Решение № 775 от 16.01.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 775 гр. С., 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20231110151388 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на И. Н. М. и Л. И. М. срещу А.С.С., с която са предявени частични осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 7 КРБ, за осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците сумата от 5 000 лв., частична претенция от 10 000 лв., за претърпени неимуществени вреди от противоправно поведение на магистрати на служба при ответника - постановяване на определение от 19.10.2018 г. по ч. гр. д. № 4894/2018 г. по описа на САС, ТО, VI състав, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 18.09.2023 г. до окончателното плащане на вземането.

Ищците твърдят, че са собственици на недвижим имот - апартамент № 3 в гр.

С............., съставляващ съгласно схема на СГКК самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***., придобит по силата на наследство от С. И.а И.а, починала на 17.04.1988 г. и последваща делба между сънаследниците, оформена в спогодителен протокол по гр. д. № 12867/2000 г. по описа на СРС. Посочват, че за имота имало съставено завещание в полза на П.Х.Н.У., като във връзка с възникналата конкуренция на права, неговата действителност била оспорена и предмет на разглеждане в рамките на съдебно производство, образувано по иск с правно основание чл. 108 ЗС.

Посоченото производство приключило с влязло в сила решение, постановено по гр. д. № 1572/1988 г. по описа на СРС, 35 състав, с което правото на собственост върху имота било признато в полза на наследниците по закон - ищци в настоящото производство. Твърдят, че на 11.04.2017 г. срещу тях била подадена нова искова молба в СГС с ищец - П. Н.Урумова и предмет - правото на собственост върху имота, посочен по-горе, като било образувано гр. д. № 9572/2017 г. по описа на СГС, I – 9 състав. С разпореждане от 14.06.2018 г. СГС върнал исковата молба като недопустима и прекратил производството по делото. С 1 определение от 19.10.2018 г. по ч. гр. д. № 4894/2018 г. САС, ТО, VI състав отменил с неясни мотиви посоченото разпореждане и постановил разглеждане на производството по същество. Производството се развило в рамките на четири години и делото било решено с акт по същество, който впоследствие бил обезсилен от въззивната инстанция, с мотивите, посочени в акта на първоначалния състав на СГС, който резултат бил потвърден от ВКС с определение от 12.08.2022 г. по гр. д. № 4582/2021 г. по описа на I г. о. Ищците твърдят, че поради постановения от САС акт били принудени да водят продължителен процес, през който период били лишени от възможността пълноценно да упражняват правото си на собственост върху имота поради вписаната искова молба, същевременно били изложени на значителен стрес от риска да изгубят жилището си при евентуален неблагоприятен изход от делото. В резултат на неправилно постановеното определение от 19.10.2018 г. по ч. гр. д. № 4894/2018 г. по описа на САС, ТО, VI състав ищците претърпели значителни неимуществени вреди, състоящи се в стрес, напрежение и липса на доверие към съдебната система за действителна и своевременна защита на своите права. Считат, че със своето определение съдиите от САС са допуснали груба небрежност при изпълнение на служебните си задължения, като отговорност за това следва да носи именно ответникът. С оглед на това молят за уважаване на предявените искове. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва исковете като недопустими, евентуално като неоснователни. Оспорва да е работодател на съдиите, постановили определение от 19.10.2018 г. по ч. гр. д. № 4894/2018 г. по описа на САС, ТО, VI състав. Посочва, че с оглед забраната магистратите да носят отговорност във връзка с изпълнение на служебните си задължения исковете са недопустими. Евентуално оспорва при постановяването на определение от 19.10.2018 г. по ч. гр. д. № 4894/2018 г. по описа на САС, ТО, VI състав да е извършено виновно противоправно действие, че ищците са претърпели вреди в резултат на постановения акт, както и техния размер. С оглед гореизложеното моли за прекратяване на делото, а в условията на евентуалност за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на сторените разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл. 235 и сл. от ГПК, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Като доказателство по делото е представено решение № 29/16.09.1996 г. по гр. д. № 1572/1988 г. по описа на СРС, 35 състав, с което е прогласена нищожността на извършеното от С. И.а И.а саморъчно завещание от 02.12.1986 г. в полза на П.Х.Н., по силата на което С.

И.а И.а е завещала на П.Х.Н. следния недвижим имот: апартамент, находящ се в гр.

