Определение № 45 от 19.01.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 45 гр. Враца, 19.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Д. Досов

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Христо Н. Христов като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20251400500582 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Д. Н. П., с ЕГН ********** срещу определение № 967/05.11.2025 г., постановено по гр. д. № 1168/2025 г. по описа на РС Мездра, с което производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключването с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр. д. № 910/2025 г. по описа на РС - Мездра.

Жалбоподателят сочи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. PC - Мездра неправилно уважил искането на ответника М. М. М. за спиране на производството по делото, поради липса на обективен и субективен интензитет на двете дела, приети за обусловено и обуславящо, което изключвало наличието на преюдициална връзка между тях. Спирането било в нарушение на вложения от законодателя смисъл на нормата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, съобразно който, при заведен спор от значение за разрешаване на висящо производство, следвало да се изчака неговият изход, за да може да се приложат последиците на чл. 297 ГПК при решаването на делото. PC - Мездра неправилно приел, че висящият спор по чл. 127, ал. 2 СК между майката и бащата на детето, по което е образувано гр. д. 910/2025 г. на същия съд относно упражняването на родителските права е преюдициален по отношение на производството по чл. 128, ал. 1, изр.

1 СК по гр. д. № 1168/2025 г. на РС - Мездра за определяне на режим лични отношения на детето с ищцата негова баба. Иска отмяна на обжалваното определение и връщане делото на първоинстанционния съд за извършване следващите съдопроизводствени действия по него.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от ответницата М. М. М., с ЕГН **********, с който оспорва същата като неоснователна. Ответницата твърди, че предмета и на двете дела е един и същ - определяне на мерки за лични отношения между бащата и детето и между бабата по бащина линия и детето. Счита, че иска подаден от Д. Н. П. - баба по бащина линия на малолетното дете М. П. П., е преждевременно 1 предявен. Твърди, че най-добрият интерес на детето е личните му отношения да бъдат уредени преди всичко с неговите родители, а след това с разширения кръг - баба и дядо.

Мерки за лични отношения с бабата и дядото се определяли, само ако това е в интерес на детето. Счита за абсурден искания от бабата конкретен режим на лични отношения с малолетното дете, като това било опит детето да бъде отнето от майката, без да се отчита на кого ще се предоставят за упражняване родителските права.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по гражданско дело № 1168/2025 г. по описа на РС - Мездра е образувано по искова молба на Д. Н. П. против П. П. П. и М. М. М., с която е предявен иск на основание чл. 128, ал. 1 СК за определяне мерки за лични отношения на Д. Н. П. с малолетната й внучка М. П. П..

В депозиран в законния срок отговор на исковата молба ответницата М. М. М. е заявила, че оспорва предявения иск като неоснователен. Поискала е производството по делото да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключването с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр. д. № 910/2025 г. по описа на РС – Мездра, водено между родителите на детето П. П. П. и М. М. М., с предмет спор по чл. 127, ал. 2 СК относно упражняването на родителските права, местоживеенето, режимът на лични отношения и издръжката на детето М. П. П..

С обжалваното определение районният съд е намерил, че са налице предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и е спрял производството по гр. д. № 1168/2025 г. по описа на РС Мездра до приключване на производството по гр. д. № 910/2025 г. по описа на РС - Мездра, с влязъл в сила съдебен акт, след като извършил проверка в ЕИСС, поради което намерил искането за спиране за основателно.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да го обжалва и в предвидения в закона срок за това, поради което е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

С определение № 967/05.11.2025 г., постановено по гр. д. № 1168/2025 г. по описа на РС - Мездра, първоинстанционният съд е спрял производството по делото, което е образувано по предявен иск с правно основание чл. 128, ал. 1 СК, до приключването с влязъл в сила съдебен акт на образуваното гр. д. № 910/2025 г. по описа на РС - Мездра по предявен иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК.

