Решение № 16781 от 15.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16781 гр. София, 15.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20251110116523 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Н. С. Л. срещу „Вива кредит“ АД.

Предявени са за разглеждане: 1/ установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за паричен заем Standart 30 № 5979053 от 21.11.2023 г. поради противоречието му със закона и 2/ осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати сумата от 1785,37 лева, представляваща недължимо платена сума по договор за паричен заем Standart 30 № 5979053 от 21.11.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от депозиране на исковата молба до погасяването.

Ищцата Н. С. Л. твърди, че на 21.11.2023 г. сключила с ответното дружество „Вива Кредит“ АД договор за паричен заем. По силата на договора й била предоставена в заем парична сума в размер на 1300 лв. при фиксиран ГРП 40,32 % и ГПР от 49,49 %. Бил уговорен 15-месечен срок за погасяване. Сочи, че съгласно чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от договора й била начислена такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на заема в размер на 954,90 лв. Било предвидено освен това в чл. 5, ал. 1 от договора, че ищецът следвало да обезпечи заема с поръчител - физическо лице, който следва да отговаря на множество изисквания или банкова гаранция в размер на цялото задължение по кредита, като при неизпълнение на това задължение на заемателя в тридневен срок от сключване на договора, същият дължи неустойка в размер на 636,60 лв. Счита, че договорът за заем е нищожен поради сключването му в нарушение на закона. Счита, че са нарушени 1 разпоредбите на ЗПК, кредиторът е начислил недопустимо „такса за експресно разглеждане“, касаеща действие, свързано с усвояване и управление на кредита, като по този начин годишният процент на разходите надхвърлял предвидения в закона максимален размер. Договорът включвал и клауза за неустойка при неизпълнение на задължението на заемателя да предостави обезпечение на кредита, като в случая предвидената неустойка нямала обезщетителна и обезпечителна функция, като водила до неоснователно обогатяване на кредитора. Освен това намира, че същата противоречи и на добрите нрави. Сочи, че неправилно допълнително начислените суми не са включени при формиране на ГПР, което водило до нищожност на договора, която моли да бъде установена от съда. Твърди, че общо погасената от нея сума по договора възлиза на 3085,37 лева, като намира, че с оглед недействителността на договора за кредит дължи връщане единствено на чистата стойност по кредита от 1300 лева. Ето защо моли ответникът да бъде осъден да й заплати горницата от 1785,37 лева като платена при начална липса на основание. Претендира разноски.

В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявените искове. Счита, че договорът за заем е сключен съгласно изискванията на ЗПК, като не са налице сочените от ищеца пороци. Излага подробни аргументи за действителността на клаузата, касаеща заплащането на неустойка при непредставяне на обезпечение, както и на клаузата, предвиждаща заплащане на таксата за експресно разглеждане на документите за паричен заем. Сочи, че същите не следва да бъдат включени при формиране на ГПР, като последният е определен правилно и съобразно изискванията на ЗПК. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

С проекта за доклад по делото, обективиран в Определение № 27004/23.06.2025 г. и приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание на 11.09.2025 г. без възражения от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са отделени обстоятелствата, че ищецът и ответникът са страни по процесниия договор за паричен заем Standart 30 № 5979053 от 21.11.2023 г.; че е начислена такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на заема в размер на 954,90 лв., както и неустойка за неизпълнение на задължението на потребителя да предостави обезпечение в размер на 636,60 лв., които суми не са включени при формиране на уговорения в договора за потребителски заем размер на ГПР; че ответникът е изпълнил задължението си да предостави сумата по договора за потребителски заем на ищеца; че общият размер на погасената от ищеца сума по договора за заем възлиза на сумата от 3085,37 лева.

Ето защо и на осн. чл. 153 ГПК съдът приема отделените за безспорни факти за доказани.

Представен по делото е и копие от договор за кредит (л. 11 – 18 по делото), от който се установява, че на ищцата е предоставената в заем парична сума е 1300 лв., фиксираният годишен лихвен процент е 40,32%, посоченият ГПР е 49,49%, а срокът за предоставяне на 2 заем е 15 месеца с 15 бр. погасителни вноски, като посоченият размер на всички плащания, с включване на таксата за експресно разглеждане, е в размер на 2631,15 лв. при месечна анюитетна погасителна вноска в размер на 111,75 лв. (видно от Приложение №1 към кредита – Погасителен план – л. 19 – 21 по делото). Съгласно чл. 4, ал. 2 от договора при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение общата дължима сума по договора възлиза на 3267,75 лв. при месечна анюитетна погасителна вноска в размер на 217,85 лв., като размерът на вноските за допълнителни услуги по договора е в размер на 54,55 лв. и е дължима наред с месечната погасителна вноска по кредита.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По иска по чл. 26, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 22 ЗПК:

В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание по чл. 26, ал.1, предл.1-во ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно отношение по потребителски кредит Standart 30 № 5979053 от 21.11.2023 г., който противоречи на закона.

На първо място, съдът намира, че процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди) и небанкова финансова институция-търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, не се съдържат и твърдения в тази насока от страна на ответника, поради което следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за паричен заем Standart 30 № 5979053 от 21.11.2023 г., сключен между „Вива кредит“ АД, като заемодател, и Н. С. Л., е по правната си същност потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Съгласно т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК, договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. Неспазването на което и да е от тях според императивната норма 3 на чл. 22 ЗПК води до недействителност на договора за потребителски кредит.

В процесния случай, по договора за кредит са посочени размерът на предоставения кредит (означен като „сума на кредита“ в размер на 1300 лв.), срокът на кредита – 15 месеца, размерът на погасителната вноска, както и посочване на ГПР – 49,49% и годишен лихвен процент 40,32%, а също и общо дължимата сума по кредита, изчислена към датата на сключване на договора. Към договора е представен и погасителен план, съдържащ размера, броя и периодичността на заплащане и падежната дата на всяка погасителна вноска. В чл. 5, т.2 от договора е посочено правото на потребителя да се откаже от договора (чл. 11, ал. 1, т.

20, вр. с чл. 29 ЗПК).

Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България, а клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни – арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК. Размерът на законната лихва се определя съобразно правилата на чл. единствен, ал. 1 Постановление на МС № 426 от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, съгласно които размерът на законната лихва за просрочени парични задължения в размер на сбора на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Към м. ноември 2023 г. основният лихвен процент е в размер на 3,79%, поради което законната лихва за забава за просрочени парични задължения е 13,79%, а съответно максималния размер на ГПР съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК е 68,95%. В случая е предвиден ГПР в размер от 49,49 %, поради което в процесния договор за кредит посоченият ГПР формално не надвишава максимално допустимия размер.

По отношение на спорния между страните въпрос дали уговорената в договорите неустойка за непредоставяне на обезпечение и такса за експресно разглеждане следва да се прибавят към размера на ГПР, съдът намира следното:

Дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Следва да се отбележи също така, че приложение намира определението, съдържащо се в чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, съгласно който „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, 4 които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.