Решение № 382 от 23.11.2022, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш

Е Н И Е

№ … … … град Кърджали, 23.11.2022 год.

В И М Е

Т О Н А Н А Р

О Д А

Кърджалийският административен съд, ...……...………….………… в публично …...................…. заседание на осемнадесети ноември ....................................………..…….………………..……….......…. през

2022/две хиляди двадесет и втора/ година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВИКТОР АТАНАСОВ при секретаря ……………………………………….……….…..……

Мариана Кадиева …...…........................ като разгледа докладваното от .....……….......................…… съдията Виктор Атанасов ........................ административно дело ......... №412

....... по описа за ........................ 2022 година ....................... и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е административно, по реда на

Раздел І/Първи/ на Глава Х /Десета - чл.145 и следв./ от Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване/КСО/.

Образувано е по жалба от

Б.К.З., с посочен в жалбата адрес: ***, с

ЕГН **********, подадена чрез пълномощник - чрез адвокат С.Ф.М. от АК-***, с адрес на призоваване - ***, против Решение

№2153-08-384 от 29.08.2022 год., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата му против Разпореждане №2113-08-547#5 от 21.07.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, с което разпореждане, на жалбоподателя Б.К.З. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Жалбоподателят Б.К.З. заявява в жалбата си, че счита обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали за незаконосъобразно, като издадено при допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби. Сочи, че понятието „действителен осигурителен стаж” се съдържа към момента единствено в нормите на чл.68, ал.3, чл.74, ал.3 от КСО и в §66 (Нов - ДВ, бр.106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.), ал.1 (Предишен текст на §66 -ДВ, бр.107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) и ал.2 (Нова - ДВ, бр.107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) от ПЗР на КСО, като легална дефиниция на това понятие „действителен стаж” е дадена в нормата на §1, ал.1, т.12 (Нова - ДВ, бр.107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) от ДР на КСО и че съгласно тази норма, „Действителен стаж” е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Преди влизането в сила на тази норма от КСО, легално определение на това понятие законодателят беше дал с разпоредбата на §2 (Отм., бр.19 от 2015 г., в сила от 13.03.2015 г.) от ДР на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж/НПОС/, съгласно което, „Действителен стаж” е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило без трудово правоотношение, както и времето, през което лицето се е осигурявало за своя сметка.”. Безспорно е, че редовната наборна военна служба не създава трудово правоотношение, но тя е била законово задължение за всички лица, подлежащи на такава наборна военна служба. В разпоредбата на чл.9, ал.7 (Изм., ДВ, бр.15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) от КСО, в първото й предложение, изрично е регламентирано, че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна служба или мирновременна алтернативна служба, а според чл.44, ал.1, предл.1/първо/ от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж/НПОС/, за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера па наборната служба за съответния род войски, съгласно действащото законодателство и то независимо кога са положени. Поради това, с жалбата моли съда да отмени Решение №2153-08-384 от 29.08.2022год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, като незаконосъобразно.

Моли също така, да му бъдат присъдени направените разноски по делото.

Редовно призован за съдебно заседание, жалбоподателят Б.К.З., с посочен в жалбата адрес: ***, не се явява и не се представлява. От редовно упълномощения му процесуален представител – адв.С.М. от АК-***, преди съдебното заседание е депозирана писмена молба, в която заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея подробни съображения, като в същата излага доводи, идентични с тези, развити в жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали по съображенията, изложени в жалбата. Също така, моли да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ – град Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се представлява. От редовно упълномощения му процесуален представител – ст.юрк.З. Б., преди съдебното заседание, е депозирано писмено становище, в което заявява, че оспорва подадената жалба и че няма искания за събиране на други доказателства и няма да сочи други такива. Счита жалбата за неоснователна, като излага доводи и аргументи в подкрепа на обжалваното решение, които са идентични с изложените в мотивите на същото. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което да се отхвърли жалбата, като неоснователна, а в случай, че жалбата бъде уважена и се претендират разноски по делото, моли да бъде определено адвокатско възнаграждение в минимален размер, съгласно чл.8, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 08.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като по делото не съществува фактическа или правна сложност, която да обуславя по-високо възнаграждение. Към становището е приложено заверено копие от Пълномощно

№1039-08-1 от 31.01.2022 год., с упълномощител С. А.

Я. - директор на ТП на НОИ – Кърджали.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1 от КСО, решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва в 14/четиринадесет/ - дневен срок от получаването му, пред административния съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение, който в 7/седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда.

В настоящия случай, оспореното решение е изпратено на пълномощник на жалбоподателя със съпроводително писмо с Изх.№1012-08-642#1/29.08.2022 год. на ТП на НОИ - Кърджали/л.7/, като е получено на адреса на упълномощеното лице, от него секретар/сътрудник/, срещу подпис, на датата 31.08.2022 год., видно от приложеното към административната преписка заверено копие от известие за доставяне/обратна разписка/, обр.243, с баркод ИД *** на „Български пощи” ЕАД ***/л.10/.