Производството по чл. 127, ал. 2 СК не е преюдициално спрямо това по предявения иск с правно основание чл. 128, ал. 1 СК. Съобразно трайната съдебна практика, обективирана в определение № 60253 от 13.09.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2401/2021 г., IV г. о.; определение № 50025 от 17.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1536/2022 г., IV г. о., определение № 3568/14.07.2025 г. по ч. гр. д. № 2482/2025 г., III г. о. и др., в производствата по спорна съдебна администрация по чл. 127, ал. 2 СК, по чл. 59, ал. 2 СК, по чл. 128, ал. 1 от СК и по чл. 132 СК не се разрешава спор относно признаване съществуването, респ. 2 отричането със сила на пресъдено нещо на материалните субективни права на детето и на страните по тези производства, а по целесъобразност се разрешава спорът относно тяхното упражняване, като с решението си съдът постановява мерки (режим) за тяхното упражняване, служебно съобразявайки всички конкретни обстоятелства, които са от значение за интереса на детето. Именно поради това, че съдебните решения, с които приключват тези производства по спорна съдебна администрация, не се ползват със силата на пресъдено нещо, постановените с тях мерки относно упражняването на субективните материални права могат да бъдат изменяни при всяко съществено изменение на обстоятелствата, които са от значение за интереса на детето, включително и служебно от съда - чл. 59, ал. 9 СК. Това от своя страна категорично изключва възможността да има такава връзка на преюдициалност между производствата по предявени искове с правно основание чл. 127, ал. 2 СК и чл. 128, ал. 1 СК, която е необходима, за да е налице абсолютната отрицателна процесуална предпоставка по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, съгласно разясненията, дадени с ТР № 1/09.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС, изразяваща се във временната процесуална забрана да се развива обусловеното исково производство, до приключването на обуславящото такова, за да може съдът, разглеждащ обусловения спор, да зачете силата на пресъдено нещо на решението по обуславящия такъв.

Разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК не би могла да бъде прилагана в конкретния случай, за да се избегне колизия между решението по чл. 127, ал. 2 СК и решението по чл.

128, ал. 1 СК, доводи в какъвто смисъл са изложени в отговора на частната жалба, тъй като правото на лични контакти на детето с неговите баба и дядо е самостоятелно и подлежи на защита отделно от правото на родителя, който не упражнява родителските права, и тъй като режимът за лични контакти между малолетното дете и неговите баба и дядо следва да бъде определян от съда след съвкупната преценка на всички обстоятелства от значение за конкретния интерес на детето, независимо на кого са били предоставени родителските права или при кого живее детето. Без съмнение, интересът на детето налага да не се стига до противоречие между мерките (включително привременни такива), постановявани в двете производства, поради което съдът, разглеждащ едното от тях следва да вземе предвид вече постановените мерки в другото производство (в този смисъл е горецитираната практика на ВКС). Поради това, избягването на противоречие между мерките (включително привременните такива), постановявани в двете производства, когато те са едновременно висящи пред един и същ съд, би могло да бъде избегнато не чрез спиране на едното от тях до приключване на другото, а чрез съединяването им съгласно чл. 213 ГПК за общото им разглеждане в едно производство и за постановяване на общо решение по тях. Следва да се отчете и това, че нормата на чл. 213 ГПК не вменява задължение на съда служебно да съедини дела, които имат връзка помежду си в едно производство, а единствено предоставя такава възможност. В случай, че делата по една или друга причина не бъдат съединени, включително и когато са висящи пред различни съдилища, също не е налице основание за спиране на едното от тях, а съдебния състав по всяко от делата – в изпълнение на процесуалното си правомощие служебно да защити интереса на детето, следва служебно да следи за развитието на другото производство, за да може към момента на приключване на 3 съдебното дирене пред него и при постановяване на решението си, да вземе предвид мерките (включително привременните такива), вече постановени по другото дело – като едно от съществените обстоятелства, релевантни именно за закрилата на интересите на детето, включително – избягване на колизия между мерките в двете производства.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че частната жалба се явява основателна, поради което същата следва да бъде уважена, а обжалваното определение да бъде отменено, като делото бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 967/05.11.2025 г., постановено по гр. д. № 1168/2025 г. по описа на Районен съд - Мездра.

ВРЪЩА делото на Районен съд - Мездра за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 45 гр. Враца, 19.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Д. Досов

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Христо Н. Христов като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20251400500582 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Д. Н. П., с ЕГН ********** срещу определение № 967/05.11.2025 г., постановено по гр. д. № 1168/2025 г. по описа на РС Мездра, с което производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключването с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр. д. № 910/2025 г. по описа на РС - Мездра.

Жалбоподателят сочи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. PC - Мездра неправилно уважил искането на ответника М. М. М. за спиране на производството по делото, поради липса на обективен и субективен интензитет на двете дела, приети за обусловено и обуславящо, което изключвало наличието на преюдициална връзка между тях. Спирането било в нарушение на вложения от законодателя смисъл на нормата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, съобразно който, при заведен спор от значение за разрешаване на висящо производство, следвало да се изчака неговият изход, за да може да се приложат последиците на чл. 297 ГПК при решаването на делото. PC - Мездра неправилно приел, че висящият спор по чл. 127, ал. 2 СК между майката и бащата на детето, по което е образувано гр. д. 910/2025 г. на същия съд относно упражняването на родителските права е преюдициален по отношение на производството по чл. 128, ал. 1, изр.

1 СК по гр. д. № 1168/2025 г. на РС - Мездра за определяне на режим лични отношения на детето с ищцата негова баба. Иска отмяна на обжалваното определение и връщане делото на първоинстанционния съд за извършване следващите съдопроизводствени действия по него.