Решение № 378 от 06.11.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 378 гр. Пазарджик, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Димитър П. Бозаджиев

Асен В. Велев при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева като разгледа докладваното от Асен В. Велев Въззивно гражданско дело № 20245200500502 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С Решение № 299/27.05.2024 г., постановено по гр.д. № 20235240100316 по описа за 2023 г. на Районен съд - Пещера дружеството „В. - **“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „С. Д." №** е осъдено да заплати на С. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „М." №**, вх.*, ет.*, ап.**, на основание чл. 49 от ЗЗД, сумата от 14 465,00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, съставляващи разходите за почистване на терена от собствения на ищцата имот с идентификатор *****.***.**** по КККР на гр. Б. и възстановяването на съществуващото състояние преди насипването на имота с мраморна шлака от производствения процес на ответника „В. - **“ ЕООД, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 20.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлен иска за разликата над сумата от 14 465,00 лева до пълния предявен размер от 17 358,00 лева. С решението са присъдени и разноски на страните, като ответникът „В. - **“ ЕООД е осъден да заплати на С. К. К. сумата в общ размер на 2 003,60 лева, както и е осъдена последната да заплати на ответното дружество сумата в общ размер на 208,33 лева.

В законоустановения срок срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника „В. - **“ ЕООД, чрез адвокат А. П.. Решението се обжалва в частта, с която ответното дружество е осъдено да заплати на ищцата К. сумата от 14 465,00 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 20.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и с която е осъдено да заплати й разноски по делото в 1 размер на 2 003,60 лева. В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната част, поради допуснати съществени процесуални нарушения. Изразено е несъгласие с приетото от съда, че в периода от 2006 г. до 2021 г. дружеството е ползвало недвижимия имот, собственост на ищцата, съответно до 2019 г. негови работници са изхвърляли мраморна шлака в него, поради което е прието, че са налице предпоставките за уважаване на исковите претенции по чл. 49 от ЗЗД.

Неправилно съдът се е позовал на свидетелските показания на Т. и К., които възприел безкритично и в същото време е игнорирал и не е кредитирал изцяло показанията на свидетелката Е. Г.а, според която освен ответното дружество и други трети лица са изхвърляли мраморна шлака в имота на ищцата. Намира, че при разпита си свидетелката Г.а потвърждава обстоятелството, че имотът е бил замърсяван, освен от ответното дружество, но и от други трети лица, включително и от ищцата К., чрез нейната фирма, която през годините също била изхвърляла шлака в процесния парцел. Поради това неправилно съдът не е приел за основателно възражението, че ответникът не би следвало да дължи пълния размер на разходите за почистване на имота, тъй като се установило, че и трето лице, а също и бащата на ищцата – свидетелят К., и неговият съдружник А. Д., са складирали такива отпадъци в имота. Неправилно съдът бил приел, че с оглед разпоредбата на чл. 53 от ЗЗД, дори да се приемела тази теза на ответника, то последният би отговарял солидарно с тези трети лица, поради което увреденият има право да избере срещу кого от делинквентите да предяви иска си за обезщетяване на причинените вреди. Намира, че искът следвало да бъде предявен и спрямо останалите трети лица. Счита, че в конкретния случай правото на иск принадлежало единствено на бившите собственици на имота, в частност на Х. С., в качеството й на наемодател на имота, а с оглед установеното по делото, дружеството, заедно с ищцата и нейния баща – свидетеля К., следвало да отговарят солидарно за замърсяването, съгласно чл. 53 от ЗЗД. По отношение приетата съдебнотехническа експертиза счита, че неправилно съдът я е кредитирал изцяло по отношение стойността на разходите за почистване на терена и възстановяване на съществуващото преди насипването с отпадъци състояние, определени в размер на 14 465,00 лева без ДДС, съответно 17 358,00 лева с ДДС. Сочи, че съгласно показанията на свидетелката Г.а, която е присъствала при огледа, вещото лице не е имало възможност да влезе в имота и да измери количеството отпадъци, за да даде тяхната оценка, поради неподдържането на имота и намиращата се в него растителност, което не било обсъдено от съда.

Още с исковата молба ищцата била посочила, че е възложила частна експертиза за определяне разходите за почистване на терена, според която мраморната шлака била разположена в западната част на имота, заемала площ от 880 кв.м. и била с обем от 1 760 куб. м. Според експерта по тази експертиза, стойността на разходите за почистване на имота, включително за извозване на отпадъците към месец юли 2022 г. възлизал на сумата от 9 518,00 лева, каквато била и първоначалната искова претенция. Съдът не бил обсъдил въпроса за разминаването на двете експертизи, имайки предвид почти двойното разминаване в разходите за почистване на терена, дадени от експертите, както и това, че вещото лице по приетото по делото заключение е използвало за база оферта от дружество, посочено от ищцовата страна.

Намира, че вещото лице Б. не е могло да направи оглед на терена, още помалко, не би могло да направи изчисленията посочени в експертизата. На следващо място от представения Договор за наем от 17.01.2013 г., сключен 2 между Х. С., като наемодател и Й. Д., като наемател, било видно, че наемодателката е предоставила на наемателя част от процесния имот за ползване срещу наема цена. Съгласно договорките, договорът се е трансформирал в такъв с неопределен срок, като неправилно съдът е приел, че придобиването на имота след замърсяването му от работници на ответното дружество с мраморна шлака, не освобождавало ответника от отговорност.

