Решение № 77 от 15.07.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. K., 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – K., ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гюрай Ал. Мурадов при участието на секретаря Красимира Бл. Божакова като разгледа докладваното от Гюрай Ал. Мурадов Административно наказателно дело № 20265320200193 по описа за 2026 година Установи следното:

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

С електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/ №8506168414 на Агенция Пътна инфраструктура на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на „СПС Комерс“ ЕООД, ЕИК 115799080 със седалище и адрес на управление: ***, е наложена имуществена санкция в размер на 2500,00 лв. за нарушение на чл. 102 ал. 2 от ЗДвП.

Недоволен от електронния фиш е останал представляващият санкционираното дружество и е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения 14-дневен срок, в която излага конкретни доводи за отмяната му. Моли съда да отмени електронния фиш. В писмено становище поддържа жалбата, не претендира разноски.

Ответната по жалбата страна Агенция Пътна инфраструктура оспорва жалбата, взема становище за потвърждаване на електронния фиш. Претендира разноски.

Съдът, като се запозна с материалите по делото, намира за установено 1 следното:

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, доколкото дружеството жалбоподател е посочено в електронния фиш като собственик на автомобила, на когото е регистрирано МПС. Жалбата е подадена в законоустановения в ЗДвП 14-дневен срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

На 24.02.2023 г., в 13.34ч. с устройство № 40521, представляващо елемент от електронната система на събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от ЗП, намиращо се на път I-6 км 269 +170, било регистрирано движение на МПС товарен автомобил МАН 26.403, регистрационен номер *****, с технически допустима максимална маса 26000, брой оси 3, без ремарке, в община K., по път I-6 км 269+170, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа. Бил изготвен снимков материал. За посочения час за ППС изцяло не била заплатена дължима пътна такса по чл. 10 ал. 1 т. 2 от ЗП, тъй като нямало валидна маршрутна карта или тол декларация за преминаването, поради което последвало издаване на процесния електронен фиш за нарушение на чл. 102 ал. 2 от ЗДвП, с което на дружеството жалбоподател, собственик на автомобила, била наложена имуществена санкция в размер на 2500.00 лв. Жалбоподателят не се е възползвал от правата по чл. 189ж ал. 2 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява от приетите по делото писмени доказателства- електронен фиш, известие за доставяне на ЕФ, създаден доклад от Електронната система за събиране на пътни такси по чл.

167а, ал. 3 от ЗДвП за установени нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в, статично изображение във вид на снимков материал на пътно превозно - 2 бр. снимки, данни за нарушител, данни от система Regix, протокол №28765/21 и Заповед № РД - 11 - 983/13.09.2021г. за утвърждаване образец на електронен фиш, протокол за установяване годността за приемане на дооборудването на съществуваща стационарна контролна точка /СКТ/ № 4052.

Обжалваният електронен фиш отговаря на изискванията на чл. 189ж ал.1 от ЗДвП, като в него са посочени мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на ППС, собственика 2 на същото, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10 ал. 2 от ЗП, размера на глобата, срокът, срока и начините за доброволното й заплащане. Нарушението е установено и заснето от устройство 40521, част от електронната система по чл. 167а ал. 3, за което е създаден доклад, придружен автоматично от системата от статично изображение във вид на снимков материал на процесното МПС. Съгласно изр.

2-ро на ал. 3 на чл. 167а от ЗДвП докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от системата. При отразяване в приетия доклад на посочените обстоятелства съдът ги приема за установени по делото.

Съгласно чл. 10 ал. 1 т. 2 от ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се дължи такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б ал. 3. Според разпоредбата заплащането на тол таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.

Съобразно чл. 10б ал. 3 от ЗП тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3, 5 тона, извън тези по чл.

10а, ал. 7 и 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки.

Съгласно чл. 10б ал. 4 от ЗП размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут.

