Решение № 4682 от 21.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4682 гр. Пловдив, 21.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20235330111323 по описа за 2023 година

Ищцата З. Р. Д., ЕГН ********** е предявила против БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ ООД, ЕИК 201513004 установителни искове за прогласяване нищожността на клауза в Договор за кредит с номер МАХ_ *** от 08.02.2022 г., предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане.

В исковата молба се твърди, че между ищцата и ответника е сключен Договор за кредит с номер МАХ_ *** от 08.02.2022 г., по силата на който е предоставена сума в размер на 600 лв., при фиксиран лихвен процент 31,07 % и ГПР 35,83 %. В договора била обективирана клауза, предвиждаща заплащането на такса за бързо разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 136,80 лв. Касаело се за неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 9 ЗЗП, с която се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга, като тази такса представлявала и скрит разход по договора за кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на член 19, ал. 4 ЗПК. Претендира разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен при съображения, подробно изложени в отговора.

Оспорва твърденията за наличие на неравноправна клауза. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно член 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правна квалификация член 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, евентуално член 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и член 26, ал.1, пр. 3 ЗЗД.

1

С определение от 27.03.2023 г. е отделено като безспорно и признато между страните обстоятелството, че страните са сключили Договор за кредит с номер МАХ_ *** от 08.02.2022 г.

По исковете по член 26 ЗЗД.

Исковете са предявени в условията на евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание. Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока: от най-тежкия – противоречие на закона или заобикалянето му, през по–леките – липса на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липса на форма. Прогласи ли нищожността на сделката на едно от сочените от ищеца основания, разгледани в поредност според тежестта на порока, отпада и вътрешнопроцесуалното условие под което са предявени останалите евентуално съединени искове, основаващи се на по-леки пороци.

Съдът намира, че сключения между страните Договор за кредит има характеристика на потребителски договор, тъй като кредитополучателят е потребител по смисъла на член 9, ал. 3 ЗПК и за него са приложими разпоредбите на член 143 и 146 ЗЗП, както и и защитата по ЗЗП.

Установява се по делото, че на 8.02.2022 г. страните са сключили Договор за кредит. С него е уговорено задължение за заплащане на сума за експресно разглеждане в размер на 136,80 лева. Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема е регламентирана в член 10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.

Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Съдът счита, че в случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на член 10а, ал. 1 от ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото администриране. Таксата за експресно/бързо разглеждане е свързана с усвояването и управлението на кредита. Предвидената клауза за бързо разглеждане в процесния договор е неравноправна, тъй като противоречи на член 10а, ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна. Оттук и предявеният иск следва да се уважи, доколкото оспорената клауза противоречи на закона.

Следователно предявеният иск с правно основание член 26, ал.1, пр.1 ЗЗД е основателен, поради което не са налице условията за разглеждането на другите релевирани от ищцата основания за нищожност на процесната клауза – заобикаряне на закона и противоречие с добрите нрави.

По разноските:

Претендирано е адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

Уговарянето на осъществяваната от адвоката правна помощ като безплатна не се презумира и следва да бъде установено от данните по делото, но изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл.38, ал.1 ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. В този случай нарочно доказване на предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ в основното производство по делото не е необходимо да се провежда. Налице са предпоставките на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, в договорът за правна защита и съдействие изрично е посочен този текст от закона.

Възнаграждението съдът определя в размер на 400 лв. по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Искът е оценяем, защото съдържанието на договорната клауза, чиято нищожност се претендира, касае основанието на вземането, което се претендира.

2

На основание член 78, ал. 1 ГПК на ищеца ще се присъдят разноски от 50 лева държавна такса.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск, предявен от З. Р. Д., ЕГН ********** срещу БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ ООД, ЕИК 201513004, че клаузата за такса бързо разглеждане, уговорена в договор за кредит с номер МАХ_ *** от 08.02.2022 г., предвиждаща задължение на ищеца за заплащане на сума от 136,80 лв., е нищожна поради противоречие със закона.

ОСЪЖДА БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ ООД, ЕИК 201513004, да заплати на адв. С.

К. Н., ПАК, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, сумата от 400 лв. – възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ.

ОСЪЖДА БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ ООД, ЕИК 201513004, да заплати на З. Р.

Д., ЕГН ********** разноски по член 78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лв. за държавна такса.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3