Решение № 7 от 08.01.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Ловеч, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА при участието на секретаря ИРИНА ЦВ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело № 20254310101197 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод подадена искова молба от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД (сега с наименование „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД) против М. П. Е. за присъждане на вземания за главница, договорна лихва и неустойка по договор за потребителски кредит.

В молбата се твърди, че между „КРЕДИ ЙЕС“ ООД и ответника е постигнато съгласие и сключен договор, по силата на който на Е. е предоставен кредит в размер на 1 300,00 лв., който той се задължил да върне на 13 вноски, всяка в размер на 237,00 лв. до 13.11.2023 г. Общият размер на дължимите суми по договорната връзка е 1 622,82 лв.

Твърди се, че с договор за цесия, сключен на 12.01.2024 г. между „КРЕДИ ЙЕС“ ООД и ищеца, в полза на последния са прехвърлени вземания в размер на 3 211,00 лв., включващи 1 300,00 лв. – главница, 322,82 лв. – договорно възнаграждение и 1 588,18 лв.– неустойка.

За прехвърлянето на вземането се твърди, че ищецът, действащ като пълномощник на стария кредитор, е уведомил ответника с препоръчано писмо с обратна разписка.

При изложените твърдения до съда е отправено искане да постанови решение, с което да присъди в полза на ищеца вземания в размер на 1 300,00 лв.– главница, 322,82 лв. – договорно възнаграждение и 1 588,18 лв. – неустойка.

В хода на производството ищецът не участва чрез свой представител, а позицията си по съществото на спора излага в писмено становище. В него ищецът, чрез процесуалния си представител, заявява, че поддържа изложените доводи в исковата молба за основателност на заявените искове.

Не участва лично или чрез свой представител в хода на производството и не изразява становище по същество.

1

При съвкупния анализ на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Между „Креди Йес“ ООД и ответника Е. е постигнато съгласие и сключен договор, по силата на който първият се е задължил да предостави на втория кредит в размер на 1 300,00 лв., с месечно възнаграждение за ползването му от 3,330 %, годишен процент на разходите (ГПР) 48,062 %, като заема подлежи на връщане в рамките на 13 месечни вноски в периода 13.11.2022 г. до 13.11.2023 г. Общо дължимата сума по кредита е 1 622,82 лв.

В договора е отразено, че ГПР-то е изчислено при съобразяване на следните допускания: че заемателят не дължи други плащания (лихви, такси, комисионни, застрахователни премии и други), което не посочени в договора при сключването му; че задълженията ще бъдат изпълнявани при договорените условия и срок; че договора ще бъде валиден за срока си, като не са взети предвид разходите, които заемателят ще дължи при неизпълнение на задълженията си.

С полагане на подпис под договора длъжникът е потвърдил, че е получил сумата от 1 300,00 лв. като заемни средства.

Изпълнението по договора е уговорено, че ще бъде обезпечено с издаването на ценна книга. С подписването на договора ответникът е декларирал, че е в известност с това, че ако не предостави искането обезпечение или то не отговаря на посочените в общите условия изисквания (изискванията, касаят гаранта, при обезпечаване изпълнението по кредита с такъв и банковата гаранция) дължи неустойка в размер на 1 458,18 лв., по който дължи изпълнение на части. Страните са договорили, че към техните отношения ще се прилага общите условия към договора за заем, с които заемателят е запознат и ги е получил при сключването на договора.

Към договора е приложен погасителен план с посочен в него размер на вноските, размера на неустойката и общо дължимия размер по всяка вноска с включена неустойка. В деня на подписване на договора (13.10.2022 г.) ответникът е издал в полза на „КРЕДИ ЙЕС“ ООД запис на заповед за сумата от 3 081,00 лв.

Записа на заповед е предявен за плащане на Е. на 14.10.2025 г.

Между „КРЕДИ ЙЕС“ ООД и „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ“

ЕАД е постигнато съгласи и сключен договор за продажба на вземания с трети лица по смисъл на ЗЗД, ЗПК, ТЗ и ЗЗП, индивидуализирани в приложение, в което са посочени номера на кредита, имена и ЕГН на длъжника, размер на отпусната главница и общ размер на задължението и остатък, срещу заплащане на договора цена.

В извадка от приложение към договор под № 281 са посочени вземания по договор *** срещу длъжника М. П. Е., с ЕГН ***, с размер на отпусната главница от 1 300,00 лв., договорна лихва към датата на прехвърлянето 322,82 лв., 1588,18 лв. – неустойка към датата на прехвърлянето и общ размер на задължението от 3 211,00 лв.

Прехвърлителят е овластил купувача на вземанията по договора с правата да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне.

2

В уведомително писмо, адресирано до ответника, „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ“ ЕАД, като пълномощник на „КРЕДИ ЙЕС“ ООД е отправил изявление , че са прехвърлени вземанията по договор *** г., които са в общо размер от 3 211,00 лв. От датата на получаване на уведомлението Е. е уведомен, че изпълнение дължи на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ“ ЕАД по посочена банкова сметка в „ОББ“ АД.

Уведомлението е връчено срещу разписка чрез съпругата му на 29.02.2024 г.

При установените факти съдът приема следното от правна страна.

Съдът е сезиран с искове за присъждане на вземания по договор за потребителски кредит за главница, договорна лихва и неустойка, с правна квалификация чл. 9 ЗПК, чл. 240 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.

Между „КРЕДИ ЙЕС“ ООД и М. П. Е. е постигнато съгласие и сключен договор за кредит.

