Решение № 8263 от 07.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8263 гр. София, 07.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М.Г.К. при участието на секретаря П.ЦВ.Р. като разгледа докладваното от М.Г.К. Гражданско дело № 20241110111103 по описа за 2024 година

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ във вр. чл.225 КТ и чл.86 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по предявени кумулативно обективно съединени искове от ищец К. А. Н., ЕГН **********, срещу ответник ИНСТИТУТ ЗА ИСТОРИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ при БАН /ИИстИ при БАН/, БУЛСТАТ *******, както следва:

1/ за признаване на уволнението за незаконосъобразно и отмяна Заповед № 78/30.1.2024г. на директора на ИИстИ при БАН, с която ТПО е прекратено на основание чл.188, т.3 и чл.330, ал.2, т.6 КТ във вр.чл.189 и 190, ал.1, т.3 КТ – наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ поради системни нарушения на трудовата дисциплина/ТД/;

2 / за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Главен асистент” в ИИстИ при БАН“;

3/ да бъде осъден ответника да заплати на ищеца обезщетение за оставане без работа след прекратяването на ТПО в размер на 12576,00 лева за шест месечен период считано от 30.1.2024г. до 30.7.2024г., ведно със законната лихва за забава считано от подаване на ИМ в съда – 26.2.2024г./чрез пощенска пратка/ до окончателно заплащане на задължението.

Ищецът в ИМ твърди, че страните са били в трудово правоотношение, което е било прекратено от работодателя. Твърди се, че уволнението е незаконно, защото не е извършил нарушенията на ТД описани в заповедта, за които е наложено наказанието, а именно, че не се е явил на работа на 19.12.2023г., 2.1,2024г., 9.1.2024г. и 16.1.2024г., както и че след отправени към ищеца на 12.12.2023г. указания от ответника не ги е изпълнил /разпореждане на работодателя/ и не е върнал в института предоставени технически уреди /фотографска и компютърна техника/ и компоненти за експлоатацията им, описани подробно по вид марка, модел и стойност.

Оспорва се, че ответникът през целия период на трудовото правоотношение е работил при наличие на постоянна комуникация с ръководството на секцията и института.

1

Създадената в института организация на работа поставя формалното изискване за присъствен ден, между 14,00 ч. и 16,00 ч., в който да бъде на територията на бл.17 на бул.“Шипченски проход“ № 52. Този ден е вторник и това обяснява датите, с които работодателят свързва отсъствието от работа в текста на заповедта. Същевременно на практика това изискване не се съблюдава. То е и лишено от особено съдържание, освен в случаи, когато възникне необходимост от обсъждане на съответен въпрос от предмета на научната и професионална дейност и тогава се уведомяват служителите и се събират в института. Описаната практика при изпълнение на трудовите функции на ищеца и упражняване на научна дейност се прилагала в синхрон и с мерките, въведени с Извънредното положение от 2020г., като намирала отражение и във вътрешните актове на работодателя за ограничаване на присъствието на лица в помещенията на института.

Неслучайно в заповедта е подбран и период на проверки относно присъствие на ищеца в ИИстИ в поредица от дни /вторници/ от четири седмици. Оспорва се, че ответникът е бил заявил искане за ползване на отпуск в края на 2023г. Практиката на оформяне на отношенията в ИИстИ по ползване на отпуски предполагала и електронна форма на кореспонденция, както и устни уговорки, които впоследствие да намират и документално отражение. Ответникът е очаквал такова разрешение за отпуск от 19.12.2023г., което следвало да бъде доведено до знанието му от ръководителя на „Човешки ресурси” към Института ответник.

