Решение № 3695 от 06.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3695 гр. София, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора И.ова при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20211100514188 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 20043326 от 15.02.2021 год., постановено по гр.дело № 3127/2020 г. на СРС, Г.О., 153 състав, е признато за установено на основание чл.422, ал.1 ГПК, че „Е.-11“ ЕООД, ЕИК ******* дължи на „Ф.“ ООД, ЕИК ******* на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.327, ал.1 ТЗ сумата 11112 лв., дължима цена на доставени стоки/ 2950 броя плодни дръвчета и 750 броя орехи/ по фактура от 18.03.2019 г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 459,95 лв., обезщетение за забава за периода 18.03.2019 г.13.08.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 16.08.2019 г. до окончателното изплащане на главницата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 47796/2019 г. С решението на съда е осъдено „Е.-11“ ЕООД, ЕИК ******* да заплати на „Ф.“ ООД, ЕИК *******, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумите 1527,24 лв. разноски в исковото производство и 1151,44 лв. разноски в заповедното производство.

Срещу решението на СРС, 153 с-в е постъпила въззивна жалба от „Е. 11“ ЕООД, гр.София, подадена чрез управителя Р.Е.П. с искане същото да бъде отменено изцяло, и вместо това да бъде постановено друго, с което предявените по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, искове с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД бъдат 1 отхвърлени изцяло, като неоснователни и недоказани. Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на закона. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ищец „Ф.“ ООД, гр.Павликени, чрез пълномощника си адв.И. Н. оспорва жалбата, по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявените от ищеца „Ф.“ ООД, гр.Павликени срещу ответника „Е. 11“ ЕООД, гр.София, по реда на чл.422, ал.1 ГПК, искове с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД , за признаване за установено, че ответника „Е. 11“ ЕООД, гр.София дължи на ищеца „Ф.“ ООД, гр.Павликени, сумата в размер на 11112 лв., представляваща стойността на доставени стоки по фактура № 0001115081/ 18.03.2019 г., ведно със законната лихва от 16.08.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 459,95 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 18.03.2019 г. до 13.08.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело № 47796/2019 г. по описа на СРС, 153 състав. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Фактическите и правни 2 констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Противно на изложеното във въззивната жалба изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни.

Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Предявеният иск с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ е по съществото си иск за реално изпълнение на договорни задължения, чиято основателност се предпоставя от установяване наличието на валидно сключен между страните договор за търговска продажба, по който ищецът е изправна страна с оглед задълженията си за доставка и предаване на стоката, а ответникът е в неизпълнение досежно задължението си за заплащане на продажната цена.

В настоящия случай, съдът намира, че събраният доказателствен материал по делото сочи за наличието на сключен между страните договор, който с оглед търговското качество на страните, предмета и естеството на поетите задължения може да бъде квалифициран, като договор за търговска продажба по смисъла на чл.318 от ТЗ вр. чл.183 от ЗЗД. Противно на изложеното в жалбата, представената от ищеца фактура съдържа ясно обозначение на стоката, предмет на твърдяната от ищеца доставка, чрез описание на вида и количеството й, указание за нейната единична цена и изчислена въз основа на нея общо дължима цена. Във фактурата са посочени изрично и страните по фактурираната доставка- ищецът „Ф.“ ООД, гр.Павликени, в качеството му на продавач/доставчик/ и ответника „Е. 11“ ЕООД, гр.София, в качеството на получател/купувач/. В процесния случай, с оглед заключението на приетата съдебносчетоводна експертиза, съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че процесната фактура е осчетоводена от страните по делото, че същата е включена в дневника за продажби на ищеца и в дневника за покупки на ответника, подадена е справка -декларация по ЗДДС и по същата фактура е ползван от ответника „Е. 11“ ЕООД, гр.София данъчен кредит. Доколкото последните правни и фактически действия във връзка с издадената фактура представляват извънсъдебно признание за наличие на задължение към ищеца, произтичащо от обективираната във фактурата доставка и доказва съществуването на това задължение /в този смисъл е установената практика на ВКС, изразена с решения по чл.290 от ГПК, а именно: решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.дело № 593/ 2009 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 23 от 07.02.2011 год. по т.дело № 588/ 2010 год., II т. о., ТК, решение № 46 от 27.03.2009 год. на ВКС по т.дело № 454/ 2008 г. , II т. о., ТК и др./, предявения по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, иск с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ се явява доказан по основание и размер, и следва да бъде уважен за сумата от 11112 лв. , в какъвто смисъл е и постановеното от СРС, 153 с-в решение. Основателен се явява и предявения от ищеца по реда на чл.422, ал.1 от Г П К иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 459,95 лв., като в тази част липсват конкретни доводи в жалбата, поради което и предвид разпоредбата на чл.272 от ГПК 3 решението и в тази част следва да бъде потвърдено.

При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение, включително и в частта на разноските, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

При този изход на спора на въззивника-ответник не се следват разноски за настоящата въззивна инстанция. При липса на направено искане за присъждане на разноски, такива не следва да се присъждат и на въззиваемата страна- ищец по делото.

Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20043326 от 15.02.2021 год., постановено по гр.дело № 3127/2020 г. на СРС, Г.О., 153 състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4