Решение № 5845 от 29.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5845 гр. София, 29.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Костадинова

Членове:

Радостина Данаилова

Владимир Вълков като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Въззивно гражданско дело № 20241100511421 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК .

Образувано е по жалби с вх. № 82340/19.08.2024г., допълнение към нея с вх.№ 90150/10.09.2024 г., жалба с вх.№93131/19.09.2024 г. от длъжника по изпълнението С. М. М. и жалба с вх.№93138/19.09.2024 г. на длъжника Т.К.*** -2000 ЕООД, подадени чрез ЧСИ М.П. по изп. дело № 20248510403405 срещу определени такси по изпълнението.

Жалбите на длъжника С. М., макар и три на брой, касаят определените по делото разноски по изпълнението с поканата за доброволно изпълнение, като доводите в жалбата се, че разноски на съдебния изпълнител не се дължат изобщо, тъй като е местно некомпетентен по изпълнението срещу този длъжник, вземанията по изпълнителния лист били оспорени пред съда, а една част били платени на взискателя преди образуване на делото, оспорват се и размера на таксите /в поканата бил посочен друг длъжник, липсвали документи във връзка с такси по чл.31 ТТРЗЧСИ, такса по т.26 ТТРЗЧСИ се дължала само при събиране на вземанията./ Оплакванията, които касаят комуникация на адвоката на жалбоподателя със съдебния изпълнител нямат отношение към обжалване на конкретни действия.

Жалбата от длъжника Т.К.*** – 2000 ЕООД съдържа същите оплаквания за местна некомпетентност на съдебния изпълнител, за оспорване на изпълнителното основание пред съд, за размера на таксите по т.26 и 31 ТТРЗЧСИ.

В мотивите си по обжалваните действия съдебният изпълнител се излагат 1 доводи за допустимост на жалбите в частта относно разноските, като се посочва, че местната компетентност на съдебния изпълнител не подлежала на съдебен контрол, а единият от тримата длъжници по изпълнителния лист, бил със седалище в София, което обуславяло местна компетентност и срещу другите двама. Посочва, че таксата по т.26 ТТРЗЧСИ се дължала независимо дали дългът е събран, тъй като представлявала възнаграждение на ЧСИ, относно таксите по т.32 ТТЗЧСИ съдебният изпълнител бил издал сметка, като останалите доводи са във връзка с оплакванията за комуникацията му с адвоката на жалбоподателите и издаването на документи, поради което са неотносими към предмета на делото, макар и да отговорят на оплаквания в жалбата.

Взискателят по изпълнението Б.Г. поддържа доводи за неоснователност на жалбите, тъй като седалището на единия от длъжниците обуславяло местна компетентност на съдебния изпълнител спрямо другите, оспорването на вземанията по изпълнителния лист пред съд не влияе върху дължимостта им, докато изпълнителното основание не бъде отменено или обезсилено.

Признава получено плащане на част от вземанията по изпълнителния лист , издаден срещу С. М..

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:

Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка, определянето на трето лице за пазач при неспазване на изискванията на чл.470 ГПК, както и в случаите на чл.486, ал.2 ГПК, отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, както и разноските по изпълнението. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в двуседмичен срок от извършването на действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).

Следователно жалбите на длъжниците С. М. и Т.К.*** -2000 ЕООД, насочени срещу разноските по изпълнението, са допустими. По същество жалбите се явяват и основателни.

Образуване на изпълнително дело е допустимо само при надлежно сезиране на местно компетентен съдебен изпълнител. Доколкото е възможно да е образувано изпълнително дело и в нарушение на тези изисквания, то без съмнение то следва да се прекрати, като извършените по незаконосъобразно образувано изпълнително производство действия не могат да породят целените правни последици, не могат да ползват кредитора, приложените изпълнителни способи и изпълнителни срещу длъжника изпълнителни действия следва да се отменят, а ако са настъпили неблагоприятни последици следва да се ангажира и имуществената отговорност на съдебния изпълнител.

