Решение № 24 от 16.02.2026, Окръжен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Търговище, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ

Членове:

ПЛАМЕН М. ДРАГАНОВ

СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА в присъствието на прокурора М. К. А. като разгледа докладваното от ПЛАМЕН М. ДРАГАНОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253500600234 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

С Присъда № 15/10.06.2025 г., постановена по НОХД № 247/2024 г. по описа на Районен съд – Попово, подсъдимият М. С. А. от гр. *********** е признат за виновен в това, че на 24.11.2023 г., около 23.30 часа, в гр. Попово, обл. Търговище, ж. к. “Младост“, бл. № 6, вх. В, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето на С. Ф. З. от с. *******, община ************, е причинил на същия средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долната челюст в ляво и избиване на шести долен зъб в ляво, довело до постоянно затрудняване на дъвченето, като на основание чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 36 и чл. 54 от НК му наложено наказание лишаване от свобода срок от една година, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години.

Подсъдимият М. С. А. е осъден да заплати по сметка на ОД МВР Търговище сумата 251.91 лв. - разноски по делото за изготвяне на съдебно 1 медицинска експертиза.

Против присъдата са постъпила въззивен протест от Районна прокуратура – Търговище, ТО – Попово, и въззивна жалба от подсъдимия М.

С. А., чрез защитника адв. Л. А..

Протестът е бланкетен, като с него присъдата се квалифицира като неправилна само относно приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, като от въззивния съд се иска да измени присъдата и постанови наложеното наказание лишаване от свобода да бъде изтърпяно ефективно при първоначален общ режим. В допълнително изложение към протеста се излагат две основни възражения за неправилно приложение на института на условното осъждане от първоинстанционния съд. На първо място се изказва несъгласие с мотивите на съда за настъпилата реабилитация на подс. Ахмедов по предходното му осъждане, като се позовава на особено мнение към ТР № 2/28.02.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСНК. На следващо място според прокурора мотивите към присъдата не съдържат обосновка на извода, че целите на наказанието спрямо подсъдимия могат да бъдат изпълнени и без ефективно изпълнение на наложеното му наказание лишаване от свобода. Отново се иска въззивният съд да отмени приложението на чл. 66, ал. 1 от НК и да постанови наложеното наказание лишаване от свобода да бъде изтърпяно ефективно при първоначален общ режим.

С Протеста и допълнително изложение към него не са направени доказателствени искания.

Жалбата на подсъдимия М. С. А. също е бланкетна, като с нея присъдата се атакува като основана на неправилни правни изводи относно авторството на деянието и механизма на извършването му, като се навеждат оплаквания най – вече за недоказаност на обвинението.

С жалбата се правят алтернативни искания за отмяна на присъдата и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане, постановяване на нова присъда, с която подсъдимия да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение, и за изменение на присъдата, без да е посочено какво конкретно изменение се иска. В допълнително изложение към жалбата защитникът на подсъдимия адв. Л. А. инвокира оплаквания за превратна и логически противоречива проверка на достоверността на събраните доказателства от първоинстанционния съд.

2

Прави подробен анализ на показанията на пострадалия свидетел, като изтъкват налични според защитата противоречия в тях. В тази насока се навеждат съмнения, че към момента на инцидента пострадалия е бил под влияние на наркотични вещества, за каквито имало данни да употребява, но първоинстанционният съд отказал назначаването на психолого – психиатрична експертиза. Като друг порок на доказателствения анализ на първоинстанционния съд сочи игнорирането на показанията на редица свидетели, които оборвали обвинителната теза, а даване вяра на показания на полицейски служители, извършвали проверка по случая. Защитникът изтъква, че показанията на последните са недопустим източник на доказателства съгласно редакцията на чл. 118, ал. 2 от НПК от 2024 г. Не на последно място се възразява срещу необостнования извод на първия съд, че чатовете и видеоразговора, предадени от св. Д., са автентични, при условие, че за показанията на последният съдът констатира, че твърди откровени неистини.

Протеста счита за неоснователен, като се солидаризира със становището на първия съд, че подзащитният й е реабилитиран за предходното си осъждане и са налице условията на чл. 66 от НК за отлагане изтърпяване на наложеното наказатие лишаване от свобода. С допълнителните съображения към жалбата се моли въззивният съд да отмени присъдата и да постанови нова, с която да признае подс. М. М. за невиновен.

Участващия по делото прокурор от Окръжна прокуратура – Търговище поддържа протеста, макар да изразява несъгласие с изложеното в него относно реабилитацията на подсъдимия, като солидаризира с мотивите касателно високата обществена опасност на деянието и дееца и невъзможността института на условното наказание да изпълни целите на наказанието. Жалбата квалифицира като неоснователна, като счита че от събранияна първоинстанционното съдебно следствие и пред въззивния съд доказателствен материал вината на подсъдимия е доказана по един несъмнен начин. Предвид на това пледира изменение на присъдата с отмяна на приложението на чл. 66 от НК без претенции относно размера на наложеното наказание лишаване от свобода.

Подсъдимият М. С. А. се явява в съдебно заседание лично и с защитник адв. Л. А..

Защитникът подържа подадената въззивна жалба на основанията, 3 изложени в допълнителното изложение към нея. Отново изтъква допуснати от първия съд процесуални нарушение при проверката и събирането на доказателства предвид наличието на множество противоречия в доказателствения материал. Като основание за отмяна на присъдата изтъква и нарушение при постановяването й, като според защитника присъдата е подписана от незаконен състав, тъй като съдържа четвърти подпис без да е обозначено име на подписалия. Прави искане въззивния съд да отмени осъдителната присъда, като постанови нова, с която да признае за невиновен и оправдае подсъдимия по повдигнатото обвинение или в условията на алтернативност да върне дебото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Подсъдимият М. С. А. поддържа становището на защитника си, като в право на лична защита настоява, че не е удрял пострадалия и не го познава, поради което моли да бъде оправдан. В последната си дума изразява желание да се стигне до истината по делото.

