Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 03.02.2020, Административен съд - Разград

Съд
Административен съд - Разград
Дело
144/2019
Подписан
03.02.2020
В сила
03.02.2020

Цитирани разпоредби

  • чл. 218 ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 118, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 185, ал. 3 · Закон за данък върху добавената стойност

Р Е Ш Е Н И Е

Номер: 7 03.02.2020 г. Град Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският административен съд, в публичното заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ДАМЯНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА

МАРИН МАРИНОВ при секретаря Пламена Михайлова, с участието на прокурора Тихомир Тодоров разгледа докладваното от съдията Марин

Маринов КАН дело № 144 по описа за 2019 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от

Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр.с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ .

Образувано е по жалба на Р.

Г. И. от гр. Р., чрез адв. Д. Б. от АК Разград, срещу Решение № 454 от 17.10.2019 год., постановено по АНД № 659/2019 год. на Районен съд- Разград. С него съдът е потвърдил НП № 456211-F500125 от 12.08.2019 на началника на отдел „Оперативни дейности” – Варна към ЦУ на НАП, с което на жалбоподателката е наложена глоба от 200 лв. на основание чл.

185, ал. 3 от ЗДДС за нарушение на чл. 118, ал. 1 от същия закон. В жалбата се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и при неизяснена фактическа обстановка. Жалбоподателката твърди, че изобщо не е извършила описаното в НП нарушение, тъй като е издала фискален бон за посочената в НП покупка.

Ответникът по касационната жалба – ТД на НАП- Варна не изпраща представител и не заявява становище по жалбата.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- Разград дава становище, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да остави решението на районния съд в сила.

Административен съд- Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка, съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба, като подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е процесуално допустима.

За да постанови решението си районният съд e приел от фактическа страна, че НП е издадено въз основа на АУАН сер. АN № F500125 от 16.07.2019г., съставен на жалбоподателката от ст.инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Варна. От фактическа страна в НП е посочено, че на

06.07.2019 г. е извършена проверка на търговски обект – павилион за пуканки в гр. Разград, бул. България №17, стопанисван от ЕТ „Л. – Н. Н.”. При проверката било констатирано, че Р. И., работеща по трудов договор с търговеца, при извършване на покупка на 1 бр. малка чашка с царевица на зърна е приела плащане на стойност 1,50 лв. в брой, за което не издала касова бележка от наличното и въведено в експлоатация фискално устройство модел „DATECS“ с ИН на ФУ №DТ544781 и ФП №02544781. Тази фактическа обстановка е отразена и в акта, но в същия е отразена и още една продажба без издадена касова бележка – продажба на 1 бр. сладолед. Т.е. в акта са отразени две деяния, но впоследствие с НП жалбоподателката е наказана само за едното.

В заседанието пред районния съд като свидетел е разпитан актосъставителят, който потвърждава изложените в акта и НП обстоятелства. Свидетелят лично е наблюдавал извършените продажби на две различни физически лица, за които жалбоподателката не е издала касови бележки.

Разпитана е и св. Н. Н., собственик на ЕТ, която посочила, че жалбоподателката не била сигурна дали е издала или не фискален бон.

При така приетата фактическа обстановка районният съд е приел от правна страна, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Акта и НП са издадени от компетентни органи по предвидения в закона ред и форма. Районният съд е счел, че жалбоподателката е извършила вмененото ѝ нарушение. Налице е плащане по извършена продажба, но не е издадена фискална касова бележка. Жалбоподателката има качеството на задължено физическо лице по смисъла на чл.185, ал.3 от ЗДДС.

С неиздаването на такъв документ е осъществен съставът на чл.185, ал.3 от ЗДДС /неиздаване на документ по чл.118, ал.1 от закона/. Районният съд е отхвърлил твърдението на жалбоподателката, че в АУАН са описани две нарушения, а в НП само едно, като е приел, че АНО е преценил да я накаже само за едно нарушение – това, което е описано в НП. Според въззивната инстанция не са налице извинителни причини за извършеното нарушение, както и не е налице основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност н сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Наложеното е над минимума, но под средния размер, предвиден в закона, но е справедливо с оглед предотвратяването на този вид нарушения, които са често извършвани.

Административен съд -Разград намира, че решението на районния съд е неправилно. От събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин, че наказаното лице е извършило вмененото му във вина деяние.