С..........., с площ 108,50 кв. м., състоящ се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, заедно с принадлежащото му зимнично помещение и 2,05/100 идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, както и относно движимите вещи в имота до половината от него, на основание чл. 14, ал. 2 ЗН (отм.), вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, като е признато за установено по отношение на П.Х.Н., че останалата ½ част от саморъчното 2 завещание от 02.12.1986 г., направено в нейна полза е недействително, на основание чл. 43, б. „а“ ЗН и като извършено от недееспособен по смисъла на чл. 13 ЗН. Със същото решение П.Х.Н. е осъдена да предаде владението и собствеността на процесния имот на ищците Р.М.С., В.М.С., Л.М.Т., И.Г.С., Н.И.С., И. Н. М., Т.Н.Е. и А.Х.Я., на основание чл. 108 ЗС.

Решението е влязло в сила в частта по иска с правно основание чл. 108 ЗС и обезсилено в останалата част (видно от мотивите на решение № 465/10.05.2021 г. по гр. д. № 2680/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, 4 състав).

Представен е протокол от 08.05.2001 г. по гр. д. № 12867/2000 г. по описа на СРС, 57 състав, с който е одобрена постигната между страните Р.М.С., В.М.С., П.И.С., Л.М.Т., И.Г.С., Н.И.С., И. Н. М., Т.Н.Е. и А.Х.Я. съдебна спогодба, съгласно която И. Н. М. е получила в дял и изключителна собственост срещу парично уравнение процесния апартамент, находящ се в гр. С..............., с площ 108,50 кв. м., състоящ се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, заедно с принадлежащото му зимнично помещение и 2,05/100 идеални части от общите части на сградата, включително и 2,05 идеални части от портиерското помещение и от правото на строеж върху мястото.

От представените по делото доказателства – препис от искова молба с вх. № 2007748/11.04.2017 г. (вписана в Агенция по вписванията с вх. рег. № 68638/18.10.2017 г., акт № 103, том XII) и отговор вх. № 171126/18.12.2017 г., се установява, че на 11.04.2017 г.

П.Х.Н.У. е предявила нов иск по чл. 108 ЗС срещу И. Н. М., Т.Н.Е., П.Д.С., Р.В.С., М.В.С., Л.М.Т., А.Х.Я., Л. И. М., В. Л.ов М. и Я.Р.Н., с който е поискала да бъде призната за собственик на апартамента, находящ се в гр. С................ с площ 108,50 кв. м. въз основа на саморъчно завещание, извършено от С. И.а на 02.12.1986 г. и съответно да й се предаде владението върху имота, по която искова молба е образувано гр. д. № 9572/2017 г. по описа на СГС, I-9 състав. От ответниците е подаден отговор на исковата молба, с който са възразили срещу иска като недопустим, поради силата на присъдено нещо по отношение на въпроса за собствеността върху имота, формирана с решение № 29/16.09.1996 г. по гр. д. № 1572/1988 г. по описа на СРС, 35 състав.

С разпореждане от 14.06.2018 г. по гр. д. № 9572/2017 г. по описа на СГС, I-9 състав исковата молба на П.Х.Н.У. от 11.04.2017 г. е върната на основание чл. 130 ГПК поради недопустимост на предявения иск по чл. 108 ЗС, с оглед идентичността между предмета и страните по спора с тези по гр. д. № 1572/1988 г. по описа на СРС, 35 състав и формираната по-рано сила на пресъдено нещо относно въпроса за принадлежността на правото на собственост върху имота.

С определение от 19.10.2018 г. по ч. гр. д. № 4894/2018 г. по описа на САС, ТО, VI състав е отменено разпореждане от 14.06.2018 г. по гр. д. № 9572/2017 г. по описа на СГС, I-9 състав и делото е върнато на Софийски градски съд за продължаване на процесуалните действия, като в него е посочено, че делото следва да бъде разгледано по същество.

Изложени са мотиви за липса на пълен идентитет в предмета на делото, съответно и че не е формирана сила на пресъдено нещо съгласно чл. 298 ГПК.

С решение № 2096/20.03.2020 г. по гр. д. № 9572/2017 г. по описа на СГС, I-9 състав 3 съдът е отхвърлил предявения от П.Х.Н. иск по чл. 108 ЗС като неоснователен.

