Решение № 56 от 18.01.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Бургас, 17.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело № 20232100501396 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Предмет на въззивна проверка е решение № 1382/21.06.2023г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. № 2021212010084. С това решение, съдът отхвърля иска на А. Н. Д., ЕГН: ********** от **** против „Строй Счет“ ЕООД, ЕИК: 204197999 със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, ул. „Капитан Петко войвода“ № 15, представлявано от Т. Г.

Караманова за заплащане на сумата от 12 922,72 лева, представляваща неплатено нетно трудово възнаграждение за периода от месец юли 2021г. до месец декември 2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. С решението съдът осъжда А. Н. Д. да заплати на „Строй Счет“ ЕООД съдебни разноски в размер на 1 540 лева.

Подадена е въззивна жалба от А. Н. Д. против решение № 1382/21.06.2023г. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, немотивирано и незаконосъобразно. Според Д. районният съд неправилно е кредитирал показанията на свидетелите, водени от ответника, тъй като един от тях е в роднинска връзка с управителя на дружеството, а другият е в близки отношения с него и е посещавал офиса след 18,00 часа, когато ищецът не присъства. Въззивникът посочва, че съдът не е изследвал възможността за престиране на труд, след като офисът на работодателя е преместен и служителят не е уведомен за това. Съдът не е посочил също и в кои периоди 1 ищецът не е полагал труд. Жалбоподателят иска от въззивната инстанция да отмени решението на районния съд и да постанови друго, с което да уважи предявения иск.

Въззивникът А. Н. Д. се представлява в съдебно заседание от адвокат Лина Георгиева, която пледира за уважаване на жалбата и за присъждане на съдебни разноски.

Ответната страна – „Строй Счет“ ЕООД представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата.

Въззиваемата страна „Строй Счет“ ЕООД се представлява в съдебно заседание от управителя Т. Караманова и от адвокат Димитрина Ройдева, която пледира за отхвърляне на жалбата и за присъждане на съдебни разноски.

Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:

ФАКТИ:

На 02.05.2018г. „Строй счет“ ЕООД и А. Н. Д. сключват трудов договор, по силата който дружеството възлага, а Д. приема да изпълнява длъжността „отчетник, счетоводство“ с уговорено работно време от 4 часа и основно месечно трудово възнаграждение в размер на 255 лева. Според чл.5 от договора възнаграждението се дължи на 25 число от месеца, следващ този, пред който е положен труда, ведно с допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит от 0,6% за всяка година трудов стаж при настоящия работодател, на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. В чл.7 от договора е уговорен начина на прекратяването му – с предизвестие от 30 дни. С последващи допълнителни споразумения към трудовия договор, възнаграждението на Д. и продължителността на работното време са променяни регулярно, така че към датата на прекратяване на договора, те са 8-часов работен дени и възнаграждение в размер на 744,08 лева. Към трудовия договор е приложена длъжностна характеристика, в която са описани основните задължения за длъжността „отчетник – счетоводство“, които могат да се обобщят по следния начин: счетоводни записвания на първични счетоводни документи и извеждане на съответните регистри – оборотни ведомости, регистри и други, участие при разработване на счетоводна политика на дружеството, съставяне на годишен финансов отчет, извършване на инвентаризация и проверка на материалноотговорни лица, начисляване и осчетоводяване на трудови възнаграждения и обезщетения по КТ и КСО, контрол върху документооборота и върху приходите и разходите на дружеството.

Длъжностната характеристика е връчена на служителя на 02.05.2018г.

Трудовият договор между страните е прекратен на 29.12.2022г. с едностранна предизвестие от работодателя.

На 13.02.2023г. А. Н. Д. предявява иск против „Строй счет“ ЕООД за сумата от 12 992,72 лева, представляваща сбор от дължимите трудови възнаграждения за периода от месец юли 2021г. до месец декември 2021г. (в размер от по 677,30 лева месечно) и за периода от месец януари 2022г. до 2 месец декември 2022г (в размер от по 744,08 лева месечно), ведно със законната лихва върху всяка една от тези суми от датата на завеждане на иска до окончателното им изплащане. В исковата молба, ищецът твърди, че не е подписвал допълнителни споразумения към трудовия договор и молби за ползване на платен отпуск за периода от 24.06.2019г. до 26.06.2019г., за периода от 10.09.2018г. до 19.09.2018г., за 10 работни дни, считано от 10.03.2021г., за 3 работни дни, считано от 25.06.2021г., за 7 работни дни за цялата 2021г., както и молби за ползване на неплатен годишен отпуск в размер на 10 дни, считано от 01.11.2019г. и на 30 работни дни за месеците октомври, ноември и декември 2021г. Ищецът твърди още, че не е получил трудовото си възнаграждение за периода от месец юли 2021г. до месец декември 2022г.

Ответната страна представя писмен отговор, в който твърди, че трудовият договор е сключен формално като основание за заплащане на социални и здравни осигуровки на ищеца, който е бивш съпруг на управителя на дружеството, считано от 07.03.2023г. Ответникът твърди, че ищецът не е полагал труд по договора, а е извършвал епизодични ремонтни дейности на различни обекти, за които е трябвало да издаде фактура. В такива случаи, работодателят е преназначавал ищеца на длъжност „работник за ремонт на покриви“, въз основа на които е издавана фактура. Ответното дружество твърди, че в полза на управителя Караманова е издадена заповед за незабавна защита № 78/19.08.2023г. по гр. дело № 5331/2022г., с която е забранено на ищеца да доближава дома и местоработата й, включително за периода от месец август 2022г. до месец декември 2022г. Работодателят заявява още, че ищецът е получавал трудовото си възнаграждение, но е отказвал да подписва ведомостта за заплати. Поради това, ответната страна настоява за отхвърляне на иска.