Жалбата е подадена с препоръчана пощенска пратка, на 14.09.2022 год., видно от известие за доставяне, обр.243, с баркод

ИД *** на „Български пощи” ЕАД ***/л.4, стр.2/, чрез административния орган, чиито акт се оспорва, до Административен съд – Кърджали, като е регистрирана в деловодството на ТП на НОИ – град Кърджали с Вх.№2153-08-384#1 от 16.09.2022 год., видно от положения на същата и попълнен щемпел/л.3/, т.е. жалбата е подадена точно на 14-ия/четиринадестия/ ден след получаването на оспореното решение, при което следва да се приеме, че същата е подадена по установения ред, в законоустановения срок, т.е. спазен е предвидения в чл.118, ал.1 от КСО, респ. в чл.149, ал.1 от АПК, 14/четиринадесет/-дневен срок за оспорването на акта. Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е допустима - подадена е в срок, в предвидената от закона писмена форма, с изискуемото съдържание, по установения ред и от лице - надлежна страна, която е адресат на акта, с който се засягат негови законни права и интереси и което, с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването.

От фактическа страна, от събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Б.К.З. от ***, е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст/ОСВ/, при условията на чл.68, ал.3 от КСО, за което е подал заявление с Вх.№2113-08-547/18.04.2022 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.26-л.27/, ведно с приложени към заявлението доказателства, удостоверяващи придобития осигурителен стаж и осигурителен доход/л.28-л.34/. Едно от тези доказателства, приложени към заявлението, е и Удостоверение №*** от *** год., издадено от Дирекция „Държавен военноисторически архив” – *** към Държавна агенция „Архиви” /л.32/, в което е удостоверено, че Б.К.З./Б. Х. А./, роден *** год., от ***, е бил на наборна военна служба в частите на Българската армия от 10.10.1972 год. до 02.12.1974 год. или е изслужил общо 2 години, 01 месец и 23 дни.

По повод това заявление, ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали е издал Разпореждане №2113-08-547#5 от 21.07.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали/л.18/, с което, на основание чл.68, ал.3 от КСО, на жалбоподателя Б.К.З. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, с мотив, че лицето не отговаря на условията за придобиване на право на пенсия по цитираната разпоредба, поради липсата на 15 години действителен осигурителен стаж. В разпореждането е отразено, че въз основа на представените официално удостоверителни документи, длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - град Кърджали му е зачело осигурителен стаж, както следва: II-ра категория – 13 год., 11 мес. и 12 дни; III-та категория - 02 год., 07 мес. и 05 дни или общ осигурителен стаж, без превръщане – 16 год., 06 мес. и 17 дни, от които, действителен осигурителен стаж - 14 год., 04 мес. и 24 дни, като е посочено, че към датата на подаване на заявлението – 18.04.2022 год., жалбоподателят Б.К.З. е имал навършена възраст – 67 години, 08 месеца и 11 дни. При наличието на тези данни и при навършената възраст към датата на подаденото заявление от 67 години, 08 месеца и 11 дни, преценката за правото на пенсия е направено от пенсионния орган с оглед разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО, като в мотивите към разпореждане е посочено, че в случай, че за 2022 год. лицата нямат изискуемия се осигурителен стаж при условията на чл.68, ал.2 от КСО (39 години и 02 месеца за мъжете), те придобиват право на пенсия за ОСВ при навършване на 66 години и 10 месеца за мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, съгласно разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО. В разпореждането изрично е посочено, че периодът на наборната военна служба, с продължителност общо от 02 години, 01 месец и 23 дни, въпреки че се зачита за осигурителен стаж, не следва да се зачита за действителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от Допълнителните разпоредби на КСО.

Предвид това, от пенсионния орган е прието, че жалбоподателят Б.К.З. няма 15 години действителен осигурителен стаж и поради това и на основание чл.98, ал.1, т.1 и чл.68, ал.3 от КСО, му е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Това Разпореждане №2113-08-547#5 от 21.07.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали е било изпратено на посочения в заявление адрес за кореспонденция, като същото е било получено от вписаното в известието за доставяне лице – Т. А., кмет, срещу подпис, на датата 27.07.2022 год., видно от приложеното към административната преписка заверено копие от известие за доставяне/обратна разписка/, обр.243, с баркод

ИД *** на „Български пощи” ЕАД ***/л.19/. Против разпореждането е била подадена в едномесечния срок жалба от него, до директора на ТП на НОИ – град Кърджали, с Вх.№1012-08-642 от 15.08.2022 год. на ТП на НОИ - Кърджали/л.13-л.14/, в която същият е изложил доводи и съображения, касаещи размера на зачетения в негова полза осигурителен стаж и по-конкретно относно размера на зачетения действителен осигурителен стаж, като според жалбоподателя, неправилно с обжалваното разпореждане не му е зачетен за действителен осигурителен стаж времето на отслужване на наборната военна служба. В тази връзка жалбоподателят се е позовавал на разпоредбите на чл.9, ал.7 от КСО и чл.44, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж/НПОС/. С жалбата Б.К.З. е поискал обжалваното Разпореждане №2113-08-547#5 от 21.07.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали да бъде отменено като незаконосъобразно.