Присъда № 16 от 13.11.2025, Окръжен съд - Ямбол

М О Т И В И по Присъда № 16 от 13.11.2025 г., постановена по НОХД № 389/2025 г. по описа на ОС-Ямбол:

Окръжна прокуратура-Ямбол е предявила обвинение против подсъдимия Т. Р. Г. с ЕГН ********** за престъпление по чл.343, ал.1, буква „В” вр.чл.342 ал.1 от НК, за това, че на **.**.**** г. около 22.50ч. в с.****, обл.****, на ул.**** ******, в близост до изхода от с.****, обл.**** към с.****, обл.****, преди табелата за край на населеното място - с.****, при управление на МПС - л.а."**** ***" с рег.№ ** **** **, собственост на Р. Т. Г. от с.****, обл.****, с превишена скорост - около 95 км/ч., е нарушил правилата за движение, визирани в разпоредбите на чл.5, ал.2, т.1, чл.21, ал.1 и чл.116 от ЗДП, в резултат на което е предизвикал ПТП и по непредпазливост причинил смъртта на Я. Д. М. на ** год. от гр.****.

По искане на подсъдимия Т. Р. Г. и на неговия защитник – адвокат от АК-****, съдът постанови определение, с което на осн.чл.370 ал.1 НПК взе решение за предварително изслушване на страните. На основание чл.372, ал.4 във вр.чл.371, т.2 от НПК съдът обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подс.Г., без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Наследниците на пострадалия Я. Д. М. и пострадалия Р. Т. Г. не предявиха претенция за конституирането им в качеството на граждански ищци и частни обвинители в наказателното производство.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура- Ямбол поддържа обвинението така както е предявено като счита, че същото е доказано от обективна и от субективна страна. Счита, че направеното от подс.Г. самопризнание по реда на т.2 на чл.371 от НПК се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, от които безспорно се установява фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, поради което подсъдимият следва да бъде признат за виновен по така предявеното му обвинение. Прави искане на подс.Г. да му бъде наложено наказание лишаване от свобода при условията на чл.58а от НК предвид процедурата, по реда на която наказателното производство се разглежда от съда и с приложение на института на условното осъждане по чл.66, ал.1 от НК. Държавният обвинител претендира на основание чл.343г от НК подс.Г. да бъде лишен и от право да управлява МПС, без да посочва конкретен срок за това.

Подсъдимият участва в съдебно заседание лично и с упълномощен от него защитник - адвокат от АК-****. По реда на чл.371, т.2 от НПК, подсъдимият заяви пред съда, че признава изцяло фактите, изложени в 1 обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тези факти. Становището на подс.Г. се подкрепи и от защитника му. Подсъдимият изразява съжаление за извършеното. Защитникът пледира в посока признаване вината на подзащитния му, като при определяне на размера на наказанието моли да бъдат взети предвид наличните според него смекчаващи отговорността на Г. обстоятелства - чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, трудовата му ангажираност, липсата на системни нарушения на правилата за движение по пътищата, съдействието, което подсъдимият е оказал на разследващите органи непосредствено след ПТП за разкриване на обективната истина, това, че е съобщил сам чрез телефонно обаждане до Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 за настъпилото ПТП, че е със стремеж за саморазвитие като е завършил образователно-квалификационна степен „******“ и понастоящем е студент, обучаващ се за придобиване на образователно-квалификационна степен „*****“ и не на последно място наличието на съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат. Моли, с оглед посочените изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода с приложението на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, като счита, че превенцията може да бъде осъществена чрез прилагане на института на условното осъждане. Във връзка с изложеното в пледоарията, защитникът моли съда да наложи на подсъдимия наказание по чл.343г от НК в минимален размер, предвид обстоятелството, че същият се занимава със земеделие и управлението на МПС е част от осъществяване на трудовата му функция.

В лична защита и при дадената му от съда последна дума подсъдимият Г. изразява искрено съжаление за стореното и отправя молба за условно осъждане, т.к. учи и работи.

Съдът, за да постанови присъдата си приема за установена фактическата обстановка изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:

Подсъдимият Т. Р. Г. е правоспособен водач с категории "В М" и притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство № ******** от **.**.****г. Налагани са му наказания по административен ред за нарушения на правилата за движение, визирани в ЗДП, като за периода от **.**.**** г. до датата на извършване на престъплението – **.**.**** г.

/периодът е определен като релевантен съгласно указаното в ТП № 1/27.02.2015 г. на ОСНК на ВКС и ОСС на II-ра колегия на ВАС/, има общо осем на брой констатирани административни нарушения по ЗДвП - съответно по чл.100, ал.1, т.1, чл.147 ал.1, чл.6, т.1 и чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП, за които е наказван с фиш като са му наложени четири глоби от 10 лв., три от 20 лв. и една от 50 лв.

От приложената по делото Справка за съдимост от **.**.**** г. на БС при РС-Ямбол се установява, че подс.Т. Г. е с чисто съдебно минало.

2

На **.**.**** г. след 22.30 ч. подс.Т. Г. пътувал от гр.**** към дома си в с.****, обл.****, управлявайки л.а."**** ***" с рег.№ ** **** **, собственост на баща му - свид.Р. Г.. Навлязъл в с.****, обл.**** и около 22.50 ч. вече се движел по ул.**** ****** към изхода за с.****, обл.****, преди табелата за край на населеното място, в участъка, в който платното за движение двустранно било ограничено с мантинели.

