Решение № 76 от 18.03.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. *, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – * в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. Г. като разгледа докладваното от Аделина Тушева Гражданско дело № 20251600100250 по описа за 2025 година

Производството е с правно основание чл. 79,ал. 1 и чл. 86,ал.1 ЗЗД .

Предявени са от Ф.И. ЕАД гр. *, чрез пълномощник юрисконсулт Е. А. обективно съединени осъдителни искове срещу М.Т. от село *, обл. * за заплащане сумата 39 397,79 лева главница, ведно със законна лихва от датата на подаване исковата молба, сумата 4527,27 лева -договорна/възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 10.05.2022г.- 10.05.2025г. , както и сумата 2166.78 лева обезщетение за забава за периода 10.05.2022г.-08.05.2025г. с основание , сключен договор за потребителски кредит от 09.07.2019г..

Ищецът твърди в исковата молба, че на 09.07.2019 г. между „Р. (Б.)“ ЕАД , чийто правоприемник е О. АД и М.Т. е сключен Договор за потребителски кредит №*, по силата на който банката е предоставила на ответника кредит в размер па 41 800 лева , изцяло усвоен, с договорена лихва за първите 12 месеца, считано от първата падежна дата на кредита — фиксирана лихва в размер на 5.50%, а след това годишна лихва , формирана от променлив референтен лихвен процент /дефиниран в чл.4.2 от договора/ и надбавка от 5.370 пункта. Общата сума, дължима от ответника по договора сума е посочена в чл. 4.4 и е в размер на 55338.28 лева , а ГПР е 6,06%. Допусканията, взети предвид при изчисляване на ГПР са изброени в чл. 4.4.1. Договореният краен срок за погасяване е 10.07.2029г. с погасяване на анюитетни месечни вноски с падеж 10-то число на месеца, считано от 10.08.2019г. . Кредитополучателят не е спазил задълженията си по договора, като последното плащане е на дата 31.08.2019г.. Вземането на банката е прехвърлено на ищеца по силата па Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 07.12.2016г. и конкретен договор за цесия от 16.10.2023г.. Ищецът като цесионер е упълномощен от цедента да уведоми съгласно чл. 99,ал.3 ЗЗД кредитополучателя за прехвърлянето на вземанията . Изпратена е от ищеца чрез „Б“ ЕАД препоръчана пратка, съдържаща 1 уведомление за цесия до посочения в договора за кредит адрес, но същата се е върнала с отбелязване, че получателят отсъства, поради което и уведомлението се прилага с исковата молба за връчване на ответника. Поради неплащане на вноските в договорения срок, то на основание чл. 9.2. от договора за кредит, банката има право едностранно, с писмено уведомление до кредитополучателя да обяви всички кредита за предсрочно и незабавно изискуем, което се прави с подадената искова молба. Твърди се, че дължимите по договора суми са в размер на 39 397.79 лева , представляваща сбор от всички дължими суми за главница, посочени в погасителния план, които са падежирали към датата на исковата молба, считано от 10.05.2020г. в общ размер от 18 809,06 лева и размерът на предсрочно изискуемата главница, която към 09.05.2025г. възлиза на 20 588,73 лева. Договорната възнаградителна лихва в размер на 4 527,27 лева е начислена за 3- годишен период, предхождащ настоящия иск, като същата е изчислена съобразно дължимите вноски за лихва, посочени в погасителния план, считано от 10.05.2022г. до 10.05.2025г., предвид направеното с настоящата искова молба изявление за предсрочна изискуемост. Законната лихва за забава в размер на 2 166,78 лева е начислена на основание чл.86 ЗЗД за 3-годишен период, предхождащ исковата молба, като е изчислена съобразно действащия размер на законната лихва за относимия период, върху сумите на просрочените и падежирали главници, съгласно погасителния план, дължими за периода от 10.05.2022г. до 08.05.2025г..

При тези твърдения се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца по посочена в исковата молба банкова сметка следните суми:

- 39 397,79 лева — главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване исковата молба; - 4 527,27 лева - договорна възнаградителна лихва , начислена за периода от 10.05.2022г. до 10.05.2025г., както и 2 166,78 лева — законна лихва за забава, начислена за периода от 10.05.2022г. до 08.05.2025г.. Претендира се плащане и на разноските по делото.