2

Независимо, че законът не предвижда отделен самостоятелен съдебен контрол върху местната компетентност на съдебния изпълнител, то такъв е допустим при контролиране на обжалваеми действия, в случая тези по определяне на разноски по изпълнението, като при всички случай незаконосъобразно образуваното изпълнително дело не може да ангажира отговорност за разноски на никоя от страните по делото.

В настоящия случай се установява изпълнителното дело срещу длъжниците С. М. и Т.К.*** – 2000 ЕООД, съответно с адрес и седалище в гр.

Велико Търново, да е образувано пред съдебен изпълнител, който според адресите на тези двама длъжници и при липсата на посочено конкретно имущество, върху което да се насочи изпълнението, не е местно компетентен по смисъла на чл.427 ГПК да извършва действия по принудително изпълнение срещу тези двама длъжници, следователно каквито и действия да са извършени по това изпълнително дело, тези двама длъжници не дължат разноски във връзка с образуването и извършените действия, като съдът е ограничен до повдигнатия спор за законосъобразност именно на действията по определяне на разноски, а обсъждане на останалите доводи, касаещи размер на вземанията за събиране и размер на таксите е безпредметно с оглед извода, че такива изобщо не е се дължат.

Неоснователни са доводите на съдебния изпълнител и взискателя Б.Г., че седалището на третия длъжник И.П. ЕООД, което е в гр.София, обуславя местна компетентност на съдебен изпълнител с район на действие съдебния район на Софийски градски съд и по отношение на останалите двама длъжници. Такъв извод не намира опора в закона.

На първо място, разпоредбата на чл.427 ГПК е императивна, специална и изключва приложението на правилата за подсъдност по исковите производства, а разпоредба, аналогична чл.116 ГПК, за изпълнителните дела не е предвидена. Нещо повече, от правилата на чл.427, ал.2-5 ГПК е очевидно, че образуването на изпълнителни дела и изпълнителни действия могат да се извършват само от местнокомпетентен съдебен изпълнител, като изрично е предвидено не като възможност, а като задължение, препращане на делата и извършване на отделни действия от друг съдебен изпълнител, различен от този, пред който е образувано делото поради необходимост от спазване на правилата за местна компетентност. На следващо място, включването на повече от един длъжник в един изпълнителен лист е изцяло избор на кредитора – взискател по аргумент от чл.408, ал.2 ГПК, като упражняването на този извод не влияе върху правилата за местна компетентност на съдебните изпълнители, от които следва, че ако не е поискал отделни листове срещу отделни длъжници, въз основа на единствения изпълнителен лист изпълнението може да се извърши последователно от компетентните спрямо различните длъжници съдебни изпълнители.

По изложените съображения постановленията на съдебния изпълнител за определяне на разноски спрямо длъжниците С. М. и Т.К.*** -2000 ЕООД 3 следва да се отменят.

Няма данни съдебният изпълнител да се е произнасял по искане за прекратяване на изпълнителното дело, поради което и сезиране на съда срещу такова действие би се явило преждевременно преди да е адресирано и разгледано първо от съдебния изпълнител, нито е във връзка с посочените като обжалвани постановления за разноски.

Жалбоподателите са поискали присъждане на разноски във връзка с обжалването, което искане е неоснователно, независимо от основателността на жалбите. Разноските по обжалването са в резултат на незаконосъобразно действие на съдебния изпълнител, респективно няма основание да бъдат възложени на взискателя. Отговорността за съдебни разноски се основава на действия, изразяващи се в неоснователно предизвикан съдебен спор.В случая спорни са начислените от съдебния изпълнител такси по изпълнението, към които взискателят няма никакво отношение, поради което и няма как да отговаря за чужди незаконосъобразни действия, а съдебният изпълнител не е страна в производството, поради което и отговорността му следва да се ангажира в исков процес.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло постановление № 44789/29.07.2024 г., поправено с постановление № 48697/20.08.2024 г. и съобщение №48717/20.08.2024 г. за определяне и отказ от изменение на определени такси по изпълнението спрямо С. М. М., както и постановление № 44795/29.07.2024 г. за определяне на разноски по изпълнението спрямо Т.К.*** -2000 ЕООД, постановени от ЧСИ М.П. по изпълнително дело № 20248510403405.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4