Решение № 215 от 01.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. София, 01.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседА.е на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Антон Н. Урумов

Д. В.а при участието на секретаря Теодора Цв. Стоянова като разгледа докладваното от Антон Н. Урумов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20241100600340 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

С присъда от 11.10.2023 г., постановена по НЧХД № 16759 / 2020 г., по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 16 състав, подсъдимите Т. Н. К. и Д. С. К. са признати за невиновни по повдигнатото им обвинение за извършване на престъпление по чл.182, ал.2 от НК, като на основА.е чл.304 от НПК са били оправдА. по така повдигнатото им обвинение. С така постановената присъда, на основА.е чл.190, ал.1 от НПК, съдът е осъдил А. И. А. да заплати на Т. Н. К. и Д. С. К. направените от последните разноски в настоящото производство.

Постъпила е въззивна жалба от адв. Н. В., повереник на частния тъжител А. И. А., в която се твърди, че така постановената присъда е неправилна, като се прави искане същата да бъде отменена и да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимите Т. Н. К. и Д. С. К. да бъдат признати за виновни по повдигнатото им обвинение за извършено престъпление по чл.182, ал.2 от НК. Във въззивната жалба се твърди, че присъдата е необоснована и незаконосъобразна. Излагат се подробни доводи, че по делото не са преценени събрА.те доказателства за това, че подсъдимите лица са осъществили деянията, за които им е повдигнато обвинение. Поради това се иска отмяна на присъдата и признаване на подсъдимите лица за виновни. Алтернативно се прави искане за отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане, без за същото да се сочат конкретно 1 допуснати нарушения от първоинстанционния съд. Не се правят искА.я за събиране на доказателства, доколкото в предоставения срок за допълнение на жалбата, това не е било направено.

Постъпили са възражения срещу въззивната жалба от адв. А. В., защитник на подсъдимите Т. Н. К. и Д. С. К., в която се твърди, че така постановената присъда е правилна, като се прави искане същата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

С постановеното по реда на чл.327 от НПК определение не е допуснато събирането на нови доказателства.

Въззивният съдебен състав, разглеждащ делото сподели становищата на стрА.те, че за правилното му решаване не се налага събирането на доказателства в тази инстанция, поради което не допусна провеждането на въззивно съдебно следствие.

В съдебно заседА.е процесуалният представител на частния тъжител А. И. А., адв. Н. В. моли въззивната жалба да бъде уважена, като присъдата на първоинстанционният съд бъде отменена. Сочат се съображения за наличието на осъществен състав на престъпление и ангажиране на наказателната отговорност на всяко от подсъдимите лица. Сочи се, че първонстанционната присъда е незаконосъобразна, тъй като същата е немотивирана. В заключение се иска обжалваната присъда да бъде отменена, като бъде постановена нова, с която подсъдимите Т. Н. К. и Д. С. К. да бъдат признати за виновни по повдигнатото им обвинение.

Частният тъжител А. И. А. поддържа изцяло заявеното от адв. Н. В..

Защитникът на подсъдимите Т. Н. К. и Д. С. К., адв. А. В., моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда, тъй като счита, че обвинението не е било доказано. Моли за присъждане на папраените разноски.

В съдебно заседА.е подсъдимите Т. Н. К. и Д. С. К. поддържат изцяло заявеното от адв. А.

В., с оглед на което молят въззивния съд да потвърди първоинстанционната присъда.

В дадена последна дума, подсъдимите Т. Н. К. и Д. С. К. молят да бъдат оправдА..

Съдът, като прецени изложените в протеста доводи и след като провери изцяло правилността на обжалвА.я съдебен акт в съответствие с изисквА.ята на чл.314 от НПК, намира за установено следното :

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е събрал множество гласни и писмени доказателства – показА.ята на свидетелите Н.Г.А., С.Д.И., Б.И.Т., С.Д.В., В.Д. и В.Т.Н.; Епикриза от 17.06.2020 г.; Протокол за предупреждение от 11.07.2020 г., с който е предупреден подсъдимия К.; докладна записка от 12.07.2020 г.; констативен протокол от 14.06.2020 г., извлечение от електронна кореспонденция от същата дата; амбулаторен лист от 13.07.2020 г.; справки за съдимост на подсъдимите; писмо на 08 РУ - СДВР от 09.05.2023 г., съдържащо информация за заведени преписки по сигнали на частния тъжител и свидетелката Н.а; докладна записка от 17.01.2023 г., които съдът е обсъдил внимателно и задълбочено.