Ответникът М.Т. се представлява по делото от назначени на основание чл. 47,ал. 6 ГПК особени представители адв. Г. Ц. и адв. К. А., определени като такива по искане на съда от Адвокатски съвет към АК *.

С подадените от особените представители по реда на чл. 131 ГПК отговори на исковата молба, връчена им ведно с приложения на 01.12.2025г., се изразява становище за допустимост и вероятна основателност на предявените искове.

С писмените защити, представени от особените представители в определен от съда на основание чл. 149,ал.3 ГПК срок , исковете се оспорват като неоснователни с доводи, че цесията не е съобщена на ответника, поради което и ищецът не е материалноправно легитимиран да претендира плащане.

Доказателствата по делото са писмени , като е прието заключение по назначена съдебно-счетоводна експертиза, след чиято преценка в тяхната взаимна връзка и логическо единство и въз основа на закона, съдът приема за установено следното:

Безспорно е установено, че на 09.07.2019г. е сключен между Р. /Б./ ЕАД, ЕИК* като банка -кредитодател и М.Т. от село *, обл. * като кредитополучател договор за потребителски кредит, по силата на който е предоставен на кредитополучателя кредит в 2 размер на 41800 лева за рефинансиране на кредит и за потребителски нужди с краен срок на погасяване 10.07.2029г. , като погасяването се извършва на 120 анюитетни месечни вноски, дължими на 10-то число на месеца, считано от 10.08.2019г. , включващи главница и годишна лихва, като размерът на погасителните вноски за първите 12 месеца е 453.64 лева съгласно погасителния план неразделна част от договора. В чл. 4.1 от договора страните са постигнали съгласие за дължима договорна лихва 5.50 % за първите 12 месеца, считано от първата падежна дата на кредита, а след това годишна лихва , формирана от променлив референтен лихвен процент /дефиниран в чл.4.2 от договора/ и надбавка от 5.370 пункта. В чл. 4.3 от договора е предвидено, че при промяна на лихвата по реда на чл.4.2 се съставя от Банката нов погасителен план. По делото е приложен погасителен план от 09.07.2019г., неразделна част от договора за кредит, според който дължимата месечна вноска за целия срок на договора е 453.64 лева. Не се твърди и няма доказателства след сключване на договора да е съставян нов погасителен план поради промяна на референтния лихвен процент съгласно чл. 4.2 от договора. Общата сума, дължима от кредитополучателя е посочена в чл. 4.4 и е в размер на 55338.28 лева , а ГПР е 6,06%, посочен в чл. 4.4.1 с допусканията, взети предвид при изчисляването му. При забава в плащанията на дължимите суми страните са се съгласили кредитополучателят да дължи обезщетение за забаванаказателна надбавка към лихвата в размер на 10 пункта годишно или 15.50 % върху забавената главница.

В чл. 9.2 от договора за кредит е предвидено право на банката да обяви за изискуемо преди уговорения срок цялото кредитно задължение , когато е налице предвиден в чл. 8 от договора случай на неизпълнение , един от които е просрочване плащане на която и да е вноска по кредита с повече от 31 дни като изпрати на длъжника писмено уведомление . Предвидено е също така / чл. 11.2/, че Банката има право да прехвърля на трети лица изцяло или частично правата си по договора. Безспорно е установено от приетото по делото заключение по назначена съдебно-счетоводна експертиза, че договорената сума по кредита е преведена по сметка на кредитополучателя , а последният е плащал дължимите погасителни вноски до 10.02.2020г., след което плащанията са преустановени. По силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 07.12.2016г. и конкретен договор за цесия от 16.10.2023г.. О АД като правоприемник на Р.а / Б. / ЕАД е прехвърлила чрез продажба на ищеца вземанията към М.Т. с основание договора за потребителски кредит в общ размер 43254.41 лева към 16.10.2023г., включващи 41799.99 лева главница и 154.42 лева договорна лихва, като ищецът като цесионер е упълномощен от цедента да уведоми съгласно чл. 99,ал.3 ЗЗД кредитополучателя за прехвърлянето на вземанията. Към исковата молба е приложено уведомление от ищеца до ответника с дата 30.10.2023г. /л. 23 от делото/, с което ответникът се уведомява за извършената цесия, което уведомление е връчено на ответника с преписа от исковата молба, получено на 01.12.2025г. от особените му представители. С исковата молба ищецът е заявил за предсрочно изискуеми поради забава повече от 31 дни плащанията на дължимите по договора погасителни вноски, като това писмено уведомление е достигнало до ответника с връчване преписа от исковата молба чрез особените му представители на 01.12.2025г. . От заключението на приетата по делото 3 експертиза се установява, че към настоящия момент задълженията на ответника по договора за кредит, които не са погасени са в размер 39 397.79 лева главница, включващ 18 809,06 лева падежирали към датата на исковата молба вноски, както и 20 588.73 лева предсрочно изискуемата главница, 4 526.97 лева договорна лихва за 3- годишен период, предхождащ исковата молба /от 10.05.2022г. до 10.05.2025г./, както и сумата 2256.65 лева законна лихва за забава върху просрочената и падежирала към датата на исковата молба главница за периода 10.05.2022г.- 08.05.2025г. .

