Определение № 306 от 27.05.2022, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 306 гр. Варна, 27.05.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Маринела Г. Дончева

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Маринела Г. Дончева Въззивно гражданско дело № 20223000500230 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е въззивна жалба от Ж. Д. ИВ. от гр. Варна чрез адв. И.В. от АК София срещу решение № 480/15.04.2022 год по гр.д. № 2021300102521 по описа на Окръжен съд Варна за 2021 год, с което е:

1) признато за установено в отношенията между Б. П. Н. и М. ХР. Н. от една страна и Ж. Д. ИВ. – от друга, че вземането на последния към ищците в условията на солидарност, за сумата 32 000 лв, представляваща дължима главница по договор за кредит, обективиран в нот.акт за учредяване на договорна ипотека № 10, том II, рег.№ 4502, дело 210 от 05.04.2006 год, удостоверено в изпълнителен лист, издаден въз основа на Заповед № 82/17.04.2008 год за изпълнение на парично задължение въз основа на документ (чл. 417 от ГПК), издадена по ч.гр.д. № 2739/2008 год на ВРС, VII състав, е погасено по давност и не подлежи на принудително изпълнение по изп.д. № 20198070400319 на ЧСИ Надежда Денчева;

2) признато за установено в отношенията между Б. П. Н. и Ж. Д. ИВ., че вземането на последния срещу ищеца за сумата 28 000 лв по договор за паричен заем от 15.01.2008 год с нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва от подаването на молбата в съда – 14.04.2008 год, удостоверено в изпълнителен лист, издаден въз основа на Заповед № 82/17.04.2008 год за изпълнение на парично задължение (чл. 417 ГПК), 1 издадена по ч.гр.д. № 2739/2008 год на ВРС, VII състав, е погасено по давност и не подлежи на принудително изпълнение по изп.д. № 20198070400319 на ЧСИ Надежда Денчева;

3) признато за установено в отношенията между Б. П. Н. и М. ХР. Н. от една страна и Ж. Д. ИВ. – от друга, че вземането на последния срещу ищците в условия на собидарност за сумата 1200 лв – разноски по ч.гр.д. № 2739/2008 год на ВРС, VII състав, удостоверено в изпълнителен лист, издаден въз основа на Заповед № 82/17.04.2008 год за изпълнение на парично задължение въз основа на документ (чл. 417 от ГПК), издадена по ч.гр.д. № 2739/2008 год на ВРС, VII състав, е погасено по давност и не подлежи на принудително изпълнение по изп.д. № 20198070400319 на ЧСИ Надежда Денчева;

4) в осъдителната част за разноските по делото .

По съображения за недопустимост, евентуално - незаконосъобразност и необоснованост на решението въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което първоинстанционното решение бъде обезсилено поради недопустимост на предявения иск и производството – прекратено. В подкрепа на доводите си за недопустимост на исковете, въззивникът изтъква, че преобразуващите субективни права се упражняват чрез конститутивен иск. Предявените установителни искове не могат да породят търсената от ищците промяна в гражданските правоотношения с ответника, поради което са без правен интерес. В условия на евентуалност моли за отмяна на решението като незаконосъобразно и необосновано, а вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове срещу него бъдат отхвърлени. Позовава се на процесуално нарушение, извършено от съда, произнасяйки се по факти и обстоятелства, непосочени в исковата молба. В нея не се съдържат твърдения за началния и краен момент на погасителната давност. Претендира присъждане на разноските, които е направи пред двете инстанции.

В постъпилия отговор от Б. П. Н. и М.Х. Н. чрез адв. И.А. е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване на решението. Привеждат съдебна практика в подкрепа на допустимостта на иска с правно осн. чл. 439 от ГПК. По същество излагат доводи, че решението е законосъобразно и обосновано. Претендират присъждане на адвокатско възнаграждение в границите на Наредба № 1/09.07.2004 год за минималните 2 адвокатски възнаграждения.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 13.07.2022 год от 9,00 часа, за когато да се призоват страните чрез процесуалните им представители.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3