В АУАН, въз основа на който е издадено НП е описано, че на инкриминираната дата жалбоподателката не е издала фискален касов бон от наличното и въведено в експлоатация ФУ за две покупки, платени в брой: – 1 бр. малка чашка с царевица на зърна за 1,50 лв. от едно лица и 1 бр. сладолед в кофичка за 1 лв. от друго лице. В показанията си пред съда, разпитаният като свидетел актосъставител С. С. е обяснил, че на инкриминираната дата в посочения в НП търговски обект със свой колега закупил 1 бр. сладолед за 0.90 лв., платил в брой и му е бил издаден фискален касов бод. След това се оттеглили настрани и наблюдавали извършваните продажби на различни клиенти. Първоначално бил закупен 1 бр. сладолед в чашка, а след това чашка с царевица, платени в брой от клиентите, за които в момента на продажбата жалбоподателката, не издала фискални бонове. След това свидетелят и колежката му са се легитимирали, извършили проверката и съставили АУАН.

Към административнонаказателната преписка е приложен

ПИП с бланков № 0395459, съставен при извършената проверка на 06.07.2019 год., в който е отбелязано, че проверката е започнала в 15:23/25 часа/ има извършена поправка/ и е завършила в 16:50 часа. В протокола изрично е посочено, че при проверката е извършена разпечатка от Контролната лента на електронен носител

/КЛЕН/ на фискалното устройство за периода от 15:22:29 часа до 15:27:40 часа, както и проверка на касовата наличност.

Разчета на касовата наличност на ФУ показвала 79,70 лв. оборот и служебно въведени пари в касата в размер на 52.10 лв. Общо наличните пари според данните от ФУ са 131,80 лв., съгласно изготвената разпечатка на дневен отчет от ФУ.

Фактическата наличност е установена на 132,85 лв., съгласно приложения към преписката опис. Установена е разлика от 1.05 лв. в повече фактическа наличност спрямо данните от ФУ.

Към административната преписка е приложено копие на оригинала на фискален бон № 0004676 издаден на 06.07.2019 год. в 15:22:29 часа на стойност 0,90 лв. и копие на разпечатан от КЛЕН фискален бон със същите данни за покупка на сладолед.

Също така са приложени и копия на разпечатани от КЛЕН на ФУ фискални бонове както следва: №

0004677 от 06.07.2019 год. 15:26:17 часа на стойност 1,50 лв. за закупена царевица на пара; №0004678 от 06.07.2019 год. 15:26:43 на стойност 1.00 лв. за закупен сладолед и № 0004679 от 06.07.2019 г. 15:27:40 на стойност 1,50 за закупена царевица на пара. В дневния отчет най-долу е отбелязано, че последния документ в КЛЕН на ФУ преди разпечатването му е с № 0004679.

При сравняване на данните от приложените към преписката протокол за извършена проверка, копия на разпечатки от ФУ, посочени по-горе и свидетелските показания на актосъставителя, е очевидно, че за извършената от контролните органи покупка на сладолед за 0,90 лв., е издаден фискален бон № 0004676 от

06.07.2019 год. 15:22:29 часа, тъй като копие на оригинала на този ФКБ е приложен към преписката. Очевидно е също така, че за следващи три продажби на царевица на пара, на сладолед и отново на царевица на пара също са издадени фискални касови бонове, тъй като данните за тях се намират в КЛЕН на фискалното устройство и копия от тях са разпечатани от самите контролни органи. Този извод се потвърждава и от обстоятелството, че разликата между фактическата касова наличност и тази според данните от ФУ е 1,05 лв. в повече. Ако жалбоподателката действително не е издала фискални бонове на обща стойност

2,5 лв. според АУАН или 1,50 лв. според НП, то разликата между фактическата касова наличност и наличността според данните по ФУ следваше да бъде равна или по-голяма от 2,50 лв. / според АУАН/ или 1,50 лв. /според НП/ в полза на фактическата наличност.

Ето защо съдът приема, че събраните по делото писмени и гласни доказателства не доказват по безспорен и несъмнен начин, че жалбоподателката е извършила нарушението за което е наказана. Напротив те опровергават или най-малко хвърлят сериозно съмнение в достоверността на изложените в НП фактически твърдения относно извършеното деяние.

При тези изводи на касационната инстанция НП се явява като издадено в нарушение на материалния закон. Като е приел противното районният съд е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което обжалваното НП да бъде отменено.

Водим от горното, Разградският административен съд

Р Е

Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 454 от 17.10.2019 год., постановено по АНД № 659/2019 год. на Районен съд- Разград и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ

Наказателно постановление с № 456211-F500125 от 12.08.2019 на началника на отдел „Оперативни дейности” – Варна към Централно управление на НАП,

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/