Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 150 от 05.10.2026, Районен съд - Разград

Съд
Районен съд - Разград
Дело
Административно наказателно дело 227/2026
Вид
Решение № 150
Подписан
05.10.2026
Състав
ДОРОТЕЯ ЕНЧЕВА ИВАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 118, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 185, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Разград, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДОРОТЕЯ ЕНЧ. ИВАНОВА при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА като разгледа докладваното от ДОРОТЕЯ ЕНЧ. ИВАНОВА Административно наказателно дело № 20263330200227 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „Бовет - транс“ ЕООД, ЕИК 200179092 против НП № 866803-F86****/11.12.2025г. на Началник отдел Оперативни дейностиВарна в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 6000 лв. за нарушение на чл. 7, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 8, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. В жалбата сочи, че НП е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, поради което моли да бъде отменено изцяло. Навежда доводи, че не е обсъден факта, че нарушението е за първи път и съответно не е обсъдено наличието на маловажен случая. Счита, че наложеното наказание не съответства както на материалния интерес на нарушението, така и на целите на закона. Счита, че липсва подробно описание на извършеното, а считат, че е посочена само правната квалификация на същото, но не и фактите. В с.з. процесуалният представител – адв. С. застъпва становище, че поддържа жалбата на посочените в нея основания с искане за отмяна, тъй като счита, че по несъмнен начин се установява, че липсва нарушение от страна на дружеството и обжалваното НП като незаконосъобразно следва да бъде отменено от съда. Претендира и присъждане на сторените разноски.

Въззиваемата страна – Началник отдел Оперативни дейности- Варна, Дирекция Оперативни дейности в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А., счита жалбата за неоснователна, а НП за правилно и законосъобразно, издадено при спазване на формалните изисквания на ЗАНН от компетентни органи. Нарушението е установено по несъмнен начина, а наложеното наказание е справедливо и съответно, поради което моли НП да бъде потвърдено изцяло, като претендира и юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура гр.Разград, при редовност в призоваването, не 1 се явява представител и не заявява становище по жалбата и НП.

Районен съд - Разград, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

При извършена проверка на 16.09.2025г. в търговски обект „ Автомат на самообслужване № 2, черен / вендинг машина за продажба на топли напитки: кафе, чай и др./, разположен в помещение, находящо се в с. Г, ул. „И В“ № **, стопанисван от „ Бовет Транс“, ЕООД – Разград, документирана в ПИП № 0439***/16.09.2025г., било установено, че вендинг машината е включена в ел. захранване и на нея е отразен ценоразпис с предлаганите артикули, оборудвана е с механизъм за приемане на монети. При извършена контролна покупка на 1бр. дълго кафе – еспресо на стойност 0,70лв., автоматът предоставил заплатената напитка и върнал ресто, но на дисплея на машината не се визуализирал фискалния бон, регистриращ извършената продажба, данни и наименование на ЕИК на търговеца, номер дата и час на фискалния бон, под който е регистрирана продажбата.

На място бил извикан, обслужващият машината, който извършил преброяване на наличните в машината монети. Съгласно попълнения опис били установени налични 9,80 лв.

След извършена проверка в информационните масиви на НАП било установено, че задълженото лице „Бовет Транс“, ЕООД – Разград, с ЕИК 200179092, не е изпълнило адм. си задължение да монтира, въведе в експлоатация и регистрира в НАП ФУВАС от датата на започване на работа на машината. Констатираното адм. нарушение водело до неотчитане на приходи.

На датата на проверката 16.09.2025г. на процесната машина било поставено, въведено и регистрирано в НАП, ФУВАС.

На 27.11.2025г. бил съставен АУАН сер. АN бл. № F86**** в присъствие на свидетел и представляващият търговеца, в който нарушението било описано по посочения начин, квалифицирано като такова по чл. 7, ал.1 вр. чл. 3, ал.8, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ. Актът бил връчен на представляващия дружеството и подписан от него с отбелязване, че има възражения. Писмени такива постъпили в седемдневния срок по ЗАНН, оставени без уважение от АНО.

На 11.12.2025г. било издадено и процесното НП, в което адм. наказващият орган описал нарушението по идентичен с АУАН начин, също го квалифицирал по чл. 7, ал.1 вр. чл. 3, ал.8, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, а на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС на обжалващото дружество била наложена предвидената в Закона „имуществена санкция” в минимален размер от 6000 лева.

