Решение № 1376 от 17.11.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1376 гр. Пазарджик, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря И.ка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20245220103463 по описа за 2024 година взе предвид:

Производството е образувано по иск, предявен от "Агенция за събиране на вземА.я" ЕАД гр. София срещу А. Л. Б. от гр. П. за признаване за установено по реда на чл. 422 от ГПК, че ответницата дължи на ищеца сумите по издадена заповед за изпълнение, както следва:

1760,86 лв. главница, 248,41 лв. възнаградителна лихва за периода от 10.06.2021 г. до 10.01.2023 г., и 309,09 лв., представляващи лихва за забава за периода от 11.06.2021 г. до датата на подаване на заявлението в съда.

Искът е с правно основА.е чл. 9 и сл. от ЗПК във връзка с чл. 99 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 21.12.2020 г. между ответницата и "Кредисимо" АД бил сключен договор за потребителски кредит, а между нея и "Ай Тръст" ЕООД - договор за предоставяне на поръчителство за обезпечаване на този кредит с краен срок до 10.01.2023 г.

Поради неизпълнение на задължението на ответницата да върне договора с лихвите в срок поръчителят платил вместо нея. Вземането си към нея по договора за предоставяне на поръчителство той прехвърлил на ищеца "Агенция за събиране на вземА.я" ЕАД чрез цесия с приложение № 1 от 10.06.2022 г. по рамков договор за цесия между него и ищцовото дружество. Цесията била съобщена на длъжницата, но ако съдът счете съобщаването за ненадлежно, се иска да и бъде връчено ново уведомление заедно с исковата молба, представено като приложение към нея. Подадено е заявление по чл. 410 от ГПК, но срещу издадената заповед за изпълнение длъжницата е възразила, затова се предявява настоящият иск. Претендират се разноски и се прави възражение за намаляване на разноските за 1 адвокатско възнаграждение на насрещната страна при отхвърляне на иска. Прави се искане за събиране на данни за имущественото състояние на ответницата, ако тя е представлявана безплатно.

Постъпил е отговор от ответницата. Тя не оспорва сключването на договорите, но счита, че договорът за кредит е нищожен поради противоречие с добрите нрави и с принципа на добросъвестност при договарянето. Посоченият в него лихвен процент не отговаря на действително приложения, тъй като уговореното възнаграждение с поръчителя "Ай Тръст" ЕООД представлява добавък към договорната лихва по договора за кредит. При справка в ТР се установява, че "Ай Тръст" ЕООД и "Кредисимо" АД са свързА. лица, освен това възнаграждението за поръчителство е разсрочено на погасителни вноски, съвпадащи по падеж с тези на вноските по кредита, от което следва извод, че това всъщност представлява прикрита лихва. При по-висок лихвен процент нараства и ГПР, но по-високият ГПР не е посочен и обявен на потребителя, с което се нарушават изисквА.ята на чл. 5 и чл. 11, т. 10 от ЗПК. Със скритата печалба се нарушава изискването за добросъвестност и за еквивалентност на престациите. Сочи се практика на съдилищата, според която възнаградителна лихва в размер над двукратния размер на законната лихва за обезпечени, съответно трикратния - за необезпечени кредити противоречи на добрите нрави. Освен това в разрез с чл. 11, ал. 1, т. 9 3ПК в договора не са посочени условията за прилагане на лихвения процент, не е ясно върху каква стойност се начислява лихва и как е формиран лихвеният процент, което не позволява на потребителя да прецени реалната цена на кредита.

Нарушен е освен това чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Не е посочено кои разходи се включват в ГПР и не е включено възнаграждението за поръчителство, което е сигурен разход по кредита и като такова следва да се включи. Това поставя потребителя в неравностойно положение с недостатъчна информация и в невъзможност да прецени какво ще следва да плати. Поради всичко това договорът е нищожен на основА.е чл. 22 от ЗПК. Отделно нищожна е клаузата на чл. 4 от него поради противоречие с добрите нрави. Само привидно има възможност за сключване на кредит без обезпечение, което се вижда от уговорката, че необезпечен кредит може да не бъде одобрен, както и от СЕФ, където изобщо не се споменава възможност за кредит без обезпечение. Възможността за анулиране на заявката при непредоставяне на обезпечение представлява неравноправно третиране на лицата, непоискали обезпечение, спрямо заявилите, че ще предоставят такова. ОгрА.чено е и правото на потребителя да избере кой да му бъде поръчител, щом това може да бъде само одобрено от кредитора юридическо лице по списък.