Доказателства за плащане на дължимите по договора за кредит суми като главница , договорна лихва и обезщетение за забава не са представени от ответника по делото, като и не се твърди тези задължения да са изпълнени.

При така установената по делото фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното:

Договора за банков кредит е вид търговска сделка с оглед разпоредбите на чл. 286 от ТЗ , уредена в чл. 430-432 от ТЗ , като за неуредените в ТЗ положения относно търговските сделки за приложими общите разпоредби на гражданското законодателство . Последиците от неизпълнение на договора за банков кредит са уредени в чл. 79 и сл. от ЗЗД. Съгласно чл.

79,ал.1 от ЗЗД , ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата, а съгласно чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение се дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата , ако не е договорено друго.

Установява се от събраните под делото доказателства облигационно правоотношение , породено от договор за кредит, сключен с потребител, по отношение на който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/ . При преценка съдържанието на договорното правоотношение съдът приема, че същият отговаря на изискванията, предвидени в чл. 11 ЗПК. В договора за кредит са посочени основните условия, включително ГПР 6.06 % с посочване допусканията, взети предвид при определяне ГПР , общата дължима сума, приложимия лихвен процент на договорната лихва, като не се установява лихвеният процент от 5.50 % да е променян след сключване на договора. Не се установява договорът да съдържа неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП клаузи.

Предвид гореизложеното съдът намира, че договорът за кредит отговаря на изискванията на ЗПК за съдържание , спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.

7 - 12 и 20 и ал. 2, поради което и е действителен. Вземанията на кредитора по договора за кредит са прехвърлени на ищеца чрез валидно сключен договор за цесия, което обосновава и качеството му на страна в облигационното правоотношение. По делото не се оспорва действителността на договорите за прехвърляне на процесните вземания / договори за цесия / , като не са налице доказателства , които да сочат на забрана за това по аргумент от чл.

99,ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 26 от Закона за потребителския кредит/ ЗПК/, като в сключения договор за кредит е предвидено правото на кредитора да прехвърля правата си по договора на трети лица. Съгласно чл. 99,ал. 2 от ЗЗД прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор / цесионер/ с всичките му принадлежности, включително и изтекли 4 лихви , доколкото в договора не е уговорено нещо друго. Със сключване на договора за цесия правата на О. АД като правоприемник на Р. /Б. / ЕАД с основание договора за кредит са придобити от ищеца. В изпълнение задълженията си по договора за кредит ответникът е платил само седем вноски, последната на дата 10.02.2020г. , след което плащания не са извършвани. Към датата на исковата молба /10.05.2025г./ е молба е налице забава в плащанията на дължимите по договора месечни погасителни вноски повече от 31 дни, което обосновава правото на ищеца да обяви кредита за предсрочно изискуем, което право е упражнил с подаване на исковата молба. Това писмено волеизявление на ищеца като кредитор на ответника е достигнало до знанието му с връчване на 01.12.2025г. преписи от исковата молба с приложенията. По същия начин ответникът е уведомен от ищеца като пълномощник на цедента и за извършената цесия. На основание чл. 235,ал. 3 ГПК съдът следва да съобрази така настъпилите след подаване на исковата молба факти за уведомяване на ответника за обявената предсрочна изискуемост и за настъпилото прехвърляне на вземания, които несъмнено са от значение за основателността на предявените осъдителни искове.

Разпечатката съдържа 24 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/24b41584-26a3-45b4-a5f6-964327d2fe96