НП било връчено на търговеца на 18.03.2026г., жалбата срещу него постъпила пред адм. наказващия орган на 01.04.2026г., входирана с № Ж-03117/02.04.2026г.

Описаната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които са единни и непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира изцяло.

Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество се явява основателна и доказана по следните съображения.

Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита 2 извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и да я съхранява до напускане на обекта. В изпълнение на тази и други законови разпоредби, от министъра на финансите е издадена Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти. Съгласно чл. 3, ал. 1 от тази Наредба, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен в изрично уредените случаи. Ал. 8 на същи член изрично урежда случаите, касаещи вендинг машините, като предвижда, че „(8) (Нова – ДВ, бр. 111 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., изм., бр. 8 от 2020 г.) Лице, което извършва продажби на стоки или услуги чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване, с изключение на услуги по обмяна на валута, е длъжно да регистрира и отчита всяка продажба:

1. чрез ФУВАС, като фискалният бон, регистриращ продажбата, се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ, или 2. чрез фискално устройство по чл. 2, ал. 2, т. 2, което се вгражда в автомата, като фискалният бон, регистриращ продажбата, се издава на хартиен носител.“

Чл. 7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ въвежда задължението „…Лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта…“.

От изложеното и с оглед установеното както от контролните органи на место, така и от съда, след преценка на всички събрани писмени и гласни доказателства, следва, че при извършената проверка на 16.09.2025г. търговецът изобщо не е бил въвел в експлоатация ФУВАС или друго фискално устройство, което да отчита извършените продажби, така както изисква разпоредбата на чл. 3, ал. 8, т. 1 от Наредбата. От отразеното в протокола за проверка е видно, че на вендинг автомат № 2 е наличен ФУВАС, но същия не функционира и не е активен. По този начин за времето от въвеждането в експлоатация на обекта до датата на проверката поради липсата на въведен в експлоатация ФУВАС реално не са отчитани продажбите. Това поведение на търговеца е съставомерно по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, предвиждащ наказание имуществена санкция за юридически лица и еднолични търговци в размер от 6 000 до 20 000 лв.

Наложената в настоящия случай имуществена санкция в размер на 6 000 лв., е минималния размер. Така извършеното нарушение се изразява в бездействие – дружеството жалбоподател е следвало да въведе в експлоатация и да свърже към системата на НАП фискално устройство, но не е сторило това и това неправомерно бездействие е осъществявано в един продължителен период от време, видно от обяснение на представляващия дружеството. През това време приходните органи са нямали никаква информация за това какви приходи са постъпвали от този автомат и по какъв начин са били отчитани.

При това положение, с оглед принципите на определяне на наказанието, визирани в чл. 27 ЗАНН , съдът не счита, че определеният размер на наказанието е по някакъв начин несъразмерен или несъответен на целите на наказанието. Наказващият орган правилно е отчел смекчаващите вината обстоятелства, а именно, че нарушението е извършено за първи път, поради 3 което е ориентирал наказанието към минимума, но от друга страна, визираните от наказващия орган отегчаващи обстоятелства и факта, че дружеството разполага и с други вендинг машини, продължителността на периода на бездействие в нарушение на задължението си по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ – всичко това безспорно не сочи на основанията на чл. 28 ЗАНН за квалифициране на деянието като маловажен случая.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере осъществяването на какво неизпълнение му е вменено. Съдът не констатира липсата на задължителните реквизити по чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, поради което изложените в тази насока доводи в жалбата се явяват неоснователни. Както беше посочено, наказващият орган правилно е издирил приложимия закон и относимата санкционна разпоредба, като наказанието е наложено в размера, визиран в закона.

Ето защо и по изложените съображения, съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде потвърдено, като законосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Разпоредбата на чл. 63, ал.

4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, с участието на юрисконсулт, фактическата и правна сложност на същото, намира, че на АНО следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер към минимума, предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата за правната помощ, а именно за сумата от 70 евро.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 866803-F86****/11.12.2025г. на Началник отдел Оперативни дейности- Варна в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС на „Бовет - транс“ ЕООД, ЕИК 200179092 е наложена имуществена санкция в размер на 6000 лв./3067,75 евро за нарушение на чл. 7, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 8, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.

ОСЪЖДА „Бовет - транс“ ЕООД, ЕИК 200179092 да ЗАПЛАТИ на НАП, РД - Варна сумата от 70 /седемдесет/ евро юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд - Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на 4 страните.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 5