Решение № 370 от 06.03.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 370 гр. Русе, 06.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. Иванов при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от Ивайло Д. И.ов Гражданско дело № 20244520102535 по описа за 2024 година

Ищецът „Топлофикация - Русе” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.”ТЕЦ Изток”, представлявано от изпълнителния директор Севдалин Желев Желев, твърди, че ответникът е купувач на доставяна от него топлинна енергия в имот, находящ се в гр.Русе, ул.”Янтра” № 1, бл.”Бисер”, вх.Б, ет.2, с абонатен № 03000110290. На И. Я. за периода от 28.09.2022г. до 29.09.2023г. ищецът е доставил и му е била разпределена топлинна енергия, която първия не е заплатил на обща стойност 458.55 лева, за което са му били издадени 22 броя фактури. Я. дължи и лихва за забава върху главниците за периода от падежа на всяка фактура, който е 45 дни след периода на доставката до 03.12.2023г. в размер на 27.82 лева. За събиране на вземанията си подали заявление по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.дело № 72/2024г. по описа на Районен съд – гр.Габрово и издадена заповед за изпълнение за дължимите суми, лихви и разноски.

Последната е била изпратена за връчване на ответника по регистрираните му постоянен и настоящ адреси, където не е бил открит, поради което е счетена за връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, което той прави по настоящото дело. Поради това моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сумите от 458.55 лева – главница за доставена топлинна енергия по 22 броя фактури за периода от 28.09.2022г. до 29.09.2023г., лихва за забава в размер на 27.82 лева за периода от падежа на всяка фактура, който е 45 дни след периода на доставката до 03.12.2023г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 04.12.2023г. до окончателното й изплащане и направените разноски 1 по заповедното производство, въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 72/2024г. по описа на Районен съд – гр.Габрово. Претендира направените разноски и юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело.

Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения иск по чл.422 от ГПК.

Ответникът И. П. Я. призован по регистрираните му постоянен и настоящ адрес не е открит. Назначеният му особен представител в срока за отговор не е подал такъв и не взема становище по иска. В пледоарията си, в хода на съдебните прения по делото, особеният представител оспорва иска, като твърди, че не е доказано наличие на облигационно правоотношение между страните.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно решение № 190/05.10.2004г. по гр.дело № 3110/2001г. по описа на РРС, ответникът И. П. Я. е собственик на недвижим имот - апартамент, находящ се в гр.Русе, ул.”Янтра” № 1, бл.”Бисер”, вх.Б, ет.2. Ответникът се явява купувач на доставяна от ищцовото дружество топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ, за гореописания недвижим имот, с абонатен № 03000110290, а и това са доказва от долупосочените представени писмени доказателства по делото. На ответника били издадени 22 броя фактури за доставена и разпределена топлинна енергия за притежавания от него топлоснабден недвижим имот, за периода от 28.09.2022г. до 29.09.2023г. в общ размер на 458.55 лева.

Съгласно представения договор № 353 от 05.10.1998г., сградата на етажните собственици в гр.Русе, бл.”Бисер”, вх.А и Б, са присъединени чрез сградната инсталация към топлопреносната мрежа на „Топлофикация Русе“ ЕАД за доставка на топлоенергия. С договор № 19/16.10.2000г. сключен между етажната собственост на бл.”Бисер”, вх.А и Б и „Дикей-Л” ООД, първият възложил на втория да извършва услугата „Топлинно счетоводство” и индивидуално отчитане на разходите за отопление на всеки ползвател в етажната собственост по показанията на индивидуалните му топлинни разпределители. С договор от 25.10.2022г. сключен между „Топлофикация Русе” ЕАД и „Дикей-Л” ООД, първият възложил на втория да извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост в гр.Русе по списък към договора, от който е видно, че там фигурира и етажната собственост в гр.Русе, бл.”Бисер”. Представено е и заявление от И. Я. подадено до „Топлофикация Русе” ЕАД на 07.12.2009г., с което е поискал да му бъде открита партида за плащане на топлоенергия на адрес: гр.Русе, ул.”Янтра” № 1, бл.”Бисер”, вх.Б, ет.2, като към заявлението е приложено и горепосоченото съдебно решение, съгласно което той се явява собственик на имота.

С решение № ОУ-005/16.07.2012г. на ДКЕВР са одобрени “Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители от системата на 2

“Топлофикация Русе” ЕАД, приложени към делото. Според чл.3, ал.1 от същите, купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си.

За периода от 28.09.2022г. до 29.09.2023г. ищецът начислил на И. Я. за доставена му и разпределена топлинна енергия за имот, находящ се в гр.Русе, ул.”Янтра” № 1, бл.”Бисер”, вх.Б, ет.2, с абонатен № 03000110290, сумата от 458.55 лева – главница, за което са му били издадени и 22 броя фактури. За събиране на вземанията си за същият период ищецът е подал срещу И. Я. заявление по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.дело № 72/2024г. по описа на РС – гр.Габрово и издадена заповед за изпълнение за дължимите суми, лихви и разноски, но ответникът не е бил открит на регистрираните му постоянен и настоящ адрес и заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК му е била връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и указано на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, което той е направил по настоящото дело.

От заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че имотът с абонатен № 03000110290 и административен адрес: гр.Русе, ул.”Янтра” № 1, бл.”Бисер”, вх.Б, ет.2, е присъединен чрез сградната инсталация към топлопреносната мрежа на „Топлофикация – Русе” ЕАД. За процесния имот под отчет в счетоводството на ищеца се водят три отоплителни тела и се доставя битова гореща вода чрез топлопреносната система на ищцовото дружество. В сградата, в която се намира процесния имот, е въведено дялово разпределение на топлинна енергия, което през процесния период е осъществявано от „Дикей-Л” ООД. В процесния имот съгласно базата данни на ищеца има три уреда за дялово разпределение на топлинна енергия – два индивидуални разпределителя на топлинна енергия, монтирани на отоплителните тела и един водомер за битова гореща вода, разположен вътре в имота. Правилата за дялово разпределение са спазени съобразно ЗЕ, Наредбата за топлоснабдяването и Методиката за дялово разпределение в процесния имот с абонатен № 03000110290 и административен адрес: гр.Русе, ул.”Янтра” № 1, бл.”Бисер”, вх.Б, ет.2, за процесния период 28.09.2022г. до 29.09.2023г. За този период на процесния абонат следва да се разпредели 3.6959 мвт.ч. топлинна енергия на стойност 430.19 лева с ДДС. С отчитане таксите за услугата дялово разпределение на топлинна енергия, сумата възлиза общо на 473.09 лева с ДДС. Разбивката на изчислените количества топлинна енергия и съответните суми по месеци е дадена от вещото лице в табличен вид към експертизата.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

По делото безспорно се доказва, че ищецът в настоящото производство се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 72/2024г. по описа на РС – гр.Габрово срещу И. Я. за заплащане на сумите от 458.55 лева – главница за доставена топлинна енергия по 22 броя фактури за периода от 28.09.2022г. до 29.09.2023г., лихва за забава в размер на 27.82 лева за периода от падежа на всяка фактура, 3 който е 45 дни след периода на доставката до 03.12.2023г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 04.12.2023г. до окончателното й изплащане. Заповедта по чл.410 от ГПК е била изпратена на ответника на регистрираните му постоянен и настоящ адреси, където не е бил открит, поради което заповедта е била счетена за връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си.

Заявителят е предявил в указания му срок иск за установяване на вземането си, поради което претенциите му са процесуално допустими.

В настоящото производство в тежест на ищеца да докаже основанието и размера на вземането си, за което се е снабдил със заповед за изпълнение. “Топлофикация Русе” ЕАД претендира съществуване на задължение за заплащане на доставена топлинна енергия.

Клиенти на топлинна енергия, съгласно легалната дефиниция в чл.153 от ЗЕ, са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение. Сходно е и съдържанието на чл.3, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребителите от системата на “Топлофикация- Русе” ЕАД, действащи и към настоящия момент. В случая ищецът претендира, че е доставял топлинна енергия в имот, находящ се в гр.Русе, ул.”Янтра” № 1, бл.”Бисер”, вх.Б, ет.2, с абонатен № 03000110290. От събраните по делото доказателства се установява, че между собствениците на сградата, на бл.”Бисер” и ищцовото дружество е сключен договор за доставка на топлинна енергия през 1998г. Същият е сключен въз основа на взето решение на ОС. Решението за сключване на договора е взето от етажните собственици и няма данни да е отменено от съда. То се явява задължително за всички тях, включително и за неприсъствалите на събранието, респ. и за несъгласните с взетото решение, а в настоящото производство то не може да бъде предмет за проверка на законосъобразност. От заключението на изготвената по делото съдебнотехническа експертиза е видно, че сградата, включително и имотът на ответника са присъединени чрез сградната инсталация към топлопреносната мрежа на „Топлофикация – Русе” ЕАД. Това сочи, че договорът за доставка на топлинна енергия, сключен през 1998г. е надлежно сключен и е породил правно действие. От представеното по делото съдебно решение № 190/05.10.2004г. по гр.дело № 3110/2001г. по описа на РРС, се доказва по категоричен начин, че ответникът И. П. Я. е собственик на недвижим имот - апартамент, находящ се в гр.Русе, ул.”Янтра” № 1, бл.”Бисер”, вх.Б, ет.2. Представено е и заявление от от И. Я. подадено до „Топлофикация Русе” ЕАД на 07.12.2009г., с което е поискал да му бъде открита партида за плащане на топлоенергия на адрес: гр.Русе, ул.”Янтра” № 1, бл.”Бисер”, вх.Б, ет.2, като към заявлението е приложено и горепосоченото съдебно решение, съгласно което той се явява собственик на имота. Всички тези доказателства сочат по категоричен начин, че ответникът, като собственик, се явява купувач на доставяна от ищцовото дружество топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ, за гореописания недвижим имот, с абонатен № 03000110290, а и това са доказва от останалите представени писмени доказателства по делото. Представеното заявление сочи и че той се намира в облигационни правоотношения с ищцовото дружество по повод на доставена и потребена от него 4 топлинна енергия за имота, в който е съсобственик. Като потребител и купувач на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ, чл.3, ал.1 от Общите условия, за ответникът възниква задължението да заплаща стойността й. В тази връзка абсолютно неоснователно е възражението на назначения особен представител на ответника за липса на облигационно правоотношение между страните. Следва да се отбележи и че това възражение е направено от особения представител едва в пледоарията му, в хода на съдебните прения по делото, а не в законовоопределения срок – в срока за отговор на предявените искове, поради което и същото не следва да се съобразява от съда.