Определение № 450 от 01.08.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 450 гр. Варна, 29.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно частно търговско дело № 20243001000343 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба вх.№17560/08.07.2024г. на С. Г. С., ЕГН **********, срещу определение №2726/03.07.2024г. по гр.дело №629/2024г. по описа на ВОС, с което е оставена без уважение молба на страната за предоставяне на правна помощ, необходима във връзка с администриране на частна касационна жалба 11831/10.05.2024г. на С. С. и С.

С., срещу определение №1629/25.04.24г. по ВЧГД №629/2024г.

В жалбата се излага, че определението на ВОС е недопустимо и незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Изтъква се, че съдът не е следвало да се произнася с един акт по искания, обективирани в различни молби; че формата на правната помощ е очевидна – правна помощ за текущото производство. Излага, че определението на съда е незаконосъобразно – необходимите данни съдът е могъл да изиска служебно, напр. от НАП и относно здравното осигуряване на лицето. Излага, че юридическата правоспособност на С. е без значение предвид въведените доводи за тежкото й здравословно и финансово състояние. Жалбоподателят счита, че съдът е следвало служебно да събере необходимите данни и да се произнесе положително по искането за предоставяне на помощта.

Аналогична частна жалба вх.№17561/08.07.24г. е постъпила и от С. И.

С., ЕГН **********, против определението на ВОС /посочено по-горе/ и при идентични доводи и оплаквания.

При преценка допустимостта на производството, съдът констатира, че двете идентични частни жалби са подадени от легитимирана страна в производството, в преклузивния срок и при интерес от обжалването, 1 доколкото е налице постановен от съда отказ по молби с правно основание чл.95 ГПК. Препис от жалбата не подлежи на връчване на насрещна страна.

Производството по в.ч.т.дело №629/2024г. на ВОС е било образувано по подадени от С. С. и С. С. частни жалби срещу определение на ВРС по ЧГД №9545/2012г. на 17 състав, а именно срещу определение №260029/21.02.24г., с което са били оставени без уважение молбите на С. С. от 12.01.2024г. и на С.

С. от същата дата за предоставяне на правна помощ. Претендира се отмяната на определението и вместо това допускане на правна помощ на страната.

С определение от 21.02.2024г. по гр.дело №9545/2012г. на ВРС, ГО, съдът е оставил без уважение молбите на С.и за предоставяне на безплатна правна помощ в производство по отмяна на допуснато обезпечение съгласно чл.402 ГПК и в производство за поправка на очевидна фактическа грешка по чл.247 ГПК, на основание чл.95 ГПК, претендирана с оглед изготвяне на становище – отговор по молбата на заявителя за отмяна на обезпечението.

След образуване на въззивното т.дело №629/2024г. на ВОС, съдът служебно е изискал справки от ТД на НОИ -Варна и ТД на НАП - Пловдив, за получаваните от молителите трудови доходи и обезщетения за безработица.

Въз основа получените справки, с определение №1629/25.04.2024г. съдът е потвърдил обжалвания акт на ВРС, с който е отказана правна помощ на страната по делото.

Срещу този акт на ВОС е постъпила частна касационна жалба от двамата молители С. и С. С.и, съобразно дадени в самото определение от съда указания за неговата обжалваемост пред ВКС. С разпореждане №2455/15.05.2024г. частните касационни жалби са оставени без движение за отстраняване на нередовност като в срока за изпълнение, с отделна молба от 03.06.2024г., подадена отново от двамата жалбоподатели С.и, е поискано предоставяне на безплатна правна помощ за изпълнение разпореждането на съда за посочване на основания за касационно обжалване /разпореждане №2455 от 15.05.24г., за обосноваване основания за касационно обжалване/.

С разпореждане №2876/05.06.2024г. съдът е дал указания на молителите по чл.95 ГПК да представят декларации за имуществено състояние на основание чл.23, ал.3, т.2 от ЗПрП. В предоставения едноседмичен срок, при редовно връчване на съобщенията на двамата жалбоподатели на 18.06.2024г., с определение №2726/03.07.2024г. въззивният съд е оставил без уважение молбата за предоставяне на правна помощ по администриране на частните касационни жалби срещу определение на ВОС, с което е потвърдено определението на ВРС за отхвърляне искане на страната за предоставяне на правна помощ съгласно чл.95 ГПК. Именно този акт е предмет на обжалване с постъпилата пред ВнАС въззивна частна жалба, обективирана в две идентични по съдържание и искане, жалби.

2

Актът е постановен от сезирания ОС като първа инстанция, по повод администрирането на постъпила частна касационна жалба, а съгласно постановките на ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, действия по администриране на жалби от окръжния съд не се извършват от него като въззивна инстанция. Поради това, компетентен да се произнесе по поставения с настоящата жалба процесуален въпрос е съответният по-горен по степен съд. Това е така и предвид разпоредбата на чл.274, ал.1, т.2 ГПК.