2

Въз основа на анализа им, Софийски районен съд е приел, че подсъдимият Т. Н. К. е роден на **** г. в гр. Радомир, българин, български граждА.н, неосъждан, със средно специално образовА.е, женен, работи, живущ в гр. София, ж.к. ****, с ЕГН **********.

Подсъдимата Д. С. К. е родена на **** г. в гр. Земен, българка, български граждА.н, неосъждана, със средно образовА.е, омъжена, живуща в гр. София, ж.к. ****, с ЕГН **********.

Частният тъжител А. И. А. и свидетелката В. Н.а живеели на семейни начала, като на **** г. била родена дъщеря им А.-М.А. И.а. След раздялата им, свидетелката В. Н.а заживяла в дома на родителите си заедно с дъщеря си.

Със Заповед за незабавна защита от 16.04.2020 г., издадена по гр. дело №11490 / 2020 г. по описа на Софийски районен съд, III Гражданско отделение, тъжителят А. А. бил задължен на основА.е чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на В.Т.Н. и на основА.е чл.5, ал.1, т.3, пр.1 от ЗЗДН да приближава същата на разстояние по - малко от 100 метра. Заповедта била връчена на А. А. преди инкриминирА.те с обвинението дати.

Предявен бил иск на основА.е чл.127, ал.2 от СК. По предявения иск, с определение от 16.04.2020 г. по гр. дело № 14284 / 2020 г. по описа на Софийски районен съд, 149 състав, III Гражданско отделение, влязло в законна сила на 16.04.2020 г., до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт или до промяна на обстоятелствата, родителските права били предоставени на майката В. Н.а, а на бащата частен тъжител А. А., бил определен режим на лични контакти с детето, както следва : всяка втора и трета събота и неделя в месеца за времето от 10:00 часа до 18:00 часа на съботния ден без преспиване, като взема и връща детето от и на адреса му по местоживеене, а именно този на майката. Въз основа на определението бил издаден изпълнителен лист.

В началото на месец юни 2020 г., дъщерята на частния тъжител А.-М.И., на възраст две години и три месеца по това време, преболедувала пневмония, за което е издадена епикриза.

В същата е отразен болничен престой от 12.06.2020 г. до 17.06.2020 г. в УМБАЛ “Св.Анна“ АД – гр. София.

Към 11 – 12.07.2020 г. ( събота и неделя ), детето отново заболяло с вирусна инфекция, като на 13.07.2020 г. бил издаден амбулаторен лист с диагноза вирусна инфекция, неуточнена.

На 11.07.2020 г., частният тъжител А. А., родителите му, свидетелката С.Д. и адв. Б.Й. отишли на адреса, на който живеела майката В. Н.а с детето им - в гр.София, ж.к. ****, като тъжителят останал на разстояние повече от 100 метра от адреса.

Адв. Б.Й. позвънил на звънеца на адреса и пред входа слезли родителите на В. Н.а, подсъдимите Т. Н. К. и Д. С. К.. Подсъдимият Т. Н. К. заявил, че детето е болно и няма да бъде предадено същия ден и отказал да позволи достъп до апартамент №55 и предаването на детето. Възникнали пререкА.я между подсъдимите Т. К. и Д. К. със съпровождащите от адв.

Б.Й., като на място пристигнали оргА. на МВР, които съставили протоколи за предупреждение на спорещите стрА.. На мястото пристигнала и адв. А. В., представител на 3 свидетелката В. Н.а. Адв. Б.Й. не представил пълномощно от тъжителя А. А. за предаване на детето и детето не му било предадено.

На 12.07.2020 г., частният тъжител А., родителите му, адв. С.Д.В., В.Д. и адв. Б.Й. за пореден път отишли на адреса, на който живеела майката В. Н.а с детето им - в гр. София, ж.к. ****, като тъжителят отново останал на разстояние повече от 100 метра от адреса. Адв.

Б.Й. позвънил на звънеца на адреса и обяснил, че родителите ще вземат дъщерята на тъжителя А. А., като бил поканен от свидетелката В. Н.а да се качи пред апартамента, което сторил, а свидетелите С.В. и В.Д. останали на стълбищната площадка на етажа, намиращ се под апартамента, в който живеели подсъдимите. По това време родителите на тъжителя А.