В хода на делото стрА.те поддържат становищата си.

От фактическа страна по делото се установява следното:

На 21.12.2020 г. между "Кредисимо" АД и ответницата А. Л. Б. бил сключен договор за потребителски кредит № 2325510, с приложение № 1 към него, наречено "Условия на кредита". В приложението е посочен размерът - 2050 лв., срокът на договора - 24 месеца, броят, размерът и падежите на погасителните вноски под формата на погасителен план - 13 вноски, с данни каква част от всяка вноска представлява главница и каква - възнаградителна 2 лихва. В същото приложение се сочи лихвен процент по кредита - 19,46%, и годишен размер на разходите - 21,29%, както и общият размер на всички плащА.я - 2491,20 лв.

От двете стрА. е подписан основният договор и общите условия към него, но не и приложение № 1 към договора, което не съдържа подпис на никоя от стрА.те.

Сумата 2050 лв. е усвоена по следния начин: с 816,88 лв. са погасени стари задължения на А. Б. и 1233,12 лв. са преведени на Б..

Договорът и общите условия съдържат данни за правото на отказ на потребителя от договора, за правото му да погаси главницата предсрочно, при погасяване на главница да получи при поискване извлечение за направените и предстоящите плащА.я и пр. Приложен е стандартен европейски формуляр, подписан на последната стрА.ца от двете стрА. и отпечатано изявление на кредитополучателката, че е получила екземпляр от него.

Стандартният европейски формуляр съдържа данни за размера на кредита, размера на всяка вноска с данни за падежа на първата и указА.е, че вноските са месечни.

Отделно от договора за кредит между кредитополучателката и "Ай Тръст" ЕООД дружество с едноличен собственик на капитала "Кредисимо" АД, бил сключен договор за предоставяне на поръчителство за задължението по договора за кредит, с уговорено възнаграждение за самото предоставяне на поръчителство в размер 119,95 лв. на месец (общо 1559,35 лв.). Отделно между "Кредисимо" АД и "Ай Тръст" ЕООД бил сключен договор за поръчителство по кредита.

Общо А. Бояжджиева е платила по кредита сума 1045 лв., отнесени към главница и лихва по кредита и към възнаграждение за поръчителство по другия договор.

"Ай Тръст" ЕООД заплатило на "Кредисимо" АД останалата сума за главница и лихва.

Според заключението на изслушаното по делото вещо лице, ако в годишния процент на разходите бъде включено възнаграждението за предоставяне на поръчителство, годишният процент на разходите би бил равен на 205,1318%.

С приложение към рамковия договор за цесия вземането на поръчителя към длъжницата било прехвърлено на ищеца (цесията не се оспорва от ответната страна).

При така установените факти съдът направи следните правни изводи:

Неподписаното от стрА.те приложение № 1 към договора за кредит не би следвало да се счита за тяхно изявление, независимо, че е споменато в договора като негова неразделна част. За бъде налице писмено изразена воля на кредитополучателката като страна по договора да се задължи при посочените в приложението условия, би следвало да бъде подписано от нея и самото приложение, а не само текст, препращащ към него. Няма пречка поначало отделни уговорки от който и да било договор да са формулирА. чрез препращане към текст, стоящ извън самия договор (закон, общи условия, приложение към договора или друг), но съдържА.ето на този текст следва да бъде известно и несъмнено, за да се счете, че страната изразява воля именно то да стане част от договора. В случая няма сигурност, че стрА.те, препращайки към приложение № 1, са имали предвид именно това приложение, 3 което е представено по делото и във вида, в който е представено. Само на това основА.е целият договор би следвало да се счете за недействителен, доколкото липсват приети писмено от двете стрА. уговорки по съществени условия, т.е. става дума за нищожност поради липса на писмена форма, а не за недоказаност на изразената воля, и би трябвало да е без значение, че по делото не се спори дали именно тези са уговорените от стрА.те условия.