3

Движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, съобразно чл. 139, ал. 5 от ЗДвП се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. В чл. 139 ал. 7 от ЗДвП е регламентирано задължение за водача на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б ал. 3 от Закона за пътищата, преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. Чл. 102 ал. 2 от ЗДвП въвежда задължение за собственика да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство.

Санкционната разпоредба чл. 179 ал. 3б от ЗДвП предвижда собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.

10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, да се наказва с глоба в размер 2500 лв., а ако има вписан ползвател глобата да се налага на последния. В случаите, когато са юридически лица, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв.

Неизпълнението на посочените задължения се установява и документира, съгласно чл. 167а ал. 3 от ЗДвП, посредством електронната система за събиране на пътни такси, която генерира доклад, към който се прилагат статични изображения във вид на снимков материал. Същите, по силата на чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства. Този извод се налага и от разпоредбата на чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, съгласно която контролните органи могат да извършват справки в електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, като отразените в нея данни се считат за доказателства във връзка със следните обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на 4 платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси.

Не е спорно по делото, че за преминаване по платената пътна мрежа на процесното МПС се е дължала такса по чл. 10 ал. 1 т. 2 от ЗДвП. Размерът на дължимата за плащане тол такса в случая се е определял въз основа на деклариране на тол данни. За посочения час не е имало заплатена дължима пътна такса по чл. 10 ал. 1 т. 2 от ЗП, тъй като нямало валидна маршрутна карта или тол декларация за преминаването.

Макар и да се установи горното, според съда следва обжалвания ЕФ да бъде отменен, тъй като налагане на санкция в процесния размер е в противоречие с изискването за съразмерност и основни принципи на правото на Европейския съюз. Принципът на пропорционалност е част от общите принципи на общностното право на ЕС, които държавите- членки трябва да спазват. Принципът на пропорционалност задължава държавите-членки да приемат мерки, които са подходящи за постигането на преследваните цели и не надхвърлят необходимото за постигането им. Този принцип, който е гарантиран и в член 49, § 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз предвижда, че тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението, и е задължителен за държавите членки, когато прилагат правото на Съюза в съответствие с член 51, § 1 от Хартата, съответно, тежестта на санкцията трябва да съответства на тежестта на съответното престъпление, като това изискване произтича не само от член 52, § 1 от Хартата, но и от принципа на пропорционалност на наказанията, установен в член 49, § 3 от Хартата.

Съобразно чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО, държавите-членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива.

Нормата вменява задължение за страните да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби, включително и чрез установена система от наказания, които следва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

В съответствие с Решение на СЕС, Пети състав от 04 октомври 2018 г., по Дело С-384/17 г., което е постановено по преюдициално запитване, касаещо тълкуване за директно приложение на член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г., относно заплащането 5 на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури - разпоредбата, установяваща съразмерност на санкциите при неплащане на тези такси, не може да се приеме, че изискването за съразмерност, предвидено в чл.9а от Директива 1999/62, има директен ефект, и с оглед на задължението си да предприеме всички необходими общи или специални мерки, за да гарантира изпълнението на тази разпоредба, националният съд трябва да тълкува националното право в съответствие с посочената разпоредба или, ако такова съответстващо тълкуване е невъзможно, да остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат. Принципът за пропорционалност/съразмерност е задължителен при преценка на наложената санкция, тъй като е основен сред принципите на правото на Европейския съюз (Решение от 9 февруари 2012 г. по дело M. U., C-210/10, т. 23). В т. 24 от Решението е посочено, че когато по правото на Съюза не се съдържат по-точни правила за определянето на националните санкции - тъй като не предвижда изрично критерии за преценка на пропорционалността на подобни санкции, санкционните мерки по национално законодателство не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко обвързващата и, че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели. (виж и в Решение на Общия съд, VIII, 17 март 2016 година по дело T-817/14, в т. 50; член 5, параграф 4 ДЕС; EU: T: 2013: 451, т.