С решение № 465/10.05.2021 г. по гр. д. № 2680/2020 г. по описа на САС, ГО, 4 състав е обезсилено решение № 2096/20.03.2020 г. по гр. д. № 9572/2017 г. по описа на СГС, I-9 състав и е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска - наличие на процесуална пречка за съществуването на правото на иск – сила на пресъдено нещо, тъй като след постановяване на решението по гр. д. № 1572/1988 г. по описа на СРС, 35 състав, не са настъпили нови факти или обстоятелства, които да правят допустим иска за последващо разглеждане на правото на собственост върху имота, а по отношение на част ответниците е прието, че искът е недопустим и поради липса на правен интерес и начална липса на правоспособна страна.

С определение № 377/12.08.2022 г. по гр. д. № 4582/2021 г. по описа на ВКС, I г. о. не е допуснато касационно обжалване на решение № 465/10.05.2021 г. по гр. д. № 2680/2020 г. по описа на САС, ГО, 4 състав, като в него са изложени мотиви за недопустимост на иска поради наличие на сила на пресъдено нещо по спора.

Във връзка с установяването на претърпените от ищците неимуществени вреди по делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Васил Георгиев Киров и Диана Христова Д..

Свидетелят Киров споделя, че е адвокат на ищците от дълги години, като е водил дела за процесния имот и ги е защитавал в производството по иска, предявен от П.Х.Н.У. на 11.04.2017 г. Посочва, че още от началото считал иска за недопустим, но с поставеното определение от 19.10.2018 г. по описа на САС делото било възобновено и продължило още 4-5 години. В резултат на това ищците били трайно притеснени, тъй като дело, което било решено в тяхна полза се разглеждало отново, изпитвали недоверие в съдебната система.

Споделя, че ги убеждавал, че такова дело няма как да се развие, но те чувствали несигурност, което продължило и след края на делото.

Свидетелката Д. посочва, че познава ищцата М., с която работи заедно в един очен кабинет в медицински център от 2003 г. Откакто я познава знае, че има проблем със съдебни производства за апартамента, на ищцата се налагало да закъснява за работа, понеже имала дела относно имота и ходела напрегната – била по-кратка в изреченията си, не била усмихната. Д. споделя, че проблемът с имота съществувал още през 2003 г., а през 2023 г. ищцата споделила, че делата с него продължават. Посочва, че последните години ищцата изпитвала притеснения.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са частични осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 7 КРБ, с които се претендира осъждане на ответника да заплати на ищците сумата от по 5 000 лв., частична претенция от 10 000 лв., за претърпени неимуществени вреди от противоправно поведение на магистрати на служба при ответника - постановяване на определение от 19.10.2018 г. по ч. гр. д. № 4894/2018 г. по описа на САС, ТО, VI състав, 4 ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 18.09.2023 г. до окончателното плащане на вземането.

Съдът поддържа изложените мотиви в доклада по делото за допустимост на предявените искове с правно основание чл. 49 ЗЗД – прекият иск за обезщетяване на причинени вреди от незаконосъобразни действия на магистрати при изпълнение на възложените им служебни функции, изразяващи се в неспазване на вътрешното право или правото на ЕС, макар недопустим срещу магистрата - чл. 132 от Конституцията на Република България, е винаги допустим срещу държавата, представлявана от съответния държавен орган, като Българската държава следва да осигури ефективни средства за защита на накърнения правен интерес на ищеца, вкл. като осигури процесуален ред, който да не прави практически невъзможно или прекомерно сложно получаването на обезвреда за търпените вреди. Съгласно чл. 7 от Конституцията на Република България, държавата отговоря пряко за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейните органи и длъжностни лица и когато тази отговорност не може да бъде реализирана по специалния Закон за отговорността на държавата и общините за вреди при участие в процеса на съответните държавни органи като нейни процесуални субституенти, отговорността за вреди се реализира на основание чл. 49 ЗЗД. Иск за обезщетение на вреди, основан на твърдения за настъпването им от постановен съдебен акт, насочен срещу съда, в който магистратът, постановил съдебен акт, правораздава, е допустим, независимо от уредения в Конституцията функционален имунитет на магистрата – в този смисъл определение № 501/16.11.2012 г. по ч. гр. д. № 455/2012 г. по описа на ВКС, II г. о., определение № 534/13.12.2019 г. по ч. гр. д.

Разпечатката съдържа 32 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/24b09354-6805-46b7-b21f-54830f3ea0e7