Решение № 358 от 27.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 358 гр. Пловдив, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20255330104730 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Д. Б. И., ЕГН **********, с настоящ адрес: ******, срещу „Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин“ 7, бул.

„Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ „Силвър център“, ет. 2, офис 73Г, представлявано от ****** К. И. К., с която са предявени кумулативно съединени искови претенции, както следва:

- установителен иск за прогласяване на нищожността на Договор за паричен заем Standard 14 № ****** от 08.10.2024 г., сключен между страните, на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК;

- иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 202,17 лв.

- недължимо платена на ответното дружество погасителна вноска от дата 08.10.2024 г. по Договор за паричен заем Standard 14 № ****** от 08.10.2024 г., сключен между страните.

Ищецът поддържа, че между страните е сключен Договор за паричен заем Standard 14 № ****** от 08.10.2024 г., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца финансов ресурс в размер от 1400 лв., при ГПР от 50,04% и ГЛП от 40,32 %, който следвало да бъде върнат, ведно с определените в договора акцесорни вземания на 22 вноски. Сочи се, че е предвидената в чл. 1, ал. 3 от договора такса за „експресно разглеждане“ на заявката за паричен заем в размер на 413,27 лева. В чл. 4, ал. 1 от договора било предвидено и че ищцата като длъжник следва в тридневен срок от 1 усвояването на сумата да предостави в полза на кредитора обезпечение от физическо лице поръчител или банкова гаранция. При неизпълнение на посоченото задължение в срок, ищцата дължала на кредитора неустойка в размер от 275,44 лева. Понастоящем ищцата била заплатила сумата от 202,17 лв. по договора за кредит, представляваща първа погасителна вноска на дата 08.10.2024 г. Изтъква, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради неспазване на изискванията на специалния закон. Поддържа се, че от съдържанието на договора не ставало ясно как се формира ГПР и какви компоненти са включени в него. Изтъква се, че дължимите по договора такса за експресно разглеждане на документи и неустойка при неосигуряване на обезпечение не са включени в ГПР, въпреки че представляват сигурен разход за потребителя. Непосочването на действителния размер на ГПР водило до недействителност на договора за кредит. Последното също така било нелоялна търговска практита и въвеждало длъжника в заблуждение относно реалните параметри на правоотношението и икономическите последици от сключването на договора. Поради това се поддържа, че процесният договор за потребителски кредит е изцяло недействителен, като внесената от ищцата първа вноска по кредита от 202,17 лв. била платена без основание. Съобразно гореизложеното се моли целят договор за кредит да бъде прогласен за нищожен, както и да се присъди неоснователно платената сума. Претендират се сторените разноски.

При предоставената му възможност от ответника „Вива Кредит” АД е депозиран писмен отговор, с който по същество се взема становище за неоснователност на предявените искове. Изтъква се, че в договора ясно и недвусмислено били посочени всички разходи и такси, които следва да заплати длъжникът и месечният размер на дължимата погасителна вноска.

Ответникът изтъква и че на ищеца му е предадена преддоговорна информация и с полагането на подписа си в договора, той се е съгласил с всички условия, при които ответното дружество предоставя финансиране. По отношението на вземането за такса за „експресно разглеждане на документи“ се сочи, че това не представлява услуга, свързана с усвояването и управлението на кредита.

Изтъква се, че кредиторът е ангажирал допълнителен ресурс, за да разгледа незабавно кредитната заявка на потребителя, поради което и било налице реално предоставена услуга. По отношение на клаузата за предоставяне на обезпечение се поддържа, че това е индивидуално договорена клауза с потребителя и ако той бе изпълнил срочно своето задължение, то вземането за неустойка не би възникнало в полза на кредитора. Сочи се, че доколкото вземането за неустойка представлява обезщетение, което не е сигурно, че ще се дължи към момента на сключване на договора, то не е необходимо и да се включва при формиране на ГПР. Поддържа се, че дори и да се приеме, че дружеството не формирало правилно ГПР по договора, то това не следва да води до цялостна недействителност на договора за кредит, а до частична такава. Моли се, предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е предявен и приет за съвместно разглежадне насрещен осъдителен иск от „Вива Кредит“ АД срещу ищеца – ответник по 2 насрещния иск Д. Б. И., с правно основание чл. 9 ЗПК вр. чл. 79 ЗЗД за присъждане на сумата от 1197,83 лв., частично от 1236,62 лв., – главница по Standard 14 № ****** от 08.10.2024 г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на насрещната искова молба – 02.07.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

Поддържа се с насрещната искова молба, че между страните е сключен процесния сключен Договор за паричен заем Standard 14 № ****** от 14.12.2023г., като на Д. Б. И. била предоставена в заем сумата от 1400 лв., при ГПР от 50,04 % и ГЛП от 40,32 %, и дължима ведно с определените в договора акцесорни вземания на 22 седмични вноски. От длъжника били постъпили плащания в общ размер от 202,17 лв., отнесени за погасяване на главницата – 163,38 лв. и на възнаградителната лихва – 38,79 лв. Други суми не били заплащани. Предмет на настоящата насрещна претенция бил остатъкът от главницата. Ангажират се доказателства и се моли за уважаване на насрещната претенция.