Движението се осъществявало при нощна тъмнина, по неосветен равнинен и праволинеен пътен участък без ограничение на обзорната видимост, с включени къси светлини на автомобила, по суха асфалтова настилка по двупосочно платно за движение с по една лента за движение във всяка посока, в дясната лента по посока на движението и със скорост около 95км/ч при нормативно допустима за движение в населено място - 50км/ч. Лентите за движение в различните посоки били разделени със слабо изразена надлъжна пътна маркировка МЗ "Единична прекъсната линия". В това време в същия участък, но в противоположна посока - срещу автомобила и в насрещната за автомобила пътна лента, около средата на пътното платно, се движил пешеходецът Я. Д.

М., облечен в тъмни връхни дрехи. Подсъдимият Г. възприел движещият се пешеходец в зоната на осветеност от фаровете на автомобила и реагирал на появилата се опасност посредством аварийно спиране, но независимо от това, поради високата скорост на автомобила последвал удар - челен, обособен в крайните леви състави за автомобила и фронтален за тялото на пешеходеца.

След първия контакт на Я. М. с ниските челно-леви състави на автомобила, тялото му било повдигнато до края на предния капак и челното стъкло и след известно "носене", отхвърлено напред и наляво спрямо посоката на движение на автомобила, като паднало по гръб в лявата лента върху пътното платно.

Към момента на удара пешеходецът бил навлязъл на около 20-30 см. в насрещната лента - тази на автомобила, а левите гуми на автомобила - на около 15-20 см. в насрещната лента - тази на пешеходеца. Веднага след преустановяване движението на автомобила подс.Т. Г. се обадил на тел.112. На мястото на инцидента пристигнали органите на МВР и ЦСМП-Ямбол и била констатирана смъртта на Я. М..

Автомобилът получил значителни имуществени вреди. Извършен бил оглед на местопроизшествието.

Според заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза на труп № **/**** г., при процесното произшествие Я. Д. М. е получил автомобилна травма - травма вследствие блъскане на пострадалия като пешеходец от движещ се лек автомобил със значителна скорост, при което пострадалият е получил тежка черепно-мозъчна травма със счупване на тилната кост и основата на черепа в областта на дясната половина на задната черепно-мозъчна ямка, като фрактурната ивица продължава нагоре и обхваща и дясната тилнослепоочна област на главата. Установени са добре изразени субарахноидални кръвоизливи, обхващащи дифузно цялата повърхност на двете мозъчни хемисфери, но най-добре изразени в десните тилнослепоочни области на главата. Установени са добре изразени контузионни огнища, 3 обхващащи предимно коровите слоеве на двете големи мозъчни хемисфери, най-добре изразени отново в десните тилнослепоочни области на главата. В ликворните пътища е установено наличието на кървениста ликворна течност.

Установена е тежка гръдна травма с множествени счупвания двустранно на ребрата, счупване на лявата ключица и повърхностни контузионни увреждания на белите дробове. Установена е контузия на сърцето с разкъсване на стената на аортата в сърдечната торбичка, като същата е намерена изпълнена с кръв. Установена е тежка коремна травма с разкъсване на слезката и черния дроб и наличие на кръв в коремната кухина. Установени са тежки увреждания на долните крайници със счупвания на двете подбедрици „бампер фрактури" и счупване с разместване на получените костни фрагменти на горния край на лявата раменна кост. Установен е оток на белите дробове и мозъка с вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор.

Причината за настъпване на смъртта е тежката съчетана травма с обхващане на крайниците, главата и главния мозък със счупвания на тилните части на главата и контузионни увреждания на мозъка; тежката гръдна травма със засягане на белите дробове и сърцето и тежката коремна травма. Вещото лице е категорично, че описаните увреждания са получени вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и са получени по механизма на удряне на травмираните области на тялото с такива предмети, притискане на тези области на тялото между такива предмети и удряне на травмираните области на тялото по такива предмети. Смъртта се дължи на получените тежки увреждания на мозъка, гръдните и коремните органи и крайниците.

Установените увреждания са били несъвместими с живота. Смъртта на пострадалия е пряка и непосредствена последица на получените травматични увреждания при възникналото ПТП. Смъртта на пострадалия е настъпила за съвсем кратко време, но не е била мигновена предвид анемизирането на кожата, лигавиците и вътрешните органи, за настъпването на което е необходимо известно време. Видът и характерът на уврежданията, както и тяхната локализация сочат, че при първоначалното съприкосновение на тялото на пострадалия с лекия автомобил, който се е движил срещу пострадалия, ударът е бил с левите предни части на автомобила в областта на долните крайници отпред на пострадалия. Това е първата фаза на катастрофата. Във втората фаза пострадалият е политнал назад по посока на движението на автомобила и получил тежки травматични увреждания при приземяването му на повърхността на терена на местопроизшествието. Всички установени увреждания са били причинени при възникналото ПТП.

От заключенията по назначените по делото тройна автотехническа експертиза и допълнителна такава се установява, че инцидентният автомобил се е движил със скорост около 95 км/ч към момента на произшествието.

Опасната зона на процесния автомобил при движението му с тази скорост е около 107,3м. при „зона на осветеност" на фаровете на къси светлини до около 68м. и „зона на видимост" около 60м. /разстоянието между автомобила и пешеходеца, при което обективно пешеходецът е могъл да бъде възприет от 4 водача/. Опасната зона за спиране на автомобила при движение с нормативно разрешената скорост от 50 км/ч в населено място е около 41,4м., а автомобилът се е намирал на 55,2м. от мястото на сблъсъка в момента, в който водачът е реагирал с аварийно спиране. При тези параметри, вещите лица заключават, че ако към момента на реакция за аварийно спиране подс.Т. Г. е управлявал със скорост от 50км/ч, то той е имал обективната възможност да избегне удара, като спре автомобила преди мястото на сблъсък.