл. 63, ал. 2, т. 2от ППЗДвП и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, при което е настъпило ПТП, вследствие на което са причинени телесни увреждания на Б. Г. – средна телесна повреда и на И. Г. – средни и тежка телесна повреда. Тези факти са установени с влязла в законна сила присъда постановена по нохд № 213 / 2017г. по описа на РС Хасково. От мотивите на присъдата се установява също така, че произшествието и уврежданията са причинени при условията на независимо съпричиняване с И. Г.. Лек автомобил „Опел Астра“, управляван от М., към момента на ПТП е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ищцовото дружество „Дженерали Застраховане“ АД. Към 03.05.2015г. Г. не е бил правоспособен водач.

Пострадалата Б. Г. е предявила пряк иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ срещу ищцовото дружество, който е уважен за сумата в размер на 40 000,00 лева – обезщетение за неимуществени вреди, която сума изцяло й е заплатена на 04.12.2019г.

2

Спорният въпрос между страните, предмет на въззивната проверка, е налице ли е съпричиняване в деликта?.

От заключението на съдебно – автотехническата експертиза, изготвено от вещо лице инж. П. К. се установява, че произшествието е било предотвратимо при условие, че водачът на лекия автомобил не предприема маневра „ завой на ляво“ на участък, в който е налична маркировка тип „М2 – двойна непрекъсната линия“, а отбие и спре движението на автомобила в дясната лента за движение, пропусне мотоциклетиста , след което извърши маневра „ завой на ляво“, при условие, че не създава опасност за останалите участници в движението.

Вещото лице посочва, че в момента, в който водачката М. е предприела маневрата „ завой на ляво“ не е имала техническата възможност да спре движението на автомобила, който управлява преди зоната на удара. В същият този момент, маневрата е попаднала в зоната на пълния спирачен път на мотоциклетиста и водачът му не е имал време да реагира, и ударът е бил неизбежен. Вещото лице е категорично, че единствено поведението на М. , изразяващо се в извършване на маневра „ завой на ляво“, управлявайки лекия автомобил „ Опел“ със скорост от около 31 км./ч е причина за настъпването на пътно-транспортното произшествие. Рязката маневра – завой на ляво на автомобила, е прекъснала пътя на мотоциклета.

При така установеното, настоящият въззивен съдебен състав съобрази следното :

Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено наличието на такава обективна причинно - следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение /вината/ на пострадалия – в този смисъл т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди – така решение № 165/26.10.2010 г. по гр. д. № 93/2010 г. на ВКС, II ТО.

Съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в настъпването на 3 увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на Закона за движение по пътищата и виновно. Съпричиняването е обективно участие в процеса на настъпване на вредата и не зависи от субективния елемент "вина". В този смисъл следва да се има предвид т. 7 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС, според която обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. В случая е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не на вина.

Първоинстанционният съд е формирал изводи, че не е установено съпричиняване на вредоносния резултат от страна на мотоциклетиста Г..

Настоящият състав намира изводите на първоинстанционния съд за правилни.

Както се посочи по-горе принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД има винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди /или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие/.

По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, а доказателствената тежест е била на въззивника, че водачът на мотоциклета е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, свързани със скоростта /както и на други правила, установени в нормативен акт/, поради което при приложението на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме, че няма съпричиняване на вредоносния резултат, още повече, като съобрази и категоричното заключение на САТЕ, съобразно което поведението на Г. не е причина за настъпването на ПТП.

Решението като правилно следва да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед изхода на спора в тежест на въззивника следва да се присъдят сторените от въззиваемата страна разноски в размер на 1023 евро – 4 възнаграждение за адвокат, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.

По изложените съображения, Окръжен съд Пазарджик

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №174 постановено на 09.06.2025г. по гр.дело № 544 по описа на Районен съд Велинград за 2024г.

ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД с ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление на дейността: гр. София, бул. „Княз Ал.

Дондуков“ № 68 да заплати на И. П. Г. с ЕГН **********, с адрес: с. **** сумата в размер на 1023 / хиляда двадесет и три / евро - представляваща заплатено адвокатство възнаграждение във въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5