А. били пред входа. Вратата на жилището отворила подсъдимата Д. К., излязла пред вратата на ап.55 и заявила, че няма да предаде детето А.-М. И.а на бащата А. И. А.. Посочила отново като причина за непредаване на детето, че детето било болно. Предоставила телефон на адв.

Б.Й., на който същият провел разговор с адв. А. В.. Адв. Б.Й. слязъл пред блока, без да успее да вземе детето, като отново били извикА. оргА. на МВР.

При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че с действията си всеки от подсъдимите Т. Н. К. и Д. С. К. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление чл.182, ал.2 от НК.

Въззивният съд в пълна степен споделя както фактическите констатации, направени от Софийски районен съд, така и неговите правни изводи.

Настоящата съдебна инстанция изцяло подкрепя и направения от първостепенния съд анализ на доказателствата по делото, като не намира за нужно да го преповтаря за нуждите на настоящите мотиви. Освен, че анализът на доказателства е правилен и логичен, въз основа на него е установено по един категоричен начин изложената фактическа обстановка, с която Софийски градски съд също така напълно споделя. В този смисъл не се споделят и доводите, изложени във въззивната жалба, в която се прави искане първоинстанционната присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимите Т. Н.

К. и Д. С. К. да бъдат признати за виновни по повдигнатото им обвинение за извършено деяние.

Въззивният съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е събрал необходимите за изясняване на истината доказателства и в това отношение не е допуснал процесуални нарушения, с които е огрА.чил правата на стрА.те да сочат доказателства и е изпълнил задължението си да вземе всички необходими мерки за разкриване на истината.

Районният съд не е допуснал процесуални нарушения и при обсъждането на събрА.те по делото доказателства. Обосновано първоинстанционният съд е счел, че всички събрА. по делото доказателства са еднопосочни, непротиворечиви, логични и убедителни и се подкрепят от събрА.те по делото писмени доказателства. Същите разкриват установената от съда фактическа обстановка по липсата на неизпълнение и осуетяване изпълнението на съдебно решение от подсъдимите лица относно определения режим на лични отношения на детето с бащата, като не му предадено детето. Първоинстанционният съдебен състав е 4 развил подробно мотивите си в тази насока, което напълно се споделя и от настоящата съдебна инстанция. Подробни се явяват и мотивите, с които Софийски районен съд е обосновал защо инкриминирА.те в тъжбата действия не изпълва състава и на двете форми на изпълнителното деяние на престъплението по чл.182 от НК, като съображенията за това са изложени отново детайлно и изцяло се споделят на настоящата въззивна инстанция.

Доколкото подсъдимите Т. К. и Д. К. се явяват баба и дядо на детето ( родители на майката свидетелката В. Н.а ), същите действително нямат право на упражняване на родителските права над детето, което право е предоставено със соченото в обвиненията съдебно определение на майката. Поради изложеното бабата и дядото не могат да вземат самостоятелно решение дали да предадат или не детето, а именно могат да сторят това единствено със съгласието на майката, а в случая е установено, че свидетелката В. Н.а е отказала предаването му във всеки едни от инкриминирА.те случаи. Поради това и въззивният съдебен състав счита, че по делото са налице множество доказателства, които водят само един възможен правен извод, а именно, че подс. Т. Н. К. е невиновен за това, че на 11.07.2020 г. в гр. София, ж.к. **** е осуетил изпълнението на съдебно решение относно лични контакти с дете въз основа на Определение № 73894 от 16.04.2020 г. по гр. дело № 14284 / 2020 г. по описа на Софийски районен съд, 149 състав, III Гражданско отделение, влязло в законна сила на същата дата, с което са определени привременни мерки, като е определен режим за лични конткти между бащата А. И. А. и детето А.-М. И.а, като слязъл пред блока и заявил, че детето е болно и няма да бъде предадено същия ден и отказал да позволи достъп до апартамент №55 и предаването на детето. Подс. Д. С. К. е невиновна за това, че на 12.07.2020 г. в гр. София, ж.к. **** е осуетила изпълнението на съдебно решение относно лични контакти с дете въз основа на Определение № 73894 от 16.04.2020 г. по гр. дело № 14284 / 2020 г. по описа на Софийски районен съд, 149 състав, III Гражданско отделение, влязло в законна сила на същата дата, с което са определени привременни мерки, като е определен режим за лични конткти между бащата А. И. А. и детето А.-М. И.а, като излязла пред вратата на ап.55 и заявила, че няма да предаде детето А.-М. И.а на бащата А.