Оспорва прието от съда, че не било недоказано твърдението, че уговорката на ищцата с продавачите била продажната цена да е много по-ниска от пазарната цена, за да бъде почистен имота от купувача за негова сметка. Намира за неправилно и прието от съда, че извършените от работниците на ответното дружество в хода на изпълнение на служебните им задължения действия по изхвърляне на производствени отпадъци - мраморна шлака в чужд имот, без съгласието на собственика му, са в нарушение на установения в страната правов ред, доколкото липсвали доказателства за това предходният собственик на процесния имот или ищцата да са дали изрично съгласие ответникът да изхвърля мраморна шлака в имота. Оспорва решението и по отношение присъдените в полза на ищцата разноски в размер на 2 003,60 лева. Прави се искане за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което исковите му претенции бъдат уважени, както и за присъждане на разноски.

В срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищцата К. – чрез адвокат А. Ч., с който същата се оспорва изцяло като неоснователна.

Излагат се подробни съображения, във връзка с наведените в жалбата доводи.

Прави се искане за потвърждаване на решението в обжалваните части, както и за присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

В частта, с която са отхвърлени предявените искове на С. К. К. срещу „В.

- **“ ЕООД за разликата над присъдената сума от 14 465,00 лева до пълния предявен размер от 17 358,00 лева, като необжалвано, решението на първоинстанционния съд е влязло в законна сила.

С Разпореждане № 800/05.08.2024г. по настоящото дело е указано на жалбоподателя изрично да уточни, дали оспорването на съдебния акт в частта относно присъдените в полза на ищцата разноски представлява искане по чл.

248 от ГПК или претендира промяна на разноските, като законна последица от уважаване на жалбата.

С молба от 21.08.2024 г., жалбоподателят е уточнил, че претендира промяна на разноските, като законна последица от уважаване на жалбата.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа подадената въззивна жалба. Претендира присъждане на разноски, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК. Въззиваемата страна представя писмено становище, съответно претендира присъждане на разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК. В дадения от съда допълнителен срок, не е представена писмена защита от процесуалния представител на жалбоподателя.

Въззивният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като взе предвид доводите, изложени в открито съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, прие за установено следното:

Въззивната жалба е постъпили в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, подадена 3 е от страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 от ГПК, следователно същата е процесуално допустима за разглеждане по същество.

Предявен е иск по чл. 49 от ЗЗД от С. К. К., ЕГН ********** срещу дружеството „В. - **“ ЕООД, ЕИК *********. Ищцата твърди, че е собственик на недвижим имот с идентификатор № *****.***.**** по КККР на гр. Б., с адрес на имота: гр. Б., ул. „Г. Н. Н.“, който е закупила съгласно договор за покупко-продажба. Ответникът бил собственик на съседния на имота на ищцата недвижим имот с идентификатор № *****.***.**** по КККР на гр. Б., като предметът на дейност на дружеството бил обработка на скални материали и строителна дейност. Твърди се, че вследствие на специфичния производствен процес на ответника - обработка на скални материали и строителна дейност, се отделяла много мраморна шлака, която работници на ответното дружество изхвърляли в собствения на ищцата имот с идентификатор № *****.***.**** по КККР на гр. Б.. Излага се, че през 2021 г. ответникът разположил в имота й боклуци, строителни отпадъци, курници и кочини, в които отглеждал кокошки и мисирки. Сочи, че ответникът владял имота й и го ползвал и за селскостопански нужди. Поради това му изпратила покана да предприеме незабавни действия по пълно освобождаване на завзетия терен от имота й, както и по цялостното му почистване за негова сметка. След получаване на поканата ответникът „В. - **“ ЕООД премахнал курниците и кочините и преустановил отглеждането на кокошки и мисирки, но не почистил имота от насипаната от неговите работници мраморна шлака.

Това принудило ищцата през 2022г. отново да изпрати до ответника покана, с която го поканила да предприеме действия по почистването на имота. Такива действия от страна на ответното дружество не били извършени и до настоящия момент. Ищцата възложила на лицето Б. Г. да изготви частна експертиза за определяне размера на разходите за почистване на терена на имота и възстановяването на съществуващото състояние преди насипването с мраморна шлака от производствения процес на ответника. След извършен оглед на място, Г. дал заключение, че местоположението на насипаната мраморна шлака е в западната част на имота с размери - ширина 22,00 м.л., дължина от 40,00 м.л. и височина от 2,00 м.л., като заемало площ от 880 кв.м. и обем от 1 760 куб.м. Размерът на разходите за почистване на терена и възстановяването на съществуващото състояние преди насипването с мраморна шлака от производствения процес на ответника върху имота към месец юли 2022 г. Г. определил на стойност от 9 518,00 лева. По изложените причини, с исковата молба ищцата моли съда да осъди ответникът да й заплати сумата от

9 518,00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, съставляващи разходите за почистване на терена на имота й с идентификатор № *****.***.**** и възстановяването на съществуващото състояние, преди насипването му с мраморна шлака от производствения процес на ответника, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 20.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира се и присъждане на сторените по делото разноски.