Определение № 314 от 19.05.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 314 гр. Перник, 19.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20251700500152 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от Н. И. Т., с адрес: *** срещу Разпореждане № 2052/06.02.2025г., постановено по ч. гр. д. № 6359/2024г. по описа на Районен съд – Перник, в частта, в която съдът е разпоредил издаването на изпълнителен лист в полза на заявителя „ВиК“ ООД – Перник за сумата от 505,00 лева – сторени съдебни разноски за заплатена държавна такса (25,00 лева) и адвокатско възнаграждение (480,00 лева).

В жалбата излагат съображения за незаконосъобразност на съдебния акт, в обжалваната му част, като се акцентира на извършеното на 02.12.2024г. плащане на сумите по заповедта. Поради това се иска отмяна на обжалваното разпореждане и обезсилване на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в цялост, поради недължимост на сумите по нея.

В срока по чл. 267 от ГПК насрещната страна – „Водоснабдяване и канализация“ ООД – Перник, е депозирала писмен отговор, чрез пълномощника си адв. Т. Н. – САК. Със същия, частната жалба се оспорва като неоснователна, поради което се иска оставянето й без уважение. Обръща се внимание на обстоятелството, че производството по делото е заповедно такова, образувано на 04.11.2024г., а плащането на вземанията за главница и лихва са извършени на 02.12.2024г. Поради това заявителят счита, че са налице условията на т. 10в от ТР № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК, а именно: че в хипотеза като настоящата, следва да се издаде изпълнителен лист единствено за разноските в заповедното производство.

Пернишкият окръжен съд намира подадената частна жалба за допустима, като подадена от легитимирано да обжалва лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество, съдът намира жалбата за 1 неоснователна, по следните съображения:

Производството по ч. гр. д. № 6359/2024г. по описа на Районен съд – гр.

Перник е образувано по заявление по чл. 410 от ГПК с рег. № 24789/05.11.2024г., подадено от „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Перник, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11, ЕИК 823073638, чрез пълномощника му адв. Т. Н. – САК, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Н. И.

Т., с адрес: *** за сумата от 455,87 лева, представляваща стойност на ползвани водоснабдителни и канализационни услуги за периода от 19.10.2023 г. до 23.08.2024 г. за недвижим имот, находящ се в *** и сумата от 35,37 лева, представляваща законна лихва за периода от 02.01.2024г. до 22.10.2024г., ведно със законната лихва от 05.11.2024 г. до окончателното изплащане на главницата. Със заявлението са претендирани и разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер на 505,00 лева, от които: 25,00 лева за държавна такса и 480,00 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение.

Районен съд – Перник, след като е намерил заявлението за редовно, е разпоредил издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите по заявлението, включително и за претендираните разноски, при което е била издадена Заповед № 4035 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 06.11.2024г.

Видно от съобщението, изпратено до длъжника, издадената ЗИПЗ по чл. 410 от ГПК е била връчена лично на длъжника Н. И. Т. на 22.11.2024г. На 13.12.2024г. от последния е постъпило възражение по чл. 414а от ГПК, с което длъжникът е заявил, че е изпълнил в цялост задължението си по издадената ЗИПЗ в едномесечния срок от връчването й, като е представил и доказателства за това – 11 броя вносни бележки на обща стойност от 513,19 лева.

С Разпореждане № 20103/17.12.2024г. съдът е разпоредил връчване на препис от възражението по чл. 414а от ГПК на насрещната страна, при което в предоставения 3-дневен срок е постъпила молба-становище от заявителя. В същата, последният е потвърдил факта на погасяване на задълженията за главница и лихва от страна на длъжника, но заявява, че разноските за държавна такса и адвокатско възнаграждение не са заплатени. Поради това е поискал издаването на изпълнителен лист в негова полза, досежно неизплатените вземания.

Препис от молбата е била връчена на длъжника, при което последният се е възползвал от възможността да депозира отговор на същата, като е изразил становище за недължимост на претендираните разноски, с оглед извършеното плащане, респ. за липса на предпоставки за издаване на изпълнителен лист в полза на заявителя за същите.

С обжалваното Разпореждане № 2052/06.02.2025г., първоинстанционният съд, след като е съобразил извършеното плащане от страна на длъжника, е обезсилил издадената ЗИПЗ в частта за сумата от 455,87 лева – стойност на ползвани водоснабдителни и канализационни услуги за периода от 19.10.2023 г. до 23.08.2024 г. за недвижим имот, находящ се в ***, с абонатен номер № ***, ведно със законната лихва от 05.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и за сумата от 35,37 лева - обезщетение за забава за периода от 02.01.2024 г. до 22.10.2024г. и е разпоредил издаването на изпълнителен лист в полза на заявителя за сумата от 505,00 лева – 2 съдебни разноски.

При така установеното от фактическа страна, въззивния съд, в настоящия му съдебен състав, споделя изцяло правните изводи на заповедния съд, изложени в обжалвания съдебен акт, намирайки ги за правилни и законосъобразни.

Съобразно разрешенията, дадени с ТР № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК, ако кредиторът е получил изпълнение на вземането, но не и на разноските по заповедта за изпълнение в периода след подаване на заявлението и при депозирано възражение от длъжника, интересът от предявяване на иск за съществуване на вземането е отпаднал. В тази хипотеза кредиторът може да поиска издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в частта за разноските, като се позове на извършеното от длъжника плащане. В настоящия случай именно това е и сторено. С молбата-становище от 17.01.2025г. заявителят е поискал издаването на изпълнителен лист за разноските по заповедта за изпълнение, като се е позовал на извършеното от длъжника плащане в срока по чл. 414 ГПК. Същевременно, издадената Заповед № 4035 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК не е била обжалвана в частта за разноските и в тази й част е влязла в сила. Поради това, правилно първоинстанционния съд е намерил, че са налице предпоставките за издаване на изпълнителен лист и е издал такъв в полза на заявителя за разноските, реализирани в заповедното производство.

Доводите на жалбоподателя, изразяващи се основно в твърдението, че предвид извършеното плащане не следва да се дължат разноски, не могат да бъдат споделени от настоящия съдебен състав. И това е така, тъй като плащането, извършено от длъжника, е било реализирано след издаване на ЗИЗП, респ. връчването й на длъжника, поради което сторените разноски в заповедното производство са дължими.

С оглед горното и доколкото правните изводи на двете инстанции съвпадат, то депозираната частна жалба срещу Разпореждане № 2052/06.02.2025г., постановено по ч. гр. д. № 6359/2024г. по описа на Районен съд – Перник в обжалваната му част, следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Относно разноските:

Разноски не се претендират от страните, поради което за съда не възниква задължение за обсъждането им.

Предвид горното, Окръжен съд – гр. Перник

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2052/06.02.2025г., постановено по ч. гр. д. № 6359/2024г. по описа на Районен съд – Перник.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване - т. 8 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4