Определение № 420 от 03.08.2026, Окръжен съд - Монтана
- Съд
- Окръжен съд - Монтана
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 273/2026
- Вид
- Определение № 420
- Подписан
- 03.08.2026
- В сила
- 24.09.2026
- Състав
- Аделина Троева, Елизабета Кралева, Таня Живкова
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.413,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 420 гр. Монтана, 03.08.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Аделина Троева
Членове:
Елизабета Кралева
Таня Живкова като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20261600500273 по описа за 2026 година Производството делото е образувано по реда на чл. 274 - 279 от Гражданския процесуален кодекс.
Постъпила е въззивна частна жалба подадена от А. Ц. И. от гр.В. чрез адв.П. Т.,ВАК против Определение №538/27.04.2026година постановено по гр.д.№1134/2026година по описа на РС Монтана в ЧАСТТА, с която не е обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с Рег.№831/18.03.2026година по същото дело.
В жалбата са изложени доводи за неправилност и допуснати съществени процесуални нарушения на атакувания съдебен акт.Жалбата е подробно мотивирана.Моли съда да отмени процесното определение в атакуваната му част като незаконосъобразно и да се присъдят направените в производството съдебни разноски.
В срока по чл. 276, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор по частната жалба от въззивната страна .
Частната жалба е недопустима.
МОС констатира, че същата е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна, но по отношение на липса на акт, подлежащ на съдебен контрол.Съображенията на съда за това са следните:
От приложените писмени доказателства е видно, че е подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК със заявил К. срещу длъжник А. Ц. И. Ц. за парично вземане в размер на 383,46евро 1 главница, 9,21евра договорна лихва и 5,64 евро законова лихва и с претенция за разноски от 300евро адвокатско възнаграждение и 10,86евро държавна такса.По заявлението е образувано ч.гр.д.№1134/2026година по описа на РС Монтана и по същото е rpodoekd Заповед за изпълнение на парично задължение №831/18.03.2026година.Със същата заявлението е уважено изцяло и е разпоредено длъжника да заплати на кредитора претендираните суми.
На 26.03.2026година е постъпило Възражение по реда на чл.414 от ГПК от А. Ц., което е съобщено на кредитора и е указано да предяви вземането си по съдебен ред.В тази връзка от кредитора е постъпило стнавище с което заявява, че след образуването на заповедното производство длъжника А. Ц. И. е заплатила сума в размер на 310евро, с което е погасила част от главницата по Договора.Във връзка с останалите суми присъдени с издадената Заповед за изпълнение в размер на 73,46евро главница, 9,21евро договорна лихва и 5.64евро законова лихва заявителят е направил отказ и моли съда да прекрати производството и обезсили издадената заповед.Приложени са два броя преводни платежни от страна на длъжника от които е видно, че е заплатена сумата от 310евро на 23.03.2026година от А. Ц. на кредитора.
С атакуваното Определение №538827.04.2026ГОДИНА РС Монтана е обезсилил издадената заповед по ч.гр.д.№1134/2026година по описа на РС Монтана в ЧАСТТА с която е присъдена сума от 383,46евро главница, ведно със законната лихва върху нея считано от 17.03.2026година, 9,21евро договорна лихва и 5,64евро законова лихва.С това определение няма произнасяне изрично по разноските. Същите не са отменени, като съдът е приел, че същите се дължат, тъй като плащането е станало в хода на процеса.
На 11.05.2026година по делото е постъпила и молба по чл.248 от ГПК от А. Ц. с искане да се присъдят разноски н процесуалния представител на длъжника по която все още няма произнасяне.
От гореизложеното е видно, че не е налице постановен съдебен акт с който е отказано да се обезсили издадена заповед за изпълнение.
Липсата на акт подлежащ на съдебен контрол прави частната жалба за недопустима , поради което и производството по делото следва да се прекрати.
Чакстната жалбоподателка е имала възможността да обжалва разноските 2 и по реда на чл.413,ал.2 от ГПК
При този анализ на доказателствата по делото, МОС намира жалбата за недопустима поради което и производството по делото следва да се прекрати.
Водим от гореизложеното, МОС
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.№273/2026година по Описа на МОС като недопустимо.
Определението може да се обжалва през САС в едноседмичен срок от съобщението му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3