Постъпил е отговор на насрещния иск от Д. Б. И., със становище за допустимост, но неоснователност на претенцията. Не се оспорва, че между страните е сключен процесния договор за кредит, при визирано и от двете страни съдържание, както и че е извършено плащане от длъжника по него в размер на 202,17 лв. Поддържа се, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК, тъй като не е коректно посочен действително приложимия по кредита ГПР. Моли да не се уважава исковата претенция. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото не е спорно сключването между ищцата Д. Б. И., като кредитополучател, и „Вива Кредит“ АД, като кредитодател, на Договор за паричен заем Standard_14 № ****** от 08.10.2024 г., за сумата от 1400 лв., при ГПР от 50,04% и ГЛП от 40,32 %, с посоченото в исковата молба съдържание.

Последното е видно и от представения по делото препис от договора за кредит и приложенията към него.

Съгласно чл. 1, ал. 3 от Договора е предвидена такса за „експресно разглеждане“ на заявката за паричен заем в размер на 413,27 лева.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора, кредитополучателят се задължава в тридневен срок от усвояването на сумата по кредита да предостави на заемателя едно от следните обезпечения: банкова гаранция или физическо лице, което да отговаря кумулативно на посочените условия, а именно да е навършило 21-годишна възраст, да предостави бележка от работодателя си, да работи по безсрочно трудово правоотношение, да има минимален стаж при същия работодател поне 6 месеца, минимален осигурителен доход в размер на 1 000 лв., да няма кредитна история през последните 5 години, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ, да не е поръчител или заемател по други договори за кредит. При неизпълнение на това задължение в срок, чл. 4, ал. 2 3 от Договора предвижда начисляване на неустойка в размер на 275,44 лв.

Общото задължение по Договора в този случай достига размер от 2 223,87 лв.

С доклада на делото е прието за безспорно, че заемната сума от 1 400 лв. е отпусната от кредитоподателя и е усвоена от кредитополучателя. Съдът намира за безспорен и факта, че при формиране на приложимия към договора ГПР, кредиторът - ответник не е включил дължимите от потребителя - ищец такса за експресно разглеждане на кредитната заявка по чл. 1, ал. 3 от Договора и неустойката по чл. 4, ал. 2 от същия при непредоставяне на обезпечение в тридневен срок от усвояване на кредитната сума. Извършено е и плащане от ищцата на 08.10.2024 г. в общ размер на 202,17 лв., за което също не се спори.

Съдът като съобрази материалите по делото намира, че при така описаното по-горе договорно правоотношение между страните, ищцата Д. Б.

И. освен качеството на кредитополучател, има качеството на потребител по смисъл на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което се ползва със законоустановената потребителска закрила и приложение в случая намират императивните правилата на ЗПК и ЗЗП.

При отчитане на горното, то за основателни се намират твърденията на ищцата за нищожност на процесния договор на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК. Това е така, защото сумата за неустойка представлява разход по кредита, който неправилно не е включен при изчисляването на процента на оскъпяване на кредита. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. С оглед на тази дефиниция съдът намира, че уговорената в чл. 4, ал. 2 от Договора за паричен заем неустойка реално представлява разход по кредита и е следвало да бъде взета предвид при определяне на ГПР, тъй като произтича от и е пряко свързана с договора за кредит. Видно от съдържанието на процесния договор обаче тя не е включена при изчисляване на процента на разходите. Последното е прието и за безспорно между страните. Невключването на неустойката при изчисляването и посочването на ГПР води до заблуждение на потребителя относно действителния размер на разходите по правоотношението, които ще направи, и реалното оскъпяване на кредита – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Последното има за последици недействителност на самия договор за кредит по силата на чл. 22 ЗПК.

Следователно, установителният иск за нищожността на договора за кредит се явява основателен и като такъв следва да се уважи изцяло.

Досежно втория иск, който ищцовата страна е предявила – за осъждане на ответника да заплати сумата от 202,17 лв. - платена на „Вива Кредит“ АД погасителна вноска по процесния договор, същият се намира за неоснователен. Съобразно посоченото по-горе нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ГПК, следва да се приеме, че на основание чл. 22 ЗПК целият договор за кредит е недействителен. Поради това и на основание чл. 23 ЗПК на 4 връщане подлежи честата стойност на кредита, но не и начислените по него такси, лихви и неустойки. Установи се в хода на съдебното дирене, че ищцата И. е усвоила кредитен ресурс в размер от 1400 лв. Именно тази сума тя дължи да възстанови на кредитора „Вива Кредит“ АД, независимо от действителността на кредитната сделка, а на по-силно основание в случая се дължи същата по силата на визираната норма в чл. 23 вр. чл. 22 ЗПК. При това положение за извършеното от Д. И. плащане от 202,17 лв. съществува законна причина, доколкото ищцата не възстановила в пълнота получения от нея заем, нито плащането й се явява в такъв размер, че да надхвърли предоставения от „Вива Кредит“ АД кредитен ресурс, а именно сумата от 1400 лв. Противното би довело до неоснователно обогатяване самия длъжник по кредитната сделка, комуто биха се присъдили парични суми, независимо от обстоятелството, че не платил целия дълг към кредитора си.