Окръжен съд – Търговище, след като направи собствен анализ на доказателствата по делото и извърши цялостна служебна проверка на атакуваният съдебен акт, приема следното:

Жалбата и протестът са допустими, като подадени от надлежни страна в установения законов срок и до компетентния съд.

Разгледани по същество жалбата и протеста са неоснователни.

Приоритетно следва да бъде разгледано оплакването, заявено едва в хода на съдебните прения, за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в постановяване на присъдата от незаконен състав. Според защитника присъдата е подписана с квалифициран електронен подпис от четирима члена, като не ставало ясно и не е посочено кой е четвъртия член, подписъл съдебния акт. Така формулираното оплакване е несъстоятелно. В случая не се касае за електронен подпис на четвърти член на съдебния състав, а за Квалифициран електронен времеви печат. Същият дава възможност да бъде установено, че определени данни са съществували в конкретен момент във времето. Квалифицираният електронен времеви печат се ползва от презумпцията за точност на указаните от него дата и час и за цялост на данните, с които са обвързани датата и часът. Чрез електронните времеви печати Абонатите и Доверяващите се страни могат да удостоверят 4 времето за представяне на електронни документи и електронни съобщения, като представлява доказателство, че подписаният обект от данни е съществувал към момента на поставяне на времевия печат.

От фактическа страна:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства и е следната:

Подсъдимият М. С. М. е от гр. ********, с *******образование, *********, ********** (**********). С влязло в сила на 17.07.2018 г. споразумение по НОХД № 153/2018 г. по описа на О кръжен съд – Търговище е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК, като са му наложени наказания две години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от три години, и глоба в размер на 5000 лева.

Пострадалият С. Ф. З. от с. *********, общ. ********, и св. Д. Д. Д. се познавали, тъй като имали сходни занимания, свързани с хазарт, и употребявали наркотици. Във връзка с тези занимания св. Д. Д.в дължал пари на много хора, в т. ч. и на подсъдимия М. М.. Свидетелят Д. не връщал заетите суми и се криел от хората, на които дължал пари , поради което подсъдимия М. се опитал чрез общи познати да се срещне с Д. и да си уредят имуществените отношения. За тази цел той използвал свой приятел св. Н. Р., по прякор „К.“, и св. Цв. В., по прякор „Ц.“, който имал да връща пари на св. Д. На 24.11.2023 г. свидетелят В. се обадил на св. Д., за да си уговорят среща с него за връщане на сумата. Д. заявил, че в момента не можел да дойде да си вземе парите и св. В. предложил му ги остави в пощенска кутия № 9 във вх. **** на бл. № **** в ж. к. „*********” в гр. *********, където живеел. Около 18.00 ч . В . поставил банкнота от 50 лв. в пощенската кутия, снимал я и изпратил чрез приложението „Месинджър” снимката на св. Д., като уговорката им била последният да си я вземе оттам по - късно. Същата вечер пострадалия З. и св.

Д. били заедно и св. Д. предложил на З. да отидат заедно до гр. Попово, ж.к.

„Младост”, за да си вземе парите оттам. Около 23.00 - 23.30 ч двамата пристигнали в гр. Попово с лек автомобил марка „Шкода”, модел „Фабия”, с peг. № Т1889ТН. Пристигайки на място св. Д. паркирал автомобила зад вход а, който трябвало да посетят. Д. Д. знаел, че много хора го търсят за невърнати заеми и явно имал подозрения, че връщането на парите може да е клопка, 5 затова помолил св. З. да отиде до входа и да вземе банкнотата от 50 лева от пощенската кутия. З. отишъл до посочения му вход и влязъл в него , като пред блока и във входа нямало осветление и видимостта била много лоша.

Свидетелят отворил пощенската кутия № 9 и видял, че в нея нямало нищо. В този момент вратата на входа се отворила и при него влезли трима мъже, от които св. З. разпознал само подс. М. М., който познавал, докато останалите двама му били непознати. Подсъдимият М. го питал какво прави там и „Къде е М.?”. З. отговорил, че не знае къде е св. Д., при което подсъдимия му нанесъл силен удар с юмрук в лицето. Ударът попаднал в лявата част на челюстта му.

След подсъдимия и останалите двама също му нанесли няколко удара в областта на корема. От нанесените удари св. З. се уплашил и решил да каже истината - че Д. бил в автомобила, паркиран от другата страна на входа.

Нападателите повели З. към посоченото от него място, но не открили Д., който вече бил тръгнал. След като не открили Д. се качили в паркиран в близост лек автомобил марка „Пежо”, модел „407”, с peг. № Т 7447 ВТ, като наредили на З. да се качи с тях. Автомобила се управлявал от св. А. А., който бил негов собственик, и всички заедно тръгнали да търсят св. Д. След известно време засекли управлявания от него лек автомобил марка „Шкода” и препречили пътя му на изхода на гр. Попово към гр. Опака с автомобила на св.

А.. Св. Д. обаче заобиколил автомобила на св. А., като се качил на тротоара, при което обаче закачил препречващия пътя му автомобил и повредил бронята му, след което продължил в неизвестна посока. След като не могли да спрат св. Д., а на св. З. челюстта вече започнала да се надува, подс. М. и спътниците м у решили да отидат до РУ – Попово, и там св. А. да подаде жалба за ударения му от Д. автомобила, като принудили св. З. и той да подаде жалба за нанесения му удар, като д а посочи, че същия му е нанесен от св. Д.