Дори обаче да не се споделят тези съображения, а да се приеме за валидно подобно препращане към съставен от едната страна неподписан текст, договорът за кредит би се оказал нищожен поради нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съдът напълно споделя доводите за това, че възнаграждението за предоставяне на поръчителство не само е част от разходите по кредита, но и по същество представлява заобикаляне на забраната на чл. 19 от ЗПК годишният процент на разходите да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва. Макар в договора за кредит да не се споменава за поръчителство или за задължение на кредитополучателя да поеме възнаграждението на поръчителя, няма съмнение, че без така оформеното поръчителство кредитът нямаше да бъде предоставен. Би могъл да се постави въпросът дали е нищожна само уговорката за заплащане на възнаграждение за поръчителството (съответно договорът за предоставяне на поръчителство между ответницата и поръчителя), без която посоченият в договора за кредит ГПР би отговарял на действителния и не би нарушавал чл. 11 от ЗПК. Практиката на съдилищата и в частност тази на пазарджишките съдилища обаче преобладаващо е на становище, че в подобни случаи е нищожен целият договор за кредит поради нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, както и поради противоречие с добрите нрави - в този смисъл е решение № 95 от 12.03.2020 г. по в.гр.д № 88/2020 г. на Пазарджишкия окръжен съд, както и много други.

Всяко от изложените две основА.я самостоятелно обуславя нищожност на договора за кредит, от което следва, че по силата на чл. 23 от ЗПК ответницата дължи да върне на кредитополучателя само чистата стойност на кредита (получената в заем сума от 2050 лв.) без лихви или други разходи по кредита, включително съобразно практиката на ВКС не се дължи и законна лихва за времето след предявяването на иска или влизането в сила на решението. След приспадане на платените от нея 1045 лв. остават да се дължат 1005 лв.

Тъй като "Ай Тръст" ЕООД е платило това нейно задължение, то има право да търси платеното от нея. Такова право има и цесионерът, без значение дали цесията е била съобщена на длъжницата преди завеждането на делото, доколкото не се прави възражение, свързано с плащане на цедента.

Не се претендира от адвоката, представляващ ответницата, адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗС и са неотносими доводите във връзка с него. Претендира се като разноски по делото действително платеното възнаграждение от 530 лв., което не е прекомерно.

Разноските на ищеца за юрисконсултско възнаграждение съдът определя в общ (пълен) размер от 200 лв., от които да се присъди съразмерна част. Представеният списък на разноските от ищеца не включва размерите им, а само видовете, и би следвало да се приравни на липса на списък на разноските със съответните последици.

4

Поради изложеното съдът

РЕШИ:

Признава за установено, че ответницата А. Л. Б., ЕГН **********, от гр. П., ул. Ц. Ш. № ***, , ет./, ап. *** обл. П., дължи на ищеца "Агенция за събиране на вземА.я" ЕАД - гр.

София, ЕИК 203670940, бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата 1005 лв. – главница, представляваща чистата стойност на кредит, получен от нея по договор № 2325510/21.12.2020 г., сключен между ответницата и "Кредисимо" ЕАД задължение по заповед за изпълнение № 1578/02.07.2024 г., издадена по ч.гр.дело № 2750/2024 г. на Пазарджишкия районен съд, като отхвърля иска за разликата над 1005 лв. до пълния предявен размер на главницата от 1760,86 лв., както и за сумите 248,41 лева (двеста четиридесет и осем лева и 41 стотинки), представляваща възнаградителна лихва за период от 10.06.2021 г. до 10.01.2023 г., сумата 309,09 лева (триста и девет лева и 09 стотинки), представляваща обезщетение за забава за период от 11.06.2021 г. до 28.06.2024 г. и за законната лихва върху главницата за период от 28.06.2024 г. до изплащане на вземането.