По отношение на нарушението за „невърната” техника също се оспорва, защото техниката се намира у ищеца, но е предоставена за дейности, представляващи изпълнение по проект към Фонд „Научни изследвания”. Техниката е целево предназначена за дейностите по проекта и следва да бъде предадена на ИИстИ/ответника/ след завършването на изпълнението през 2025г. Ето защо се оспорва, че не се дължи предаване на техниката на ответника ИИстИ преди приключване на проекта, а само по себе си поведението на ищеца в тази насока не осъществява състав на нарушение на трудовата дисциплина. Според чл.11, т.1 и т.2 от договор КП-06-Н60/12 от 22.11.2021г. сключен между Фонд „Научни изследвания“ и ИИстИ,последният като бенефициент се задължава да създаде необходимите условия - организационни, материали, кадрови, сервиз, консумативи и други, осигуряващи нормалната експлоатация на апаратурата, както и да осигури достъп до специализираната апаратура на участниците в проекта.

Оспорва се, че наказанието е наложено без да се вземат предвид дадените от ищеца обяснения преди уволнението, както и че налагането на наказанието се дължи на - „лично отношение на директора спрямо мен и то не се основава на моята работа в ИИстИ и на резултатите от научната ми дейност“, без да се посочва в какво точно се изразява това лично отношение.

С оглед изложеното се моли да се уважат предявените искове и се присъдят сторените по делото разноски.

ОТВЕТНИКЪТ в депозирания писмен отговор, застъпва становище за неоснователност на исковите претенции и моли за отхвърлянето им.

Не се оспорва, че ищецът е бил служител на ИИстИ на длъжност „главен асистент“, като трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 78/30.1.2024г. на директора на Института, считано от 30.1.2024г. на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ (дисциплинарно уволнение). Безспорен е и размерът на брутното месечно трудово възнаграждение, което е получавал ищеца – 2096,00 лв./БТВ/.

Поддържа, че уволнението е извършено при съблюдаване на изискванията за законосъобразност и се прави искане за отхвърляне на исковите претенции. на 18.12.2023г. ръководството на Института е уведомено с доклад от гл. ас. д-р В А., че д-р Н. демонстрира явно дистанциране от работата на Секция „Средновековна история“ и почти не посещава работното си място с аргумента, че не желаел да плаща разходи за път. В 2 същия период до директора на ИИстИ са подадени и доклади от други служители на Института с аналогични сведения за поведението на ищеца. В докладна записка с вх.№ 527/19.12.2023г. от доц. д-р Е.К., ръководител на секция „Средновековна история“ и пряк ръководител на ищеца се посочва, че на 19.12.2023г. г-н Н. не се е явил на работа. Уточнено е също, че на 19.12.2023г. той за пореден път е бил уведомен по телефона от главния счетоводител на Института, че следва да предаде техниката, която ползва по проект „Просопография на средновековна България“ с оглед предстояща преоценка на активите.

Приложен е констативен протокол, подписан от трима служители на ИИстИ към докладната, с който се удостоверява, че ищецът е отказал да предаде техниката с оправданието, че не разполага с автомобил за превозването й. За неявяването на работа не е дадено обяснение. В последващо становище от доц. д-р Е.К. (с вх.№ 544/22.12.2023г.) се посочва, че ищеца К.Н. не спазва плана, свързан с научната дейност на секцията, както и че системно не се явява на работа. В становище от гл. ас. д-р Д.П., секретар на секцията, от 18.12.2023г. е изложено, че от началото на 2023г. ищецът се е явявал на заседания на секцията едва няколко пъти. Подобна е и информацията в докладна от проф. д-р ИВ.Б. - че ищеца К. Н. не участва в научния живот и дискусиите на секцията и системно отсъства в приемното време на ИИстИ. В поредна докладна от доц. д-р Е.К. се изтъква, че ищеца гл. ас.

К. Н. не се е явил на работа и на 9.1.2024г. - изпратил е имейл, че е болен, но не е представил болничен лист.

В някои от посочените становища са отправени и други критики към поведението на служителя, в частност - за уронването на авторитета на института, за злепоставяне на ръководството и научния състав, за нарушение на задълженията за лоялност и опазване на доброто име на работодателя чрез подаване на сигнали до контролни органи и институции, органи на БАН и медиите. За тези обвинения ответникът нито е искал обяснения от ищецаслужител, нито дисциплинарното наказание му е наложено за тях, така че те остават извън предмета на спора пред съда. Ръководството на ИИстИ застъпва становището, че всяко лице може свободно да изразява мнението си и да сезира компетентни органи, когато прецени за уместно, затова и никога не е била ангажирана дисциплинарната отговорност на ищеца К.Н. за негови медийни изяви и/или подадени сигнали до различни институции.