В хода на първоинстанционното производство са представени трудовия договор, ведно с последващите му изменения и молби за отпуск, заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и трудовото досие на ищеца.

По делото е извършено и прието заключение на съдебно-графологична експертиза, според което подписите, положени върху допълнителни споразумения към трудов договор с дати 28.12.2018г., 08.04.2019г., 22.04.2019г., 01.07.2019г., 12.09.2019г., 06.12.2019г. и върху молби за отпуск с дати 07.06.2019г., 01.11.2019г., 03.09.2018г., 10.03.2021г. и 25.06.2021г. са изпълнени от ищеца Н. Д..

По делото е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза, която дава следното заключение: Брутното трудовото възнаграждение на Д. за периода от 01.07.2021г. до 31.12.2021г. е в размер на 3 094,77 лева.

Удръжките за ДОО, ЗОО ДЗПО и ДДФЛ за този период са в размер на 693,30 лева, а нетното възнаграждение – 2 401,47 лева. Брутното трудовото възнаграждение на Д. за периода от 01.01.2022г. до 31.12.2022г. е в размер на 2 711,73 лева. Удръжките за ДОО, ЗОО ДЗПО и ДДФЛ за този период са в размер на 775,29 лева, а нетното възнаграждение – 3 487,02 лева. Така, общият размер на нетното възнаграждение за процесния период възлиза на 5113,20 лева. От тази сума, експертизата изважда сумата от 582,31 лева, 3 платена на ищеца на 04.01.2023г. и констатира, че дължимото нетно трудово възнаграждение за исковия период е в размер на 4 530,89 лева. Експертизата установява още, че дължимите социални и здравни осигуровки, ДЗПО И ДДФЛ са начислени и внесени от работодателя до месец август 2022г. включително.

В хода на съдебното дирене са събрани показанията на свидетелите А.К.А. и К.Й.Й., приятели на ищеца, на свидетеля В.Д.Д., бивш служител в предприятието на работодателя, на свидетеля С.Г.В., сестра на управителя Караманова и на свидетеля П.И.Б., кума на Караманова. Свидетелят А. твърди, че Д. се е занимавал със счетоводство, но поради проблеми в семейството, е престанал да упражнява тази дейност. Свидетелят не знае дали Д. притежава необходимите квалификация и умения, за да извършва счетоводно обслужване. Свидетелят Й. твърди, че ищецът е работил като счетоводител заедно със съпругата си, тъй като ги виждал заедно в офиса на дружеството. Според Й., ищецът не упражнява тази професия от месец август 2022г. Свидетелят Д. заявява пред съда, че е работила в „Счет строй“ ЕООД от месец октомври 2021г. до месец май 2022г. През този период, тя рядко е виждала ищеца в офиса. Тя е водила счетоводната документация, а той не й помагал и не е участвал в работния процес. Свидетелката вижда Д. за първи път, когато той отказва да се подпише във ведомостта за заплати. Д. подчертава, че счетоводната дейност се е извършвала от управителя на дружеството Караманова, а Д. идвал много рядко. Свидетелят В. описва семейните взаимоотношения между сестра си и ищеца и посочва, че Д. е получавал заплата, но отказвал да подпише ведомостите за заплати, тъй като Караманова не се отказвала от ползването на семейното им жилище.

Свидетелят Б. твърди, че ищецът никога не е работил в дружеството, получавал е заплата, но е отказвал да подписва ведомости.

Въз основа на описаните доказателства, Районен съд – Бургас формира извод за неоснователност на иска. За да постанови този резултат, съдът приема, че страните са били в трудово правоотношение през процесния период и ищецът е заемал длъжността „отчетник, счетоводство“, но не е престирал труд и не е изпълнявал реално трудовите си задължения. Този извод съдът обосновава с показанията на свидетелите Д., В. и Б., които кредитира като достоверни и с обстоятелството, че ищецът няма необходимото за тази длъжност образование. Съдът анализира показанията на свидетелите А. и Й., но приема, че впечатленията им за работата на ищеца в дружеството не са преки и непосредствени, поради което не основава изводите си на тях. В допълнение към това, съдът посочва, че дори да се приеме за доказан факта на престиране на труд, искът ще е неоснователен на друго основание, а именно – че ищецът е получил възнагражденията си за процесния период, но е отказал да подпише ведомостите за заплати поради влошени отношения с управителя на дружеството – работодател.

Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от 4 надлежна страна, за която решението поражда неблагоприятни правни последици. Поради това, жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивната инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.

Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.

Решение № 1382/21.06.2023г. е правилно. Този извод се налага по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ работодателят е длъжен да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. За да бъде основателен искът с правно основание чл.128, т.2 от КТ е необходимо да са изпълнени следните предпоставки: 1) трудов договор, сключен между страните; 2) изпълнение на задълженията по трудовия договор от работника или служителя и 3) неизпълнение на задължението на работодателя да заплати трудовото възнаграждение. В конкретния случай, от събраните по делото доказателства се установява безспорно само първата предпоставка. По делото не е доказано второто условие от фактическия състав на чл.128, т.2 от КТ, а именно – престиране на труд от ищеца. От показанията на свидетелите А. и Й. се установява, че Д. е присъствал в офиса, но не се установява той да е работил или да е изпълнявал конкретни задачи и дейности. Възприятията на тези свидетели са общи, а не конкретни, преки и непосредствени, поради това, не могат да установят релевантния за спора факт на престиране на труд.