Разгледана по същество неоснователна поради следното: съдът намира частната жалба за

Въпросът, поставен със сезиращата съда частна жалба е налице ли са основанията за предоставяне на жалбоподателите правна помощ съгласно чл.95 ГПК вр.чл.23 ЗПрП. Предоставянето на правна помощ, състояща се в осигуряване на безплатна адвокатска защита, се извършва по реда на чл.95 ГПК, при условията и наличие на предпоставките в ЗПП. Правна по мощ под формата на процесуално представителство (чл.23, ал.2 от ЗПП) се предоставя на физически лица, които поради имотното си състояние нямат възможност да ползват такава и когато това е в тяхна полза. Целта е да се осигури възможност на страната ефективно да защити правата и интересите си в процеса. Законът не задължава съда да предостави правна помощ безусловно, а дава възможност за преценка доколко това би било от полза за молителя и доколко заявената претенция е допустима, обоснована и вероятно основателна. Преценката дали страната разполага със средства се прави при съобразяване с доходите - на лицето или на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта и други обстоятелства (чл.23, ал. 3 ЗПП ). Според практиката на ВКС, в тежест на страната, която иска предоставяне на правна помощ, е да докаже основанията за ползване на такава, а съдът има правомощията по чл.7 ГПК да съдейства на молителя като даде указания и предостави възможност да представи доказателствата, необходими за преценка по основателността на искането.

В случая въззивният съд е изпълнил произтичащото от чл.7 ГПК задължение да окаже съдействие на молителите като им е указал да представят декларация за имуществено и здравословно състояние, а преди това служебно е изискал справки за тези обстоятелства от НАП и НОИ.

3

Страната не се е възползвала от предоставената възможност, не е предприела никакви действия в изпълнение указанията на съда и не е представила доказателства за основанията за предоставяне на правна помощ. /при положение, че такава е била отказана и в предходни етапи от развитието на производството/ Тъй като, при доказателствена тежест за страната, не е доказано основание за предоставянето на правна помощ, искането е неоснователно и правилно е оставено без уважение. Освен това, правната помощ не е необходима на страната поради недопустимостта на предприетото касационно обжалване на определение №1629/25.04.2024г. по т.дело №629/2024г. на ВОС, по арг. от чл.24, т.2 ЗПП. Съгласно цит. разпоредба на чл.24 от ЗПП, правна помощ по чл.21, т.1, 2 и 3 не се предоставя: 1. когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ; 2. когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима.

В случая подадените частни касационни жалби са насочени срещу съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване – определение №1629/25.04.2024г. по т.дело №629/2024г. на ВОС, въпреки посочена обжалваемост в акта на съда. Принципно в такава хипотеза правната помощ следва да бъде допускана, доколкото без нея страната не би могла да осъществи правото си на касационно обжалване. /при указания за приподписване на ЧКЖ от адвокат и излагане на основанията за касационно обжалване/ Изрично в тази връзка /в курсив/ ВОС е изложил съображения относно изключение от изискването за приподписване на частната касационна жалба съгласно чл.284, ал.2, предл.второ ГПК.

В случая обаче подадената частна касационна жалба е насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване. Производството по предоставяне на правна помощ е уредено от закона като двуинстанционно – съгл.чл.95, ал.5 ГПК определението, с което се отказва правна помощ подлежи на обжалване с частна жалба, а съгласно чл.95, ал.6 ГПК, определението на съда по частната жалба е окончателно. /Определение № 475 от 2.02.2024г. на ВКС по к.ч.гр.д.№297/2024г.; Определение № 97 от 26.04.2016г. на ВКС по ч.гр.д.№1542/2016г., II г.о./. Определение № 475 от 2.02.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 297/2024 г., III г. о., ГК, С оглед на това, доколкото частната касационна жалби на съпрузите С.и с вх.

№14831/10.05.2024г. е недопустима, то и предоставянето на правна помощ по нея е неоправдано по смисъла на чл.24, т.2 ЗПП. Настоящата инстанция 4 намира, че освен неизпълнение на задължението за установяване основанията за предоставяне на правната помощ, не е налице и интерес от такава, тъй като правна помощ се предоставя в случаите на обоснована необходимост, а по изложените по-горе съображения, в случая не е налице интерес поради изчерпване на обжалваемостта съгл.чл.95, ал.5 и ал.6 ГПК.

Доколкото жалбоподателите не са освободени от държавни такси и разноски за производството /а от друга страна и липсва уважено искане за предоставяне на безплатна правна помощ по арг. от чл.83, ал.1, т.6 ГПК/, същите дължат заплащане на държавна такса, дължима по разгледаната от въззивния съд държавна такса в размер на 15.00 лева, на основание чл.19 от Тарифата за ДТТСС.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №2726/03.07.2024г., постановено по ЧГД №629/2024г. на ВОС, с което е отказано предоставяне на правна помощ на жалбоподателите С. Г. С. и С. И. С., по повод администриране на частна касационна жалба срещу неподлежащо на обжалване определение на въззивен съд.

ОСЪЖДА С. Г. С., ЕГН ********** и С. И. С., ЕГН **********, да заплатят по сметка на ВнАС държавна такса от 15.00 лева, на основание чл.81 ГПК вр.чл.19 от ТДТТСС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване съгласно чл.95, ал.6 ЗПрП.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5