На 19.1.2024г. на ищеца е връчена покана за представяне на обяснения по смисъла на чл.193, ал.1 КТ (изх.№ 44/19.1.2024г.) за две групи нарушения на трудовата дисциплина: (а) неявяване на работа в четири присъствени за Института работни дни, а именно: 19.12.2023г., 2.1.2024г., 9.1.2024г. и 16.1.2024г.; и (б) продължаващо бездействие във връзка с дадените на служителя указания да върне находящата се в негово държане техника, подробно описана по вид, марка и модел.

Служителят е уведомен, че обясненията са изискани във връзка с дисциплинарно производство. Цитиран е един от сигналите за неявяването му на работа (подаден от Вл. А.), тъй като работодателят е преценил, че няма необходимост да се реферира към всички постъпили доклади. Вместо това е направено уточнението, че за неявяването на работа на посочените четири конкретни дати - 19.12.2023г., 2.1.2024г., 9.1.2024г. и 16.1.2024г. - са съставени констативни протоколи, подписани от поименно изброени свидетели.

По отношение на нарушението, описано в т.4 от поканата (респ. т.2 от процесната уволнителна заповед) ясно е уточнено, че държаната от служителя техника му е изискана за целите на провеждана инвентаризация. Посочени са: (а) датата, на която за първи път са му дадени изрични указания да я представи в Института; (б) точно описани на техниката по вид, модел, марка и стойност; (в) периодът на продължаващо неизпълнение.

На 25.1.2024г. ищецът изпраща обяснения по имейл, адресирани до директора на Института. Същите са получени на следващия ден и по ЕКОНТ и са заведени с вх.№ 70/26.1.2024г. в деловодната система на ИИстИ.

На първо място, по отношение на неявяването му на работа на посочените четири дати, 3

Н. заявява, че е имал намерение да ползва платен годишен отпуск, считано от 19.12.2023г.

Това свое намерение бил споделил устно с Аделина Константинова, отдел „Човешки ресурси“, но вероятно се било получило недоразумение. До този момент винаги бил излизал в отпуск с устна заявка.

На второ място, по отношение на невърнатата техника, г-н Н. дава следното обяснение: „По отношение на указанието на главния счетоводител заявявам, че никога от нея не съм получавал нито списък на техниката, която трябва да върна, нито какъвто и да е документ, удостоверяващ извършването на планирана инвентаризация и имената на лицето, което е натоварено с тази задача. Освен това обясних на главния счетоводител както в разговор по телефона, така и лично на 23.1.2024г., че не разполагам с личен микробус, чрез който може да се пренесе техниката от ПЛ. до София и обратно и не разполагам с необходимите средства за тази цел. Освен това главният счетоводител заяви, че поверената техника във връзка с изпълнението на проекта „Просопография на средновековна България" ще бъде върната на всеки от екипа на 2.1.2024г. Това обаче не се е случило. Липсва и писмено удостоверение, че това ще бъде направено на конкретна дата, а невъзможността да работя с поверената ми техника ще възпрепятства изпълнението на моите персонални задачи по отношение на „Просопография на средновековна България" и по този начин ще бъде застрашена цялостната реализация на проекта. “

В останалата си част дадените обяснения не засягат отправените към служителя въпроси. Значителна част от текста е посветена на критики към колегата, чиито сигнал се цитира в поканата за обяснения (Вл. А.), както и в самооценка на собствената научна дейност на ищеца.

Обясненията са съобразени при вземането на решението за налагане на дисциплинарното наказание, като това изрично е посочено в мотивите на уволнителната заповед. Посочените са и съображенията същите да не бъдат кредитирани от работодателя.