Договорът е потребителски, тъй като страните по него са потребител (физическо лице, което използва заемните средства за лични нужди, доколкото по делото няма данни при сключването на договора ищецът да е действал в рамките на своята професионална или търговска дейност, което би изключило качеството му на потребител) и небанкова финансова институция – търговец.

Той попада в приложното поле на Закона за потребителските договори.

Отчитайки потребителския характер на договорната връзка, по която се търси изпълнение, на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът е длъжен служебно да извърши проверка за наличието на неравноправни клаузи в него.

Съгласно приложимата разпоредба на чл. 22 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени императивните законови изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите, а именно изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7 – 9.

Договорът е сключен в изискуемата от закона форма (писмена), като на потребителя е предоставена информация относно параметрите му.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК в договора за потребителски кредит трябва да съдържа информация относно годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по него за потребителя (настоящи и бъдещи), изразени като годишен процент от общия размер на кредита, когато е приложимо (чл. 19, ал. 1 ЗПК), като той включва и разходите, посочени в чл. 19 на Директива 2008/48. То (ГПР-то) се основава на базовото допускане, че договорът за кредит ще остане в сила за уговорения срок и че кредиторът и потребителят ще изпълнят задълженията си при спазване на условията и сроковете, предвидени в договора за кредит.

Правилата във връзка с ГПР-то са императивни, като според практиката на СЕС те се считат нарушени, когато ГПР-то е посочено в диапазон (Решение 3 от 19.09.2019г. по дело С-290/19), не са посочени основните данни, които са послужили за неговото изчисляване (Решение от 20 септември 2018 г. по дело C‑448/17), посочен е по-нисък размер на ГПР-то от реално договорения, което е определено като заблуждаващи търговска практика (Определение от 16.11.10 г. по дело С–76/10). СЕС приема в практиката си, че съдът следи служебно за спазване правилата във връзка с формирането на ГПР-то и прогласява недействителност на договора при нарушаването им (Решение от 21 април 2016 г. по дело C 377/14).

В процесния договор за кредит ищецът е посочил годишния процент на разходите. С отразяването му (на ГПР-то) е изпълнено формалното изискване на чл. 11, т. 10 ЗПК, а размерът му е в рамките на законово въденето ограничение в чл. 19, ал. 4 ЗПК.

В индивидуалния договор са отразени допусканията, които са взети предвид, при определяне размера на ГПР-то, но при изчисляване размера съдът не счита, че са отчетени всички известни на кредитора разходи към датата на възникване на договорната връзка.

В уговорките между страните е отразено, че изпълнението по договора ще бъде обезпечено с подписването на ценна книга. В деня на подписване на договора заемателят е издал в полза на „КРЕДИ ЙЕС“ ООД запис на заповед за общата дължима сума по кредита, включваща главница, договорна лихва и договорната неустойка при непредоставяне на обезпечение в срок от три дни от сключването на договора.

Договорната неустойка е включена в общия размер на задължението по погасителни план. При прехвърлянето на вземанията в полза на новия кредита и настоящ ищец вземанията са прехвърлени, ведно с неустойка за неизпълнение на задължения и то в размер по-висок от посочения в договора (в договора е уговорена неустойка в размер на 1 458,18 лв., а в полза на ищеца е прехвърлено остатъчно задължение за неустойка в размер на 1 588,18 лв.).

Изложеното дава основание на съда да направи извод, че вземането за неустойка съставлява разход, който е известен на кредитора към датата на сключването на договора, той е условие за отпускането му, а неговия размер той е следвало да отчете при определяне общия размер на разходите и процента, чрез който той дава цифров техен израз.

При съобразяване на този разход посоченият в договора процент на годишните разходи е много по-висок (в договора е посочено, че той е в размер на 48,062%), основание за което дава обстоятелството, че размерът на неустойката съставлява 112 % от стойността на отпуснатия креди. При отчитане размера й ГПР-то ще надхвърли допустимия по закон максимум (петкратния размер на основния лихвен процент).

Акцент в случай обаче следва да се постави не толкова на това дали ГПРто ще остане в законовите рамки, а че то е в размер различен от посочения в договора, което дава основание да се заключи, че длъжникът е въведен в заблуждение относно действителния размер на разходите по договорната връзка към датата на възникването й.

Съобразявайки изложеното, отчитайки, че при формулиране на стойностния израз на ГПР-то не са взети предвид всички разходи по кредита, в частност тези във връзка неустойката, съдът приема, че това има за последица 4 недействителността на договорната връзка.

При установена от съда недействителност на договор за потребителски кредит, по предявения от кредитора иск на договорно основание за заплащане на дължими суми, с решението си съдът следва да присъди на основание чл.

23 ЗПК вземане за чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи по кредита (в този смисъл Решение № 50056/29.05.2023 г. по т. д. № 2024 по описа на ВКС за 2022 г.).

По договорната връзка е предложено изпълнение от първоначалния кредитор, а за получаването на договорената сума е ангажирана разписка.

Няма данни за предложено изпълнение след възникване на договорната връзка, за което тежест носи ответника, поради което съдът приема, че чистата сума по кредита е 1 300,00 лв. До този размер първоначалния кредитор е имал вземане срещу ответника и го е прехвърли в полза на ищеца.

Изложеното дава основание на съда да приема, че заявената претенция е основателна до размера на сумата от 1 300,00 лв. (чиста сума по отпуснатия кредит), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба *** г. (ищецът не може да се ползва от по-ранната датата на подаване на заявлението за издаване на заповед, тъй като в исковата процедура и в заповедното вземанията са заявени на различни основания).