Решение № 525 от 11.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 525 гр. Пловдив, 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милена Ат. Георгиева при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно наказателно дело № 20245330200456 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №23 - 0438 - 000400 от 11.05.2023г. на Началник сектор в ОДМВР – Пловдив, РУ 03 Пловдив, с което на А. Б. М., ЕГН:**********, на осн. чл.178е от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП.

Жалбоподателят атакува наказателното постановление, като незаконосъобразно, с искане за неговата отмяна. Излага съображения за това.

В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, не се явява, но се представлява от процесуален представител – адв. Н. М., която поддържа жалбата и прави същото искане. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована за съдебно заседание, не изпраща представител. В депозираната по делото молба - становище, се излагат съображения за правилност и законосъобразност на наказателното постановление, като се иска потвърждаването му. Не се претендират разноски. Прави се възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност и след като се запозна с доводите на страните приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното лице/, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

1

От фактическа страна съдът установи следното:

На 12.03.2023г. жалбоподателят А. Б. М. паркирал личния си лек автомобил „Фолксваген поло“, с рег. №*** в гр. Пловдив върху тротоара, находящ се на бул. „Марица“ срещу №65. Около 01.47 минути на същата дата *** служители М. М. и М. Н. забелязали паркирания лек автомобил, като установили, че същият бил паркиран върху тротоара извън разрешените за това места, определени от администрацията или от собственика на пътя.

Поради това и свидетелят М. М. – ***, съставил глоба с фиш №**********, в отсъствие на водача М.. Срещу съставения фиш на 21.03.2023г. било депозирано възражение от А. Б. М.. На 26.04.2023г. А. Б. М., собственик на МПС – то, попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП, в която посочил, че на 12.03.2023г. около 01.47 часа лекият автомобил е бил управляван лично от него. Въз основа на материалите по административнонаказателната преписка на собственика на МПС, които бил и негов водач, бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия АД №539193 от 26.04.2023г. за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП. АУАН бил съставен в присъствие на нарушителя, който го подписал без възражения. Възражения срещу съставения АУАН били депозирани в законоустановения срок по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което наказващият орган квалифицирал извършеното като нарушение по чл.94, ал.3 от ЗДвП и на осн. чл.178е наложил на жалбоподателя административно наказание – ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин както от приложените по делото писмени доказателства, така и от гласните доказателства – показанията на свидетеля М. М.

/актосъставител/, които са логични, обективни, непротиворечиви и съответстващи на събраните писмени доказателства. Свид. М. установява фактическа обстановка, идентична с очертаната в АУАН и НП.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

При извършена служебна проверка на обжалваното НП и на съставения АУАН настоящият съдебен състав констатира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на акта и при издаване на НП, които обуславят незаконосъобразността на последното. Констатираните от съда процесуални нарушения се изразяват в неспазване на императивните изисквания на разпоредбите на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН.

В конкретния случай отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл.94, ал.3 от ЗДвП, която гласи следното: „За престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и 2 успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.” Внимателният прочит на разпоредбата води до извода, че даденото в АУАН и НП описание е непълно и неточно, доколкото не се сочи нито дали максималната маса на автомобила е над 2.5 тона, нито дали същият е бил паркиран на разстояние под 2 метра от сградите. Доколкото тези обстоятелства се явяват част от фактическия състав на правната норма, то непосочването им ограничава правото на защита на санкционираното лице, тъй като не му дава възможност да осъществи адекватна защита спрямо твърдените факти. От друга страна следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.178е от ЗДвП се наказва с глоба от 50 до 200 лева лице, което паркира пътно превозно средство в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън разрешените за това места. Именно тази правна норма според настоящия съдебен състав отговаря на констатираните факти от полицейските служители, поради което и съдебният състав приема, че именно този текст е следвало да бъде посочен в съставения АУАН за констатирано нарушение, доколкото разпоредбата на чл.178е от ЗДвП съдържа както състава на нарушението, така и санкцията за същото.

Доколкото се констатира неточна правна квалификация, то това е повод за отмяна на наказателното постановление.

Предвид изложените съображения съдът намира, че допуснатите процесуални нарушения са съществени, доколкото са нарушили правото на защита на наказаното лице, поради което и наказателното постановление следва да се отмени като незаконосъобразно.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ №23 - 0438 - 000400 от 11.05.2023г. на Началник сектор в ОДМВР – Пловдив, РУ 03 Пловдив, с което на А. Б. М., ЕГН:**********, на осн. чл.178е от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3